България е различна, погледната отвън и отвътре
През месеците след парламентарните избори, откакто едни преживяваха тежко провалянето си, а други победиха с следващата си победа, наблюдаващи и политици се надпреварваха да изясняват какъв брой е значимо България да бъде единна в подготовката си за идното председателство на Съвета на Европейския съюз. И първоначално това изглеждаше изцяло постижимо при започване на третия мандат на вездесъщия Бойко Борисов. За разлика от паниките, които идваха извън – от некоординираните дейности на екстравагантния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, от нестихващите спорове в Близкия изток, от непредсказуемите дейности на севернокорейския водач Ким Чен Ун, от процесите в Ердоганова Турция и така нататък
В тази посока действаха и изразените сипматии на доста страни от Европейски Съюз към България. Оформи се прелъстителен външен облик на България. А външнополитическите триумфи на Бойко Борисов Трети продължаваха. Изборният триумф на ГЕРБ беше поздравен от доста европейски водачи, преди всичко от консервативната ЕНП, само че освен. Европейската поддръжка продължава и до през днешния ден. Тя беше изразена на 6 юни при срещата на Бойко Борисов с младия френски президент Емануел Макрон в Париж, на идващия ден в Берлин с най-важната опора на Борисов – Мути (Мама) Ангела Меркел. Няколко дни по-късно, на 13 юни, българският министър председател посети и Турция, където той се опита още веднъж да влезе в декларираната още в предходния му мандат посредническа задача сред разтревожения Европейски Съюз и непокорната Турция на Ердоган.
Последва най-значимата за българите самодейност на Бойко Борисов – нормализирането на връзките с Македония. В един от най-обичаните си жанрове – журналистическо изявление, на 19 юни Борисов разгласи, че България е „ огромен съдружник, огромен другар на Македония ”. Той превъзходно се възползва от огромната промяна в Скопие с отстраняването на Никола Груевски и окопалата се във властта партия ВМРО-ДПМНЕ (от ЕНП) и се обърна към новото съдружно държавно управление на социалдемократа Зоран Заев (от ПЕС), с цел да отпуши застоя в двустраните връзки. И реализира голям триумф – в София двамата министър-председатели се поклониха пред паметника на цар Самуил, чиято българска принадлежност македонците от дълго време оспорват. На 26 юли македонското държавно управление даде зелена светлина за подписването на Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България, подсилен незабавно с впечатляващо единение от българския парламент. Триумфът стана цялостен, откакто при визитата си в Скопие на 1 и 2 август – народен празник на Македония, Договорът беше тържествено подписан.
Външнополитическите триумфи на премиера Борисов не свършиха тук. Могат да се изброят още визитите му на Балканите – на 29 юни в Дубровник (Хърватия), на 13 юли в Солун (Гърция). Както и визитата на европейски политици в България – най-важно измежду окито беше краткотрайното, само че изпълнено с другарски жестове посещаване на френския президент Макрон във Варна на 25 август. Симпатиите на Макрон към Борисов бяха освен забележими, само че и ясно демонстрирани. Ако би трябвало да направя съпоставяне, то ще е със също толкоз близката връзка на Борисов с Берлускони. Ясна поддръжка министър председателят получи и от полската министър-председателка Беата Шидло, както и от румънския си сътрудник, да не приказваме за съпровождащата двустранната среща във Варна от 3 октомври четиристранна – на министър председателите на България, Румъния, Гърция и на президента на Сърбия.
Можем да прибавим към безспорните външнополитически триумфи на Бойко Борисов и поощренията, които България получава от множеството европейски институции – Европейската комисия с Жан-Клод Юнкер, Европейския парламент, от ръководителя на Европейския съвет Данолд Туск. Всички те поддържаха присъединението на България към Шенген. С други думи, погледната извън – от Брюксел, само че и от други европейски столици, България наподобява прелестно. Стабилна, виновна страна, подготвена да извърши европейските си отговорности.
Бойко Борисов следва по този начин прецизно европейската линия, че ми припомня за отношението на Тодор Живков към Съветския съюз. При последната си среща с Горбачов в Москва на 23 юни 1989 година да вземем за пример, Живков акцентира, че България е единствената страна, която в никакъв случай не е създавала проблеми на Съветския съюз. Струва ми се, че същото може да каже и Бойко Борисов, само че за различен съюз – Европейския. Точно по тази причина след четиристранната среща във Варна той побърза да посочи, че новата четворка не би трябвало да се възприема като Вишеградската.
Има обаче един проблем – и той е по какъв начин наподобява България не извън, а от вътрешната страна.
И тук нещата се объркват. Защото картината е надалеч от триумфална. Веднага след изборите беше оповестено повишаване на природния газ, на водата, на електрическата енергия, Комисията за защита на конкуренцията откри, че няма картел при горивата, миньорите от мина „ Оброчище ” започнаха окупационна стачка поради неизплатени заплати и заплахата да останат без работа след закриването на рудника, Евростат афишира, че една трета от българите живеят при тежки материални условия. Това е животът на забележителна част от жителите на просперираща България, както ни твърдят непрестанно представители на държавното управление и подбрани икономисти.
И в случай че се опитаме да потърсим отговор на въпроса за какво при възходящ Брутният вътрешен продукт бедността в България не понижава, бързо ще стигнем до познатия ни отговор – поради метода, по който той се разпределя.
Доказателствата за корупция във властта станаха публично притежание още на 26 юли при уволнението на Мирослав Боршош като шеф на НДК. Защото в разигралата се борба сред разнообразни властови групи, в последна сметка се оказа, че ръководството на НДК е съпроводено с голяма корупция. Малко по-късно гръмна абсурдът, който би бил комичен, в случай че не показваше дълбинни прцеси в българската политика – депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов бе махленски в изнудване на локални производители, като емблематични станаха 4-те тона суджуци “за Бойко Борисов ”. Нещастна случайност – убийството на притежател на заведение във Виноградец от ръководителя на общинския съвет в Септември от ГЕРБ Лазар Влайков, откри още един случай на безотговорност на локални фрагменти. Да не приказваме за трансформиралата се в трагикомедия борба със и на Делян Добрев за контрола върху Хасково.
Това са единствено случаите, добили национална популярност, а какво ли е същинското състояние? Най-трайната и сигурна характерност на България май е била, е и си остава, шуробаджанащината. Посочва я още Алеко Константинов в края на ХІХ в., с други думи тя си е при нас повече от век, колкото е и страната ни.
Затова, погледната от вътрешната страна, България наподобява тъжно и безнадеждно. Много по-различно, в сравнение с я виждат извън. И това надали ще се промени с следващото заричане на Бойко Борисов, че ще изкорени семействеността, корупцията и злоупотребите. Не тъй като не желаеме да му имаме вяра, а тъй като имаме богат опит и сме чували сходни обещания от него и от доста други български политици към този момент доста пъти.
Можем ли да създадем нещо, с цел да създадем родината си привлекателна и за българите? Надявам се, че можем. Защото алтернативата е летална.
В тази посока действаха и изразените сипматии на доста страни от Европейски Съюз към България. Оформи се прелъстителен външен облик на България. А външнополитическите триумфи на Бойко Борисов Трети продължаваха. Изборният триумф на ГЕРБ беше поздравен от доста европейски водачи, преди всичко от консервативната ЕНП, само че освен. Европейската поддръжка продължава и до през днешния ден. Тя беше изразена на 6 юни при срещата на Бойко Борисов с младия френски президент Емануел Макрон в Париж, на идващия ден в Берлин с най-важната опора на Борисов – Мути (Мама) Ангела Меркел. Няколко дни по-късно, на 13 юни, българският министър председател посети и Турция, където той се опита още веднъж да влезе в декларираната още в предходния му мандат посредническа задача сред разтревожения Европейски Съюз и непокорната Турция на Ердоган.
Последва най-значимата за българите самодейност на Бойко Борисов – нормализирането на връзките с Македония. В един от най-обичаните си жанрове – журналистическо изявление, на 19 юни Борисов разгласи, че България е „ огромен съдружник, огромен другар на Македония ”. Той превъзходно се възползва от огромната промяна в Скопие с отстраняването на Никола Груевски и окопалата се във властта партия ВМРО-ДПМНЕ (от ЕНП) и се обърна към новото съдружно държавно управление на социалдемократа Зоран Заев (от ПЕС), с цел да отпуши застоя в двустраните връзки. И реализира голям триумф – в София двамата министър-председатели се поклониха пред паметника на цар Самуил, чиято българска принадлежност македонците от дълго време оспорват. На 26 юли македонското държавно управление даде зелена светлина за подписването на Договора за добросъседство, другарство и съдействие с България, подсилен незабавно с впечатляващо единение от българския парламент. Триумфът стана цялостен, откакто при визитата си в Скопие на 1 и 2 август – народен празник на Македония, Договорът беше тържествено подписан.
Външнополитическите триумфи на премиера Борисов не свършиха тук. Могат да се изброят още визитите му на Балканите – на 29 юни в Дубровник (Хърватия), на 13 юли в Солун (Гърция). Както и визитата на европейски политици в България – най-важно измежду окито беше краткотрайното, само че изпълнено с другарски жестове посещаване на френския президент Макрон във Варна на 25 август. Симпатиите на Макрон към Борисов бяха освен забележими, само че и ясно демонстрирани. Ако би трябвало да направя съпоставяне, то ще е със също толкоз близката връзка на Борисов с Берлускони. Ясна поддръжка министър председателят получи и от полската министър-председателка Беата Шидло, както и от румънския си сътрудник, да не приказваме за съпровождащата двустранната среща във Варна от 3 октомври четиристранна – на министър председателите на България, Румъния, Гърция и на президента на Сърбия.
Можем да прибавим към безспорните външнополитически триумфи на Бойко Борисов и поощренията, които България получава от множеството европейски институции – Европейската комисия с Жан-Клод Юнкер, Европейския парламент, от ръководителя на Европейския съвет Данолд Туск. Всички те поддържаха присъединението на България към Шенген. С други думи, погледната извън – от Брюксел, само че и от други европейски столици, България наподобява прелестно. Стабилна, виновна страна, подготвена да извърши европейските си отговорности.
Бойко Борисов следва по този начин прецизно европейската линия, че ми припомня за отношението на Тодор Живков към Съветския съюз. При последната си среща с Горбачов в Москва на 23 юни 1989 година да вземем за пример, Живков акцентира, че България е единствената страна, която в никакъв случай не е създавала проблеми на Съветския съюз. Струва ми се, че същото може да каже и Бойко Борисов, само че за различен съюз – Европейския. Точно по тази причина след четиристранната среща във Варна той побърза да посочи, че новата четворка не би трябвало да се възприема като Вишеградската.
Има обаче един проблем – и той е по какъв начин наподобява България не извън, а от вътрешната страна.
И тук нещата се объркват. Защото картината е надалеч от триумфална. Веднага след изборите беше оповестено повишаване на природния газ, на водата, на електрическата енергия, Комисията за защита на конкуренцията откри, че няма картел при горивата, миньорите от мина „ Оброчище ” започнаха окупационна стачка поради неизплатени заплати и заплахата да останат без работа след закриването на рудника, Евростат афишира, че една трета от българите живеят при тежки материални условия. Това е животът на забележителна част от жителите на просперираща България, както ни твърдят непрестанно представители на държавното управление и подбрани икономисти.
И в случай че се опитаме да потърсим отговор на въпроса за какво при възходящ Брутният вътрешен продукт бедността в България не понижава, бързо ще стигнем до познатия ни отговор – поради метода, по който той се разпределя.
Доказателствата за корупция във властта станаха публично притежание още на 26 юли при уволнението на Мирослав Боршош като шеф на НДК. Защото в разигралата се борба сред разнообразни властови групи, в последна сметка се оказа, че ръководството на НДК е съпроводено с голяма корупция. Малко по-късно гръмна абсурдът, който би бил комичен, в случай че не показваше дълбинни прцеси в българската политика – депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов бе махленски в изнудване на локални производители, като емблематични станаха 4-те тона суджуци “за Бойко Борисов ”. Нещастна случайност – убийството на притежател на заведение във Виноградец от ръководителя на общинския съвет в Септември от ГЕРБ Лазар Влайков, откри още един случай на безотговорност на локални фрагменти. Да не приказваме за трансформиралата се в трагикомедия борба със и на Делян Добрев за контрола върху Хасково.
Това са единствено случаите, добили национална популярност, а какво ли е същинското състояние? Най-трайната и сигурна характерност на България май е била, е и си остава, шуробаджанащината. Посочва я още Алеко Константинов в края на ХІХ в., с други думи тя си е при нас повече от век, колкото е и страната ни.
Затова, погледната от вътрешната страна, България наподобява тъжно и безнадеждно. Много по-различно, в сравнение с я виждат извън. И това надали ще се промени с следващото заричане на Бойко Борисов, че ще изкорени семействеността, корупцията и злоупотребите. Не тъй като не желаеме да му имаме вяра, а тъй като имаме богат опит и сме чували сходни обещания от него и от доста други български политици към този момент доста пъти.
Можем ли да създадем нещо, с цел да създадем родината си привлекателна и за българите? Надявам се, че можем. Защото алтернативата е летална.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ