Политически лобита опитват да влияят на съдебната система
През март т.г. беше признат Законът за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт. В него промените са в няколко посоки - жалбите против решения на Пленума и Колегиите на Висш съдебен съвет се преглеждат от 3-членен състав на Върховен административен съд и актът им не предстои на касационно обжалване; ограничение приложното поле на касационното обжалване във ВАС; конкурсната процедура за повишение в служба и пренасяне на магистрат; обжалване на комплексната оценка от атестирането на магистрат и процедурата по нейното разглеждане и изменение.
Онова, което провокира най-вече спекулации в общественото пространство, бяха промените в избора и предварителното преустановяване мандата на основния контрольор и на контрольор от Инспектората при Висш съдебен съвет, респективно избор на нови от Народното събрание - с мандата по член 132 от Конституцията. Появиха се тайни теории, че промените са свързани с бъдещето на основния прокурор Сотир Цацаров след преустановяване на неговия мандат, само че съществени причини в тази тенденция не бяха изложени.
В дългата си и сполучлива кариера Севдалин Божиков е бил зам.-министър на правораздаването в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, арбитър в пловдивския Апелативен съд, ръководител на Търговското поделение на пловдивския Окръжен съд. Председател на пловдивското сдружение на Съюза на юристите в България. Удостоен с " Личен почетен знак " - златен, от Висш съдебен съвет и Почетен знак на СЮБ за професионални достижения и дейна съюзна активност. Арбитър и зам. основен съдия в Държавен арбитраж-Пловдив до неговото закриване.
Дългогодишен учител по Търговско право във Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, сега води упражненията по Граждански развой на четвъртокурсниците в ПУ “Паисий Хилендарски ”. Щастлив брачен партньор, татко на наследник и щерка и дядо на двама внуци.
Г-н Божиков, Вие бяхте зам.-министър на правораздаването и познавате системата от вътрешната страна. Съпоставете я със обстановката сега в съда и прокуратурата.
Забелязвам все по-драстичната намеса на едни или други политически сили, които се стремят да подчинят правосъдната система на ползите си.
Дайте образци.
Прокламираният в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) принцип за изборност на административен началник отдавна е фиктивен развой, който се разиграва на „ бели покривки “, а по-късно във Висш съдебен съвет. В болшинството случаи е ясно кой ще завоюва съответното място - освен това не без скритото вмешателство на политици, заради което все по-често има единствено един претендент. Последният случай - изборът на ръководител на Софийски градски съд е повече от индикативен -
общото заседание на съдиите гласоподава един претендент, Висш съдебен съвет наложи различен.
Втори образец - признат бе текст в Съдебния закон, задължаващ всеки магистрат да подаде декларация за всички свои действия и участия в организации, включително секрети и/или неофициални организации и общества. За мен концепцията на законодателя беше повече от ясна - решение на казуса със Съюза на съдиите, който се явяваше главен конкурент в налаганите от Висш съдебен съвет решения. Текстът принуди доста магистрати да прекратят участието си в съсловната организация, само че докара и до парадокси - съдиите да прекратят участието си в Съюза на юристите в България, тъй като не знаеха по какъв начин това участие може да се отрази на атестационната им оценка.
Влияе ли публичното мнение върху работата на съда?
Интересен въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно. Безспорен факт са опитите за напън върху съда при постановяването на един или различен негов акт. Така да вземем за пример при първите производства по неплатежоспособност на търговски сдружения служащи и чиновници всеобщо идваха пред Съдебната палата с плакати: „ Не лишавайте децата ни от самун “! Още по-драстични са случаите в региона на наказателното право, когато политици и публицисти се стремят да предопределят крайния резултат на правосъдното произвеждане, формирайки изначално избрана позиция в обществото.
Сблъсквал съм се с рядкости, при които под натиска на публичното мнение в даденото обитаемо място първата правосъдна инстанция си „ затваря очите “ и постановява относително тежка присъда. За страдание това е мечешка услуга както към обществото, по този начин и към съда, тъй като отговорността за законосъобразно правораздаване се трансферира на идната инстанция, чийто акт се разминава фрапантно с първоинстанционния.
Хората имат ли възприятие за правдивост след досег с правосъдната система?
За страдание в общественото пространство се наложи, съгласно мен целево, мнението за
взаимозависимост на магистрата, само че не от закона, а от разнообразни външни фактори.
С болежка би трябвало да споделя, че такива мнения не са необичайност и парадоксално родиха „ процедура “ за търсене не на първокласен юрист, а на подобен, който познава добре съдията или прокурора. Да не забравяме, че справедливото правораздаване допуска цялостно доказване на всички обстоятелства, съответстващи към дадения спор. Пропуските при събирането на доказателства не могат да бъдат поправени от съда, който е последната част от веригата и отсам - грешките на други рефлектират като отрицателна оценка върху него. При отговора на въпроса за справедливостта не трябва да подценяваме и ролята на законодателя -
един зле написан закон обвързва съда и неговото решение,
тъй като римската максима „ Dura Lex, sеd Lex “ е годна и през днешния ден!
Коментирайте случая с кипърския фермер от Болярино, който прегази осъждан 14 пъти ром, отишъл за следващ път да краде в парцела му. Къщата на този фермер е била изпепелена, а той - неведнъж обиран. Подобен беше казусът и с анестезиолога доктор Димитров, който простреля серийния апаш Мишо Плъха.
Не бих си разрешил да разясня както единия, по този начин и другия случай, без да познавам обстоятелствата, а какви са те, могат да кажат единствено проверяващите органи. Безспорно е, че държанието на пострадалите е неоправдателно, тъй като те накърняват съществени права на жителите, използвали принуждение върху тях. Категорично обаче се опълчвам на необятно прокламираната от политиците употреба на института на неизбежната защита в сходни случаи! Това не е панацеята, която ще реши казуса с този тип престъпност. Искам да поясня, че и в двата случая водещо е убийството на едно лице, а при какви условия е осъществено, има ли неизбежна защита, афект и така нататък, са въпроси, които се откриват съответно за всеки случай и не водят автоматизирано до оневиняване! Нека не преекспонираме и
@ins_sub: да не сътворяваме неправилни показа в обществото за безотговорност при ликвидиране на разположение при твърдяна „ неизбежна защита “,
тъй като съществуването й се открива и потвърждава във всеки съответен случай пред съда, а не от публичното мнение! За страдание обществена загадка е дългогодишната неефективност от работата на институциите, призвани да опазват публичния ред. Моето мнение е, че върху тях би трябвало да се упражни гражданският ни надзор, респ. да се търсят законодателни решения.
Какви проблеми виждате в юридическото обучение?
На първо четене два: „ зубрашкият “ метод при взимането на изпит и присъединяване в семинарни занятия. Цял живот юристът работи със закона, той е постоянно до него. А на изпит той не е до теб и би трябвало да възпроизвеждаш механично неговите текстове. Винаги съм защитавал тезата, че изпитът по избрани дисциплини в правото би трябвало да се организира със закона в ръцете на студента, а екзаминаторът би трябвало да ревизира не неговото наизустено възпроизвеждане, а използването му в съответно поставяни проблеми, т.е. да има разсъждения, разговор, познаване на правосъдната практика… Трябва да се подтиква и дейното присъединяване на студентите в извършения, т.е. за дейните да има бонуси, включително освобождение от изпит, а тези, които не посещават постоянно и не вземат участие интензивно в семинарните занятия, следва да бъдат глобени, включително посредством практическа инспекция на знанията им в края на семестъра.
Онова, което провокира най-вече спекулации в общественото пространство, бяха промените в избора и предварителното преустановяване мандата на основния контрольор и на контрольор от Инспектората при Висш съдебен съвет, респективно избор на нови от Народното събрание - с мандата по член 132 от Конституцията. Появиха се тайни теории, че промените са свързани с бъдещето на основния прокурор Сотир Цацаров след преустановяване на неговия мандат, само че съществени причини в тази тенденция не бяха изложени.
В дългата си и сполучлива кариера Севдалин Божиков е бил зам.-министър на правораздаването в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, арбитър в пловдивския Апелативен съд, ръководител на Търговското поделение на пловдивския Окръжен съд. Председател на пловдивското сдружение на Съюза на юристите в България. Удостоен с " Личен почетен знак " - златен, от Висш съдебен съвет и Почетен знак на СЮБ за професионални достижения и дейна съюзна активност. Арбитър и зам. основен съдия в Държавен арбитраж-Пловдив до неговото закриване.
Дългогодишен учител по Търговско право във Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система, сега води упражненията по Граждански развой на четвъртокурсниците в ПУ “Паисий Хилендарски ”. Щастлив брачен партньор, татко на наследник и щерка и дядо на двама внуци.
Г-н Божиков, Вие бяхте зам.-министър на правораздаването и познавате системата от вътрешната страна. Съпоставете я със обстановката сега в съда и прокуратурата.
Забелязвам все по-драстичната намеса на едни или други политически сили, които се стремят да подчинят правосъдната система на ползите си.
Дайте образци.
Прокламираният в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) принцип за изборност на административен началник отдавна е фиктивен развой, който се разиграва на „ бели покривки “, а по-късно във Висш съдебен съвет. В болшинството случаи е ясно кой ще завоюва съответното място - освен това не без скритото вмешателство на политици, заради което все по-често има единствено един претендент. Последният случай - изборът на ръководител на Софийски градски съд е повече от индикативен -
общото заседание на съдиите гласоподава един претендент, Висш съдебен съвет наложи различен.
Втори образец - признат бе текст в Съдебния закон, задължаващ всеки магистрат да подаде декларация за всички свои действия и участия в организации, включително секрети и/или неофициални организации и общества. За мен концепцията на законодателя беше повече от ясна - решение на казуса със Съюза на съдиите, който се явяваше главен конкурент в налаганите от Висш съдебен съвет решения. Текстът принуди доста магистрати да прекратят участието си в съсловната организация, само че докара и до парадокси - съдиите да прекратят участието си в Съюза на юристите в България, тъй като не знаеха по какъв начин това участие може да се отрази на атестационната им оценка.
Влияе ли публичното мнение върху работата на съда?
Интересен въпрос, на който не може да се отговори еднопосочно. Безспорен факт са опитите за напън върху съда при постановяването на един или различен негов акт. Така да вземем за пример при първите производства по неплатежоспособност на търговски сдружения служащи и чиновници всеобщо идваха пред Съдебната палата с плакати: „ Не лишавайте децата ни от самун “! Още по-драстични са случаите в региона на наказателното право, когато политици и публицисти се стремят да предопределят крайния резултат на правосъдното произвеждане, формирайки изначално избрана позиция в обществото.
Сблъсквал съм се с рядкости, при които под натиска на публичното мнение в даденото обитаемо място първата правосъдна инстанция си „ затваря очите “ и постановява относително тежка присъда. За страдание това е мечешка услуга както към обществото, по този начин и към съда, тъй като отговорността за законосъобразно правораздаване се трансферира на идната инстанция, чийто акт се разминава фрапантно с първоинстанционния.
Хората имат ли възприятие за правдивост след досег с правосъдната система?
За страдание в общественото пространство се наложи, съгласно мен целево, мнението за
взаимозависимост на магистрата, само че не от закона, а от разнообразни външни фактори.
С болежка би трябвало да споделя, че такива мнения не са необичайност и парадоксално родиха „ процедура “ за търсене не на първокласен юрист, а на подобен, който познава добре съдията или прокурора. Да не забравяме, че справедливото правораздаване допуска цялостно доказване на всички обстоятелства, съответстващи към дадения спор. Пропуските при събирането на доказателства не могат да бъдат поправени от съда, който е последната част от веригата и отсам - грешките на други рефлектират като отрицателна оценка върху него. При отговора на въпроса за справедливостта не трябва да подценяваме и ролята на законодателя -
един зле написан закон обвързва съда и неговото решение,
тъй като римската максима „ Dura Lex, sеd Lex “ е годна и през днешния ден!
Коментирайте случая с кипърския фермер от Болярино, който прегази осъждан 14 пъти ром, отишъл за следващ път да краде в парцела му. Къщата на този фермер е била изпепелена, а той - неведнъж обиран. Подобен беше казусът и с анестезиолога доктор Димитров, който простреля серийния апаш Мишо Плъха.
Не бих си разрешил да разясня както единия, по този начин и другия случай, без да познавам обстоятелствата, а какви са те, могат да кажат единствено проверяващите органи. Безспорно е, че държанието на пострадалите е неоправдателно, тъй като те накърняват съществени права на жителите, използвали принуждение върху тях. Категорично обаче се опълчвам на необятно прокламираната от политиците употреба на института на неизбежната защита в сходни случаи! Това не е панацеята, която ще реши казуса с този тип престъпност. Искам да поясня, че и в двата случая водещо е убийството на едно лице, а при какви условия е осъществено, има ли неизбежна защита, афект и така нататък, са въпроси, които се откриват съответно за всеки случай и не водят автоматизирано до оневиняване! Нека не преекспонираме и
@ins_sub: да не сътворяваме неправилни показа в обществото за безотговорност при ликвидиране на разположение при твърдяна „ неизбежна защита “,
тъй като съществуването й се открива и потвърждава във всеки съответен случай пред съда, а не от публичното мнение! За страдание обществена загадка е дългогодишната неефективност от работата на институциите, призвани да опазват публичния ред. Моето мнение е, че върху тях би трябвало да се упражни гражданският ни надзор, респ. да се търсят законодателни решения.
Какви проблеми виждате в юридическото обучение?
На първо четене два: „ зубрашкият “ метод при взимането на изпит и присъединяване в семинарни занятия. Цял живот юристът работи със закона, той е постоянно до него. А на изпит той не е до теб и би трябвало да възпроизвеждаш механично неговите текстове. Винаги съм защитавал тезата, че изпитът по избрани дисциплини в правото би трябвало да се организира със закона в ръцете на студента, а екзаминаторът би трябвало да ревизира не неговото наизустено възпроизвеждане, а използването му в съответно поставяни проблеми, т.е. да има разсъждения, разговор, познаване на правосъдната практика… Трябва да се подтиква и дейното присъединяване на студентите в извършения, т.е. за дейните да има бонуси, включително освобождение от изпит, а тези, които не посещават постоянно и не вземат участие интензивно в семинарните занятия, следва да бъдат глобени, включително посредством практическа инспекция на знанията им в края на семестъра.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ