Спад в промишленото производство през май и ръст в строителството
През май промишленото произвеждане спадна с 8,2 на 100, като максимален негативен принос имаха производството на енергийни артикули и добивната индустрия. Растеж има при производството на железни произведения, производството на коли, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника.
Спадът на оборота в индустрията доближи 26,1 на 100, като с по-голям негативен принос бе понижението на оборота на вътрешния пазар. Това написа в постоянния месечен преглед на българската стопанска система на Министерството на финансите. Данните в обзора са към 17 юли, прецизират от МФ.
Индексът на строителната продукция се увеличи с 2,9 на 100 заради повишаване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно регистрира растеж от 1,8 на 100.
През юни индикаторите от бизнес наблюденията останаха на равнището си от май. По-неблагоприятни бяха упованията за производството в индустрията и за продажбите в търговията на дребно през идващите три месеца. В същото време упованията за търсенето на услуги бяха оптимистични. Оценките на потребителите за финансовото им положение се утежниха, само че упованията им за общата икономическа обстановка в страната бяха по-положителни.
Броят на записаните безработни към края на юни доближи 142 510 души, като бе с 2,7 на 100 повече по отношение на края на същия месец на 2022 година През първата половина на 2023 година се прояви присъщата сезонна динамичност на индикатора, следена през предходни години. Броят на оповестените свободни работни места в бюрата по труда се резервира по-нисък спрямо равнищата, следени през предишни години, регистрират специалистите на финансовото министерство.
Годишният ритъм на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на 100. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на 100 на годишна база, а повишаването на цените на останалите съставни елементи на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се намали с 0,5 пр.п. до 9,2 на 100 на годишна база, като въздействие за това имаха както услугите, по този начин и неенергийните промишлени артикули.
През април остатъкът по настоящата сметка доближи 320,5 млн. евро и се усили с над два пъти по отношение на миналата година. Спадът на интернационалните цени тласна надолу номиналната търговия със артикули. Спадът на вноса на артикули с 8,1 на 100 изпревари този на износа (намаление със 7,1 на сто), което докара до усъвършенстване на комерсиалния недостиг. Излишъкът при услугите се усили на фона на напредък на износа с 2,9 на 100 и спад на вноса с 6,5 на 100. Износът бе подсилен от повишаването на туристическите услуги и износа на ИКТ, до момента в който спадът на вноса се дължеше на понижението на транспортните и застрахователни услуги. За първите четири месеца на годината салдото по настоящата сметка регистрира остатък от 0,1 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт по отношение на недостиг от 0,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за същия интервал на 2022 година Подобрението на салдото по настоящата сметка по отношение на същия интервал година по-рано се дължеше главно на понижението на комерсиалния недостиг с 0,7 пр.п., написа в разбора.
Кредитът за частния бранш регистрира минимално ускоряване на годишния си напредък през май и набъбна с 12,1 на 100 при 11,9 на 100 в края на април. По-високият му ритъм се дължеше на по-бързото нарастване на заемите за нефинансови предприятия, чийто растеж доближи 8,3 на 100 против 7,9 на 100 месец по-рано.
Цените на жилищата през първото тримесечие на 2023 година регистрираха повишаване от 1,6 на 100 по отношение на предходния интервал, само че годишният им ритъм на напредък продължи да се забавя до 9,8 на 100 поради високите растежи на индикатора година по-рано. Забавянето бе най-съществено в София, до момента в който в Пловдив и Бургас бе следено даже ускоряване, пишат от МФ.
Към края на май бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) бе негативно, в размер на 0,6 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Общите доходи набъбнаха с 9,1 на 100 през първите пет месеца на годината, като данъчните доходи продължиха да имат максимален принос, с нарастване от 11,4 на 100.
Приходите от директни налози набъбнаха с 13,8 на 100 на годишна база заради по-високия растеж на приходите от приходите на физическите лица с 14,6 на 100, и по-високите доходи от корпоративни налози, с 12 на 100 на годишна база. Движещите фактори за първото бяха забележителният номинален растеж на заплатите в частния и обществения бранш. Приходите от косвени налози понижиха с 0,2 на 100 заради по-ниските приходи от Данък добавена стойност от импорт. Същевременно, приходите от акцизи набъбнаха с 8 на 100, отразявайки въведеното нарастване на акцизните ставки върху тютюневите произведения от 1 март 2023 година По-високите заплати и заетостта се отразиха в повишаване на обществените и здравните вноски с 16,3 на 100.
Спадът на оборота в индустрията доближи 26,1 на 100, като с по-голям негативен принос бе понижението на оборота на вътрешния пазар. Това написа в постоянния месечен преглед на българската стопанска система на Министерството на финансите. Данните в обзора са към 17 юли, прецизират от МФ.
Индексът на строителната продукция се увеличи с 2,9 на 100 заради повишаване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно регистрира растеж от 1,8 на 100.
През юни индикаторите от бизнес наблюденията останаха на равнището си от май. По-неблагоприятни бяха упованията за производството в индустрията и за продажбите в търговията на дребно през идващите три месеца. В същото време упованията за търсенето на услуги бяха оптимистични. Оценките на потребителите за финансовото им положение се утежниха, само че упованията им за общата икономическа обстановка в страната бяха по-положителни.
Броят на записаните безработни към края на юни доближи 142 510 души, като бе с 2,7 на 100 повече по отношение на края на същия месец на 2022 година През първата половина на 2023 година се прояви присъщата сезонна динамичност на индикатора, следена през предходни години. Броят на оповестените свободни работни места в бюрата по труда се резервира по-нисък спрямо равнищата, следени през предишни години, регистрират специалистите на финансовото министерство.
Годишният ритъм на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта (пр.п.) до 7,5 на 100. Спадът при енергийните цени се задълбочи до минус 9,6 на 100 на годишна база, а повишаването на цените на останалите съставни елементи на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се намали с 0,5 пр.п. до 9,2 на 100 на годишна база, като въздействие за това имаха както услугите, по този начин и неенергийните промишлени артикули.
През април остатъкът по настоящата сметка доближи 320,5 млн. евро и се усили с над два пъти по отношение на миналата година. Спадът на интернационалните цени тласна надолу номиналната търговия със артикули. Спадът на вноса на артикули с 8,1 на 100 изпревари този на износа (намаление със 7,1 на сто), което докара до усъвършенстване на комерсиалния недостиг. Излишъкът при услугите се усили на фона на напредък на износа с 2,9 на 100 и спад на вноса с 6,5 на 100. Износът бе подсилен от повишаването на туристическите услуги и износа на ИКТ, до момента в който спадът на вноса се дължеше на понижението на транспортните и застрахователни услуги. За първите четири месеца на годината салдото по настоящата сметка регистрира остатък от 0,1 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт по отношение на недостиг от 0,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт за същия интервал на 2022 година Подобрението на салдото по настоящата сметка по отношение на същия интервал година по-рано се дължеше главно на понижението на комерсиалния недостиг с 0,7 пр.п., написа в разбора.
Кредитът за частния бранш регистрира минимално ускоряване на годишния си напредък през май и набъбна с 12,1 на 100 при 11,9 на 100 в края на април. По-високият му ритъм се дължеше на по-бързото нарастване на заемите за нефинансови предприятия, чийто растеж доближи 8,3 на 100 против 7,9 на 100 месец по-рано.
Цените на жилищата през първото тримесечие на 2023 година регистрираха повишаване от 1,6 на 100 по отношение на предходния интервал, само че годишният им ритъм на напредък продължи да се забавя до 9,8 на 100 поради високите растежи на индикатора година по-рано. Забавянето бе най-съществено в София, до момента в който в Пловдив и Бургас бе следено даже ускоряване, пишат от МФ.
Към края на май бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) бе негативно, в размер на 0,6 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Общите доходи набъбнаха с 9,1 на 100 през първите пет месеца на годината, като данъчните доходи продължиха да имат максимален принос, с нарастване от 11,4 на 100.
Приходите от директни налози набъбнаха с 13,8 на 100 на годишна база заради по-високия растеж на приходите от приходите на физическите лица с 14,6 на 100, и по-високите доходи от корпоративни налози, с 12 на 100 на годишна база. Движещите фактори за първото бяха забележителният номинален растеж на заплатите в частния и обществения бранш. Приходите от косвени налози понижиха с 0,2 на 100 заради по-ниските приходи от Данък добавена стойност от импорт. Същевременно, приходите от акцизи набъбнаха с 8 на 100, отразявайки въведеното нарастване на акцизните ставки върху тютюневите произведения от 1 март 2023 година По-високите заплати и заетостта се отразиха в повишаване на обществените и здравните вноски с 16,3 на 100.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ