България през 2017 г: По-малко хора, по-стари, а младите продължават да емигрират
През предходната година са се родили с с 1029 по-малко бебета по отношение на 2016 година
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Българското население ще се стопи с една пета до 2040 година
Дори да се намали смъртността и да се раждат повече деца, отрицателните демографски трендове ще се запазят съгласно Българска академия на науките
28 мар 2018
Броят на заетите през 2017 година се усилва с цели 133 хиляди
Все повече хора се причисляват към пазара на труда, а безработицата пада до 6.2%, демонстрират данните на Национален статистически институт
15 мар 2018 Населението на страната продължава да понижава и да застарява. Само за една година – предходната, то се е стопило с нови 51.8 хиляди души, или с 0.7%. Така в края на 2017 година броят му доближава малко над 7 милиона, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографията на страната. Прогнозите за бъдещето не са розови - популацията ще продължи да понижава и да застарява през идващите 20 години, което е причина и за стеснен растеж на стопанската система.
Логично максимален спад през предходната година има при хората, които са в трудоспособна възраст – с съвсем 56 хиляди, или с 1.3% по отношение на 2016 година Процесът на намаляване на тази група стартира още през 2011 година, само че в този момент се усеща по-болезнено от бизнеса поради раздвижването на стопанската система и прегряването на пазара на труда в страната. Ако има добра вест, то тя е, че продължителността на живот се усилва и доближава 74.8 години.
Все по-малко евентуални работещи
Към края на предходната година на един човек от така наречен в подвластни възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от двама души в дейна възраст. Това съответствие се утежнява през последните години с всяка минала година, т.е. все по-малко работещи устоят от ден на ден възрастни хора и деца. Прогнозите са тази наклонност да се задълбочава и тя неизбежно ще окаже отрицателно въздействие и върху държавния бюджет и пенсионната система – по-малко хора ще заплащат налози, а от ден на ден ще чакат обществена и здравна протекция. Има и още - в случай че през 2001 година на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи, в края на предходната година това съответствие е 100 към 64.
Съотношението на хора в дейна възраст и неработещи е по-благоприятно в градовете, в сравнение с в селата. Най-лошо е в областите Видин, Ловеч и Габрово, а най-хубаво – в столицата.
Застаряването на популацията води и до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година доближава 43.6 години в края на предходната година. Делът на хората на 65 и повече навършени години е 21.%, което подрежда България измежду шестте страни с максимален дял на възрастното население. В топ три са Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%).
Северът продължава да се обезлюдява
Данните на статистиката демонстрират, че несъответствието в териториалното систематизиране на популацията по оста север-юг продължава да се задълбочава. Половината от хората в страната живеят в Югозападна и Южна Централна България, а минимум като брой са в северозападната част – едвам 11% от общото население. Там е и най-големият негативен приръст. Не инцидентно четири от шестте града с население над 100 хиляди са в Южна България – София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Останалите два са Варна и Русе. Само две области - София-град и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на миналата, като при всички останали области има понижение. То е най-голямо във Видин и Смолян.
Половината от емигрантите са младежи
Борят на емигрантите продължава да пораства. През 2017 година 31.6 хиляди души (или с към 1000 повече от предходната година) са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като всеки втори бежанец е на възраст 20 - 39 години, съгласно Национален статистически институт. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).
Нетната миграция продължава да е негативна, като връщащите се в страната български жители и получилите статут за престояване в България чужденци през предходната година са 25.6 хиляди Техният брой също пораства. За разлика от емигрантите обаче тук едвам една трета от хората са на възраст сред 20 и 39 години. По-малко бебета, повече съжителства без брак
През предходната година са родени 64 хиляди бебета, или с 1029 по-малко по отношение на 2016 година Момчетата са с 1600 повече от девойките. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете продължава да се усилва и доближава 27.1 година Най-висока е в София – 30 години, а най-ниска в област Сливен - 23.1 години. Броят на евентуалните майки (жени сред 15 и 49 години) обаче продължава да понижава. От Национален статистически институт показват, че от 1991 година насам има трайна наклонност на увеличение на извънбрачните раждания. Техният дял нараства от 18.5% през 1992 година на съвсем 60% през предходната година. За 78% от случаите има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Българското население ще се стопи с една пета до 2040 година
Дори да се намали смъртността и да се раждат повече деца, отрицателните демографски трендове ще се запазят съгласно Българска академия на науките
28 мар 2018
Броят на заетите през 2017 година се усилва с цели 133 хиляди
Все повече хора се причисляват към пазара на труда, а безработицата пада до 6.2%, демонстрират данните на Национален статистически институт
15 мар 2018 Населението на страната продължава да понижава и да застарява. Само за една година – предходната, то се е стопило с нови 51.8 хиляди души, или с 0.7%. Така в края на 2017 година броят му доближава малко над 7 милиона, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографията на страната. Прогнозите за бъдещето не са розови - популацията ще продължи да понижава и да застарява през идващите 20 години, което е причина и за стеснен растеж на стопанската система.
Логично максимален спад през предходната година има при хората, които са в трудоспособна възраст – с съвсем 56 хиляди, или с 1.3% по отношение на 2016 година Процесът на намаляване на тази група стартира още през 2011 година, само че в този момент се усеща по-болезнено от бизнеса поради раздвижването на стопанската система и прегряването на пазара на труда в страната. Ако има добра вест, то тя е, че продължителността на живот се усилва и доближава 74.8 години.
Все по-малко евентуални работещи
Към края на предходната година на един човек от така наречен в подвластни възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от двама души в дейна възраст. Това съответствие се утежнява през последните години с всяка минала година, т.е. все по-малко работещи устоят от ден на ден възрастни хора и деца. Прогнозите са тази наклонност да се задълбочава и тя неизбежно ще окаже отрицателно въздействие и върху държавния бюджет и пенсионната система – по-малко хора ще заплащат налози, а от ден на ден ще чакат обществена и здравна протекция. Има и още - в случай че през 2001 година на 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи, в края на предходната година това съответствие е 100 към 64.
Съотношението на хора в дейна възраст и неработещи е по-благоприятно в градовете, в сравнение с в селата. Най-лошо е в областите Видин, Ловеч и Габрово, а най-хубаво – в столицата.
Застаряването на популацията води и до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година доближава 43.6 години в края на предходната година. Делът на хората на 65 и повече навършени години е 21.%, което подрежда България измежду шестте страни с максимален дял на възрастното население. В топ три са Италия (22.3%), следвана от Гърция (21.5%) и Германия (21.2%).
Северът продължава да се обезлюдява
Данните на статистиката демонстрират, че несъответствието в териториалното систематизиране на популацията по оста север-юг продължава да се задълбочава. Половината от хората в страната живеят в Югозападна и Южна Централна България, а минимум като брой са в северозападната част – едвам 11% от общото население. Там е и най-големият негативен приръст. Не инцидентно четири от шестте града с население над 100 хиляди са в Южна България – София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Останалите два са Варна и Русе. Само две области - София-град и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година по отношение на миналата, като при всички останали области има понижение. То е най-голямо във Видин и Смолян.
Половината от емигрантите са младежи
Борят на емигрантите продължава да пораства. През 2017 година 31.6 хиляди души (или с към 1000 повече от предходната година) са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като всеки втори бежанец е на възраст 20 - 39 години, съгласно Национален статистически институт. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).
Нетната миграция продължава да е негативна, като връщащите се в страната български жители и получилите статут за престояване в България чужденци през предходната година са 25.6 хиляди Техният брой също пораства. За разлика от емигрантите обаче тук едвам една трета от хората са на възраст сред 20 и 39 години. По-малко бебета, повече съжителства без брак
През предходната година са родени 64 хиляди бебета, или с 1029 по-малко по отношение на 2016 година Момчетата са с 1600 повече от девойките. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете продължава да се усилва и доближава 27.1 година Най-висока е в София – 30 години, а най-ниска в област Сливен - 23.1 години. Броят на евентуалните майки (жени сред 15 и 49 години) обаче продължава да понижава. От Национален статистически институт показват, че от 1991 година насам има трайна наклонност на увеличение на извънбрачните раждания. Техният дял нараства от 18.5% през 1992 година на съвсем 60% през предходната година. За 78% от случаите има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ