Откриха най-голямата фамилна гробница, известна досега от проучванията на некропола на Аполония
През месец септември екип от археолози под управлението на доктор Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис направи сензационно археологическо изобретение. При избавителни разкопки по северния скат на възвишението „ Буджака ” на територията на частен парцел, благосъстоятелност на Павлин Койнов, бе проучена надгробна (каменна) могила от втората половина на IV – началото на III век прочие Хр. В подмогилният насип с повърхност към 180 кв. м. бе разкрита най-голямата фамилна гробница, известна до момента от изследванията на некропола на Аполония, оповестяват от община Созопол.
Съоръжението е от вида „ гробница – перибулос ” и има правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м. Външните стени са от солидни добре завършени квадри без заварка. В размера на гробницата се разкриха скелетните остатъци на три индивида – две дами и един мъж, евентуално членове на знатна аполонийска фамилия. Два от гробовете са от вида „ цистови гробове ” при които правоъгълната гробна камера и покритието и са от солидни каменни блокове. В централно разположеният гроб е открит нищожен гробен инвентар – желязна ножица, бронзова стригила (универсален апарат за разчистване на тялото) и гърненце. Стените на гробната камера са оцветени в алено (цветът на прераждането). Анализът на находките води до научната догадка, че гробът е на жена. Аналогично гробно оборудване е разположено в югоизточния ъгъл на гробницата.
В него са положени останките на субект от мъжки пол с по-богати и разнородни гробни блага – две бронзови стригили, олпе и лекити (съдове за благовония). Върху покритието на втория гроб, на каменна платформа са положени останките на жена. Това е най-късното заравяне, осъществено в размера на гробницата, след което е насъбран могилният насип. На повърхността на могилата са открити натрошеени чернолакови съдове и чиния с пробито дъно, сложена с устието надолу. Това са непокътнати следи от постпогребални ритуали (т. нар. тризни) с които античните, посредством възлияния и други ритуални дейности са изразявали почитта си към духовете на мъртвите. В края на IV – началото на III век прочие Хр. се датира гробът оголен южно, отвън размера на гробницата. Това е цистов гроб без покритие на камерата с нищожен гробен инвентар – сребърна монета на Аполония (т. нар. „ Харонов обол ”), стригила и глинен алабастрон. Извън стените на гробницата са регистрирани четири обредни огнища, свързани с постпогребалните традиции. Те съставляват остатъци от погребални угощения, които се правили в памет на мъртвите в интервала най-често от третия ден след гибелта (в деня на погребението), на деветия – до тридесетия ден.
Анализът на проучените структури, допълнен с съответните антропологични, палеоботанически и остеологични разбори показва една цялостна картина на гробничен подтекст в къс интервал на неговото развиване, чието цялостно проучване ще даде опция за реорганизация на погребалните традиции на античните аполонийци от епохата македонската политическа доминация по крайбрежията на Западния Понт. Този исторически интервал е обвързван с времето, когато черноморските полиси и близките тракийски династии са превзети от Македонската империя на Александър Велики и наследника му Лизимах. Сензационната находка притегли вниманието на Негово Превъзходителство – дипломат на Република Франция в България господин Ерик Льобедел и господин Фабиен Флори – Директор на френския културен институт – гр. София, които дружно със съпругите си посетиха региона на разкопките и българо-френската галерия в Археологически музей Созопол. Археологическото изобретение е сполучлив край на българо-френската научно- изследователска задача в Созопол за 2018 година и основа за плануваните бъдещи взаимни изследвания.
Съоръжението е от вида „ гробница – перибулос ” и има правоъгълна форма и размери 6.2 х 8 м. Външните стени са от солидни добре завършени квадри без заварка. В размера на гробницата се разкриха скелетните остатъци на три индивида – две дами и един мъж, евентуално членове на знатна аполонийска фамилия. Два от гробовете са от вида „ цистови гробове ” при които правоъгълната гробна камера и покритието и са от солидни каменни блокове. В централно разположеният гроб е открит нищожен гробен инвентар – желязна ножица, бронзова стригила (универсален апарат за разчистване на тялото) и гърненце. Стените на гробната камера са оцветени в алено (цветът на прераждането). Анализът на находките води до научната догадка, че гробът е на жена. Аналогично гробно оборудване е разположено в югоизточния ъгъл на гробницата.
В него са положени останките на субект от мъжки пол с по-богати и разнородни гробни блага – две бронзови стригили, олпе и лекити (съдове за благовония). Върху покритието на втория гроб, на каменна платформа са положени останките на жена. Това е най-късното заравяне, осъществено в размера на гробницата, след което е насъбран могилният насип. На повърхността на могилата са открити натрошеени чернолакови съдове и чиния с пробито дъно, сложена с устието надолу. Това са непокътнати следи от постпогребални ритуали (т. нар. тризни) с които античните, посредством възлияния и други ритуални дейности са изразявали почитта си към духовете на мъртвите. В края на IV – началото на III век прочие Хр. се датира гробът оголен южно, отвън размера на гробницата. Това е цистов гроб без покритие на камерата с нищожен гробен инвентар – сребърна монета на Аполония (т. нар. „ Харонов обол ”), стригила и глинен алабастрон. Извън стените на гробницата са регистрирани четири обредни огнища, свързани с постпогребалните традиции. Те съставляват остатъци от погребални угощения, които се правили в памет на мъртвите в интервала най-често от третия ден след гибелта (в деня на погребението), на деветия – до тридесетия ден.
Анализът на проучените структури, допълнен с съответните антропологични, палеоботанически и остеологични разбори показва една цялостна картина на гробничен подтекст в къс интервал на неговото развиване, чието цялостно проучване ще даде опция за реорганизация на погребалните традиции на античните аполонийци от епохата македонската политическа доминация по крайбрежията на Западния Понт. Този исторически интервал е обвързван с времето, когато черноморските полиси и близките тракийски династии са превзети от Македонската империя на Александър Велики и наследника му Лизимах. Сензационната находка притегли вниманието на Негово Превъзходителство – дипломат на Република Франция в България господин Ерик Льобедел и господин Фабиен Флори – Директор на френския културен институт – гр. София, които дружно със съпругите си посетиха региона на разкопките и българо-френската галерия в Археологически музей Созопол. Археологическото изобретение е сполучлив край на българо-френската научно- изследователска задача в Созопол за 2018 година и основа за плануваните бъдещи взаимни изследвания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ