Сонда с тегло 1000 кг ще стигне с електронна тяга до Алфа Кентавър само за 40 години
Фондация Tau Zero е един от дребното научни екипи, които се занимават съществено с междузвездни задачи. Ако техните сътрудници от екипа Breakthrough Starshot залагат на допустимо най-леките слънчеви платноходи, то откривателите от Tau Zero оферират да изпратят до Алфа Кентавър нещо по-тежко – сонда с тегло към един звук, която би могла да побере доста принадлежности и системи за ръководство. Осигуряването на двигателна сила на сондата ще бъде електронен лъч.
Проектът Breakthrough Starshot се основава на концепцията за теоретичен флот от дребни сонди с леко платно и лазерна задвижваща система, чиито импулси могат да ускорят платното до 20% от скоростта на светлината. По този метод полетът до Алфа Кентавър би траял към 20 години.
Създателите на новата идея, ръководителят на фондация „ Tau Zero “ Джефри Грийсън и експертът по лазерна физика от Националната академия в Лос Аламос Герит Брухауг, оферират друго решение: релативистичен електронен лъч, който да придвижи летателния уред до най-близката звезда. За разлика от лазерния лъч, този лъч може да остане включен за по-дълъг интервал от време, прехвърляйки сила към по-тежкия галактически уред, оповестява Universe Today.
Използването на електрони вместо фотони има редица преимущества. На първо място, те относително елементарно се форсират до скоростта на светлината, най-малко спрямо другите частици. От друга страна, заради негативния си заряд те се отблъскват един от различен, което понижава успеваемостта на тласъка. Разбира се, при скорости, близки до светлинната, този проблем не е толкоз изострен заради явлението „ релативистично прилепяне “: при такава скорост електроните просто нямат задоволително време да се отхвърлен един от различен на доста разстояние.
Изчисленията на създателите на тази научна работа демонстрираха, че подобен лъч може да продължи да работи и на разстояние 100 астрономически единици от Земята, и даже на 1000 а. е. Тоест отвън опциите на другите известни на науката силови уреди. Освен това електроните ще могат да ускорят масата на сондата от 1000 кг до скорост 10% от светлинната, което ще разреши да се доближи Алфа Кентавър за 40 години. Това е два пъти по-дълъг интервал от времето, належащо за полета на безоблачен транспортен съд, само че ще бъде допустимо да се съберат доста по-ценни научни данни.
Проблемите с препоръчаната технология включват въпроса за зареждането на задвижващата система: колкото по-далеч от Земята се намира сондата, толкоз повече сила е нужна за обезпечаване на същата мощ. Според изчисленията, нужни са 19 GeV за една сонда за до 100 а. е. от задвижващата система. Всъчщност човечеството може да си го разреши: LHC (големият адронен колайдер) е кадърен да образува снопове с сили с порядъци по-високи.
Концепцията за междузвезден мотор, основан на ускорение на частици, хрумва на инженера от НАСА Дейвид Бърнс преди няколко години. Едно голямо 200-метрово устройство може да форсира галактически транспортен съд съвсем до скоростта на светлината. Освен в случай че, несъмнено, то не нарушава законите на физиката.
