Виенската Щатсопер представя изложба, посветена на съдбата на артистите евреи по време на Втората световна война
През месец март се навършиха 80 година от навлизането на немските войски в Австрия и нейното присъединение към нацистка Германия. Виенската Щатсопер също означи тази тъжна и мрачна годишнина с галерия, която демонстрира уникални архивни документи и фотоси, белязали ориста на актьори от еврейски генезис, които са били членове на Щатсопер по времето на Втората международна война.
Трябва да се означи, че сходна галерия се показва за повторно в театъра. Инициативата за нея се поражда преди 10 години - през 2008 година Тогава се навършват 70 г. от нашествието на нацистка Германия, а концепцията за галерия е персонално на Йоан Холендер, който е шеф на Щатсопер в този интервал. Посланието на тази неповторима експозиция, представяща архивни документи и фотоси, Йоан Холендер формулира тогава по следния метод: “Посланието е към всички: към младата генерация, която не помни персонално тези събития, към поколението, което е било свидетел и е изстрадало тази покруса, а най-много към тези, които са чували и знаят за Холокоста, само че като че ли се опитват умишлено да не помнят и омаловажат истината за този исторически интервал. Няма същински пълноценно съвремие без поуките от предишното “, смята Йоан Холендер.
Виенската Щатсопер постоянно е била един от знаците на Австрия. Нейната национална и интернационална значителност са безспорни. Затова е от извънредно значение да се “осветли “ случилото се във Виенската Щатсопер в интервала от 1938 до 1945 година. Трагичната истина е, че по време на Втората международна война Щатсопер не е подмината от диктатурата на националсоциализма. Само дни след присъединението на Австрия към нацистка Германия на 13 март 1938 година във Виенската опера са направени списъци с имена на членове на състава на театъра от еврейски генезис. Общо 92 индивида ( 72 актьори и 20 души механически персонал) са прогонени от операта. Някои са изпратени в концентрационни лагери, други едвам съумяват да се спасят от арестите на Гестапо с емиграция в чужбина. Световноизвестният диригент Бруно Валтер е единствено един от многото прокудени от Австрия създатели, жертви на антисемитската политика.
Йоан Холендер обръща особено внимание и на заглавието на първата изложба през 2008г., а точно “Виновни, жертви, наблюдаващи “. Според Холендер особено за третата категория е, че това са хора, които пасивно са следили и не са заемали позиция. Те са виждали изгонването, жестокостта към еврейски творци и интелектуалци и не са реагирали. Просто са следили с равнодушие. Те не са убийци и директни причинители на зло, само че съгласно Йоан Холендер сходна пасивна позиция никога не е безобидно човешко държание. В публикация за австрийския вестник “Курир “ от 11-и март тази година, той категорично акцентира нуждата да се означи тъжната 80-годишнина и да се подсети още веднъж за тези 92-ма членове на състава на Щатсопер от еврейски генезис (21 солисти артисти, 19 оркестранти, 12 хористи, 19 танцъори и 20 души от администрацията на театъра), които през 1938 година са прогонени от театъра.
Актуалната изложба още веднъж е показана във фоайето “Густав Малер “ на Щатсопер и ще може да бъде посетена доникъде на май. Куратори, както и преди 10 години, са двамата драматурзи на театъра братята Д-р Андреас Ланг и Д-р Оливер Ланг. Специално за слушателите на предаването “Каста дива “ те споделиха детайлности за експозицията и обстоятелства от архивните документи: “ Актуалната галерия се реализира въз основата на първата експозиция, която подготвихме преди 10 години, само че в този момент продължихме, представяйки нови документи и поставихме нови акценти. Този път наблегнахме на тематиката за репертоара на Щатсопер, който фрапантно се трансформира незабавно след присъединението на Австрия към нацистка Германия на 13 март. Така да вземем за пример на 17 март 1938г. е трябвало да се показа операта “Далибор “ от Сметана с диригент Бруно Валтер, режисъор Лотар Валерщайн и с присъединяване на Фред Дестал, само че защото и тримата са били от еврейски генезис, спектакъла е снет от репертоара. В афиша на Щатсопер е неразрешен композитора Джакомо Майербер и неговите опери “Африканката “ и “Хугеноти “. Също по този начин зачеркнати от репертоара са операта “Еврейката “ от Жак Халеви и “Хофманови разкази “ от Жак Офенбах. Сред свалените и неразрешени заглавия са и “Мъртвият град “ от Волфганг Корнголд и “Кралицата на Саба “ от Карл Голдмарк. Забранена е и оперетата “Джудита “ от Лехар, защото либретистът Фриц Лъонер- Беда е от еврейски генезис. Известният създател, написал либретото и на оперетата “Страната на усмивките “ е задържан още на 1 април 1938г., а по-късно през 1942 година умира в лагера Аушвиц. Отстраняването на доста талантливи актьори с еврейски генезис от състава на Виенската Щатсопер се отразява отрицателно на качеството на спектаклите. Една от прокудените от театъра е блестящата хореографка Маргарете Валман. След години прекарани в насилствена емиграция в Аржентина, тя се връща в Европа след края на Втората световна война и е едно от огромните имена в артистичните среди освен като хореограф, само че и като режисъор. Маргарете Валман е шеф на Балета на Миланската канара, приготвя хореографии за спектакли на фестивала в Залцбург, а през 1958 година тя режисира именитата режисура на операта “Тоска “ на сцената на Виенската Щатсопер, която и до през днешния ден – 60 години по-късно, непроменяемо е в репертоара на театъра. “
Трябва да се означи, че сходна галерия се показва за повторно в театъра. Инициативата за нея се поражда преди 10 години - през 2008 година Тогава се навършват 70 г. от нашествието на нацистка Германия, а концепцията за галерия е персонално на Йоан Холендер, който е шеф на Щатсопер в този интервал. Посланието на тази неповторима експозиция, представяща архивни документи и фотоси, Йоан Холендер формулира тогава по следния метод: “Посланието е към всички: към младата генерация, която не помни персонално тези събития, към поколението, което е било свидетел и е изстрадало тази покруса, а най-много към тези, които са чували и знаят за Холокоста, само че като че ли се опитват умишлено да не помнят и омаловажат истината за този исторически интервал. Няма същински пълноценно съвремие без поуките от предишното “, смята Йоан Холендер.
Виенската Щатсопер постоянно е била един от знаците на Австрия. Нейната национална и интернационална значителност са безспорни. Затова е от извънредно значение да се “осветли “ случилото се във Виенската Щатсопер в интервала от 1938 до 1945 година. Трагичната истина е, че по време на Втората международна война Щатсопер не е подмината от диктатурата на националсоциализма. Само дни след присъединението на Австрия към нацистка Германия на 13 март 1938 година във Виенската опера са направени списъци с имена на членове на състава на театъра от еврейски генезис. Общо 92 индивида ( 72 актьори и 20 души механически персонал) са прогонени от операта. Някои са изпратени в концентрационни лагери, други едвам съумяват да се спасят от арестите на Гестапо с емиграция в чужбина. Световноизвестният диригент Бруно Валтер е единствено един от многото прокудени от Австрия създатели, жертви на антисемитската политика.
Йоан Холендер обръща особено внимание и на заглавието на първата изложба през 2008г., а точно “Виновни, жертви, наблюдаващи “. Според Холендер особено за третата категория е, че това са хора, които пасивно са следили и не са заемали позиция. Те са виждали изгонването, жестокостта към еврейски творци и интелектуалци и не са реагирали. Просто са следили с равнодушие. Те не са убийци и директни причинители на зло, само че съгласно Йоан Холендер сходна пасивна позиция никога не е безобидно човешко държание. В публикация за австрийския вестник “Курир “ от 11-и март тази година, той категорично акцентира нуждата да се означи тъжната 80-годишнина и да се подсети още веднъж за тези 92-ма членове на състава на Щатсопер от еврейски генезис (21 солисти артисти, 19 оркестранти, 12 хористи, 19 танцъори и 20 души от администрацията на театъра), които през 1938 година са прогонени от театъра.
Актуалната изложба още веднъж е показана във фоайето “Густав Малер “ на Щатсопер и ще може да бъде посетена доникъде на май. Куратори, както и преди 10 години, са двамата драматурзи на театъра братята Д-р Андреас Ланг и Д-р Оливер Ланг. Специално за слушателите на предаването “Каста дива “ те споделиха детайлности за експозицията и обстоятелства от архивните документи: “ Актуалната галерия се реализира въз основата на първата експозиция, която подготвихме преди 10 години, само че в този момент продължихме, представяйки нови документи и поставихме нови акценти. Този път наблегнахме на тематиката за репертоара на Щатсопер, който фрапантно се трансформира незабавно след присъединението на Австрия към нацистка Германия на 13 март. Така да вземем за пример на 17 март 1938г. е трябвало да се показа операта “Далибор “ от Сметана с диригент Бруно Валтер, режисъор Лотар Валерщайн и с присъединяване на Фред Дестал, само че защото и тримата са били от еврейски генезис, спектакъла е снет от репертоара. В афиша на Щатсопер е неразрешен композитора Джакомо Майербер и неговите опери “Африканката “ и “Хугеноти “. Също по този начин зачеркнати от репертоара са операта “Еврейката “ от Жак Халеви и “Хофманови разкази “ от Жак Офенбах. Сред свалените и неразрешени заглавия са и “Мъртвият град “ от Волфганг Корнголд и “Кралицата на Саба “ от Карл Голдмарк. Забранена е и оперетата “Джудита “ от Лехар, защото либретистът Фриц Лъонер- Беда е от еврейски генезис. Известният създател, написал либретото и на оперетата “Страната на усмивките “ е задържан още на 1 април 1938г., а по-късно през 1942 година умира в лагера Аушвиц. Отстраняването на доста талантливи актьори с еврейски генезис от състава на Виенската Щатсопер се отразява отрицателно на качеството на спектаклите. Една от прокудените от театъра е блестящата хореографка Маргарете Валман. След години прекарани в насилствена емиграция в Аржентина, тя се връща в Европа след края на Втората световна война и е едно от огромните имена в артистичните среди освен като хореограф, само че и като режисъор. Маргарете Валман е шеф на Балета на Миланската канара, приготвя хореографии за спектакли на фестивала в Залцбург, а през 1958 година тя режисира именитата режисура на операта “Тоска “ на сцената на Виенската Щатсопер, която и до през днешния ден – 60 години по-късно, непроменяемо е в репертоара на театъра. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ