Шведският професор, който спаси част от Родопите, а български връх носи името му
През май 1936 година един от най-красивите планински върхове в Родопите „ Дикчан “ сменя своето име по молба на родопчани и с утвърждението на тогавашната власт – към този момент 83 години този връх над град Доспат носи името на някогашния шведски външен министър и професор по право Йостен Унден.
Кой е този скандинавец, който не е стъпвал в България, само че името му вечно остава в историята ни като „ Спасителят на Родопската гора “?
Бо Йостен Унден е роден 25 август 1886 година в централния шведски град Карлщад. Завършил право, в продължение на 20 години той е професор по интернационално частно право в Университета в Упсала и негов ректор през 1929-1932 година Виден политик на Шведската социалдемократическа партия от 1924 до 1926 година, а по-късно и от 1945 година до 1962 година, юристът е министър на външните работи на Швеция. Проф. Унден е и член на Международния трибунал в Хага.
Именно в тази си роля шведският правист изиграва основна роля в спасяването на огромна част от Родопската гора, написа Дир.бг.
„ Аферата Доспат Даг “
През 1915 година шестима турски и гръцки жители, изселили се от България след войната, и двама българи основават командитното промишлено сдружение “Доспат Даг ”. С подправени документи осмината претендират, че са притежатели на 19 масива от общирни иглолистни гори в Доспатско. Истинската цел на сдружението е да оформи договорката, като страната признае подправените документи на турците и гърците, след което правата за благосъстоятелност се трансферират на сдружението, като цената на горите като капитал е оценена на 2 600 000 лв.. В „ Доспат Даг “ двамата българи вземат участие с “умствен капитал ”, оценен на 600 000 лв. – т.е. общият капитал на сдружението е 3 200 000 лв..
Тогавашният министър на земеделието Петър Динков и началникът на горите Трифон Цачев позволяват на „ Доспат Даг “ да стартира употребата на горите, за които „ имат “ документи за благосъстоятелност. На всичкото от горната страна сечта и извозът на дървесината е била осъществена “ангария ” от локалното население, като им било казано, че те са “мобилизирани за осъществяване на военни поръчки ”.
След края на Първата международна война обаче българското държавно управление анулира всички до тогава издадени разпоредби по използването на горите, в това число и това на “Доспат Даг ”. Собствениците на сдружението не се отхвърлят и неведнъж се пробват да впишат парцелите си, като жители на Гърция, в листата с репарациите, наложени на България според Ньойския кротичък контракт.
Спорът става интернационален, като се проточва над 10 години. През 1930-1933 година Обществото на народите назначава за съдия проф. Йостен Унден, като член на Международния трибунал в Хага. В разногласието с България гръцката страна претендира за благосъстоятелност върху 19-те обширни гори в Доспатския край в Родопите и за обезщетение от към 40 милиона златни швейцарски франка.
Както написа в записките си самият Унден, “горските гранични региони, които на повече или по-малко съмнителни учредения бяха попаднали в ръцете на задгранични спекуланти, въпреки че от 20 години се намираха в предписание на държавното българско горско стопанство, внезапно бяха застрашени да бъдат предадени на мними задгранични притежатели ”.
След подължително и задълбочено изследване на документите, както и на съответното здаконодателство на Гърция, Турция и България, проф. Унден стига до справедливата присъда, постановяваща, че тази част от Родопите е българска, а Гърция е наказана да заплати обезщетение от 475 000 златни франка.
По искане на локалното население, утвърдено от държавните институции, през 1936 година един от най-красивите планински върхове в Родопите – Дикчан (1667 м. н.в.) е наименуван “Професор Унден ”. На върха е сложена бронзова плоча, направена от склулптора Петър Балабанов, украсена с шведския и българския герб и с надпис:
„ През 1936 година този връх беше наименуван „ Професор Унден “, с цел да се помни постоянно за справедливата и човеколюбива присъда, издадена от арбиръра, назначен от Обществото на народите в Женева шведския професор Йостен Унден, с която се признава за българска благосъстоятелност част от Южните Родопи “.
Още от Любопитно
