Спазват ли се правилата за санитарен контрол на дрехите втора употреба у нас?
През предходната година в България от трети страни, отвън Европейски Съюз, са импортирани над 11 хиляди тона облекла втора ръка за над 22 млн. лева
Дрехите се внасят главно от Съединени американски щати, Швейцария, Канада и Норвегия. Част от този импорт продължава пътят си към трети страни – главно към Пакистан, Турция, Бенин, Гвинея и Индия. През 2017 година, да вземем за пример, изнесените количества са над 17 хиляди тона за над 31 млн. лева, оповестява Нова телевизия.
Дрехите идват натоварени в големи контейнери на пристанищата в страната. Преди да доближат до там, се събират от компании, профилирани в разделно събиране и минават през хигиеничен надзор. Само във Варна има пет сортировъчни центъра, в които годишно се обработват над 20 хиляди тона облекла втора употреба. От сортировъчните бази на пристанищата чувалите с облекла потеглят към складовете в страната. Стоката от чувалите се разпределя по качество и сезонност. Разделят се мъжките, женските и детските облекла.
За сигурността на всяка дреха подсигурява документ за стерилизация, който би трябвало да е подложен на очевидно място в магазина. Третирането става при 90 градуса. През предходната година единствено в София здравните управляващи ревизират 170 обекта, а всяка четвърта инспекция приключва с нарушаване. Ако облеклата не са добре обработени може да се стигне до дерматити, алергии и даже инфекции, предизвестяват специалистите.
Истинската нервност в магазините е при зареждането на нови артикули. Тогава борбата е за всяка една дреха. Ловците на находки търсят продукти от международни марки. Нерядко по-късно ги препродават в интернет на доста по-високи цени. Плащането става на численост или на кг.
Дрехи втора употреба интензивно към този момент се оферират и в интернет. Големите търговски уеб сайтове с такава стока у нас към този момент са над 20. Преди да се пуснат за продажба в мрежата деликатно се ревизират до подробност. Сред най-търсените и скъпи находки са винтидж стоките – така наречен облекла с история от 60-те и 70-те години на предишния век.
Редактор: Деница Райкова
Дрехите се внасят главно от Съединени американски щати, Швейцария, Канада и Норвегия. Част от този импорт продължава пътят си към трети страни – главно към Пакистан, Турция, Бенин, Гвинея и Индия. През 2017 година, да вземем за пример, изнесените количества са над 17 хиляди тона за над 31 млн. лева, оповестява Нова телевизия.
Дрехите идват натоварени в големи контейнери на пристанищата в страната. Преди да доближат до там, се събират от компании, профилирани в разделно събиране и минават през хигиеничен надзор. Само във Варна има пет сортировъчни центъра, в които годишно се обработват над 20 хиляди тона облекла втора употреба. От сортировъчните бази на пристанищата чувалите с облекла потеглят към складовете в страната. Стоката от чувалите се разпределя по качество и сезонност. Разделят се мъжките, женските и детските облекла.
За сигурността на всяка дреха подсигурява документ за стерилизация, който би трябвало да е подложен на очевидно място в магазина. Третирането става при 90 градуса. През предходната година единствено в София здравните управляващи ревизират 170 обекта, а всяка четвърта инспекция приключва с нарушаване. Ако облеклата не са добре обработени може да се стигне до дерматити, алергии и даже инфекции, предизвестяват специалистите.
Истинската нервност в магазините е при зареждането на нови артикули. Тогава борбата е за всяка една дреха. Ловците на находки търсят продукти от международни марки. Нерядко по-късно ги препродават в интернет на доста по-високи цени. Плащането става на численост или на кг.
Дрехи втора употреба интензивно към този момент се оферират и в интернет. Големите търговски уеб сайтове с такава стока у нас към този момент са над 20. Преди да се пуснат за продажба в мрежата деликатно се ревизират до подробност. Сред най-търсените и скъпи находки са винтидж стоките – така наречен облекла с история от 60-те и 70-те години на предишния век.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ