Бъдещето на космическите пътувания: Тестове на нови клиновидни ракетни двигатели
През месец май тази година първият първообраз на ракета с клиновиден мотор се разруши, само че немският стартъп Polaris Spaceplanes се е поучил от грешките и е подготвил за тествания два нови прототипа на свръхзвуков галактически аероплан: това са MIRA II и III. Компанията се надява да стартира производството на свръхзвуковия модел още през идната година. Досега успеваемостта на клиновидния въздушен мотор, който е изобретен преди 70 години, не е доказана в действителен полет.
Външно прототипите от второ и трето потомство не се разграничават: и двата са дълги по пет метра, а площта на крилата им е с 30% по-голяма от тази на MIRA I. Еднаквият корпус ще форсира процеса на летателните тествания и ще обезпечи запас при положение на потребност. За материал на корпуса е определено стъклено влакно, само че за тестванията над скоростта на звука самолетът ще бъде направен от по-здрави въглеродни нишки, написа изданието New Atlas.
Преди злополуката MIRA I е направил няколко сполучливи полета, само че с четири стандартни газотурбинни мотора, захранвани с керосин. При опит за политане с клиновиден въздушен мотор прототипът се форсира до 160 км/ч и се разрушава, като по този начин и не става първият аероплан в света, летял с този вид мотор.
Повечето ракети са ефикасни единствено на избрана височина, както може да се види от формата и размера на изпускателната дюза, която основава подобаващото налягане и газов поток за реализиране на оптималната двигателна сила. С смяната на атмосферното налягане и скоростта на придвижване в идеалния случай би трябвало да се промени и формата на дюзата. Ето за какво доста галактически ракети имат няколко степени.
Клиновидният въздушен мотор е структуриран по по-различен метод и на доктрина би трябвало да е ефикасен при всевъзможни условия. Той няма обичайни дюзи – газът излиза от извита повърхнина, която служи за едната страна на дюзата, а останалата част от струята е заобиколена от атмосферното налягане към ракетата. По този метод свойствата на виртуалната дюза непрекъснато се приспособяват към скоростта и височината на ракетата. Според изчисленията успеваемостта на този вид мотор не надвишава успеваемостта на обичайните модели с дюза във формата на камбана, само че опцията да се понижи броят на преносимите детайли компенсира този минус.
Целта на стартъпа е да създаде товарен или пътнически галактически транспортен съд за изцяло неведнъж потребление, който да може да доближава орбита без спомагателни носители и степени.
