Парият Путин - един изгнаник в Кремъл
През март, когато Международният углавен съд (МНС) разгласи, че издава заповед за арест на съветския президент Владимир Путин, доста наблюдаващи видяха това като забележителна стъпка в напъните на Запада да накаже Русия за нейното навлизане в Украйна. Но макар че дейностите против Путин са нови, опитите да се нападат обособени членове на ръководещия хайлайф на Русия имат дълга история. От първите дни на нашествието през 2022 година Западът наложи наказания против съответни съветски водачи, дружно с широкообхватния си пакет от наказания против съветската стопанска система. Всъщност това беше продължение на метод, който Съединените щати и техните съдружници прилагаха против съветските елити в продължение на доста години, написа Александър Баунов за Foreign Affairs.
През 2014 година да вземем за пример, откакто съветските войски навлязоха в Украйна и анексираха Кримския полуостров, западните държавни управления разгласиха своя първичен лист с руснаци, които ще бъдат обект на самостоятелни наказания. Както и в актуалната война, задачата беше да се раздели съветският хайлайф, като се накарат страхуващите се от наказания да притиснат Путин да преразгледа политиката си. Но реакцията в Русия не отговаряше на упованията на Запада. През 2014 година, вместо да се пробват да избегнат тези наказателни стопански ограничения, доста членове на съветския хайлайф ги третираха като знак на статус. Попадането в листата бързо се трансформира в знак на преданост към Путин. През 2022 година, макар че Западът наложи наказания против доста по-широка част от съветския хайлайф, се разигра сходна динамичност. Разбира се, в нито един от случаите самостоятелните наказания не съумяха да разделят управлението на Русия или да възпрат по-нататъшна експанзия в Украйна. Мерките не съумяха да отслабят Путин. Вместо това неговите съдружници се сплотиха към него и режимът стана по-изолиран, по-антизападен и по-фокусиран върху персоналните връзки, в сравнение с върху политическия опит.
Тъй като Западът търси нови способи за напън върху Русия, от решаващо значение е да разберем по какъв начин персоналните наказания против съветските елити са работили на процедура и по какъв начин са повлияли на относителната единодушие на режима на Путин. Почти десетилетие наказания на Запада сплотиха съветското управление в желанието му да поддържа връзките със Запада напрегнати. И те помогнаха да се засилят съмненията в Русия към всеки член на елита, който се стреми да ги избегне. Следователно по-голям въпрос е дали заповедта на МНС против Путин за военни закононарушения може да промени тази динамичност. Разбира се, това основава казус, който може да замеси други съветски елити и мнозина в държавното управление нервно гледат на излизането.
Eдна сполучлива украинска контраатака може да бутне Путин и да издигне Пригожин
От някогашен пандизчия до президент, ще разменят ли функциите си?
Да остана или да си потегли?
През последното десетилетие самостоятелните наказания засегнаха ръководещата класа в Русия по няколко метода. През 2014 година доста от тези, които не бяха съгласни с експанзията на Путин, избраха да я изчакат да отмине, надявайки се, че експанзионистичната му политика няма да продължи. Руснаците, които бяха обект на наказания - първичният лист включваше единствено шепа висши чиновници и ръководители на държавни компании - изгубиха достъп до всички активи и ползи, които притежаваха на Запад. Пътуването до Съединените щати и Европа също стана мъчно и всички компании, с които бяха ангажирани, бяха отрязани от западните финансови пазари. Онези, които бяха глобени, в това число шефът на Руската разследваща работа Сергей Наришкин и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин - или смятаха, че може да попаднат скоро - се пробваха да извлекат най-хубавото от неприятната обстановка и показаха включването си в листата като знак за чест. Това, че са били персонално набелязани, обявиха те, е най-хубавото доказателство за тяхната преданост към Русия и нейния водач, за което са подготвени да създадат жертви. По това време най-гласните поддръжници на Путин даже се пробваха да загатнат, че видни руснаци, които не са в листата, са някак обвинени. На собствен ред Путин сподели, че симпатизира на тези, които са набелязани. В края на краищата те страдаха, тъй като изпълняваха и подкрепяха неговите решения, а той по принцип беше податлив да възнагради тези, които бяха лоялни, с ускорено израстване в кариерата и нараснало внимание.
Някои руснаци на по-ниските равнища на ръководство също се надяваха да бъдат добавени към този извънреден лист. Така никой нямаше да се съмнява в тяхната преданост, а началниците им щяха да ги обсипват с облаги. За тяхно страдание тези дни са отминали. След нашествието през 2022 година Западът наложи наказания на толкоз необятен обсег на съветския елит - към този момент са включени повече от 1000 лица и компании - че към този момент не е извънредно да бъдеш в листата и всеки член на елита, който не е, е недоверчив. През март, да вземем за пример, посетител в известно токшоу по съветската държавна телевизия разкритикува членовете на Института за Европа на Руската академия на науките, че не са в листата със наказания. Изводът беше, че те може да имат рискови контакти с Европа и Запада.
Режимът на Путин постоянно е бил коалиция сред службите за сигурност, въоръжените сили и разнообразни технократи икономисти. Последната група е формирана от извънредно способени персони и включва Алексей Кудрин, който беше разгласен за най-хубавия финансов министър на разрастваща се европейска страна от вестника на МВФ Emerging Markets през 2006 година и Елвира Набиулина, началник на Централната банка на Русия. Отношенията сред тези военни и цивилни групи се трансформираха с времето. Преди анексирането на Крим изглеждаше, че технократите са съвсем наедно с военните водачи. След нашествието обаче излиза наяве, че това не е по този начин. Технократите - които са гледали на Русия като на част от световната и западна стопанска система - осъзнават, че в действителност са чиновници на тези, които имат вяра в противоположното.
След нахлуването в Украйна през 2022 година множеството от цивилните икономисти на режима останаха да работят за режима, макар че тези, които напуснаха в символ на митинг, включваха Анатолий Чубайс, постоянно считан за бащата на приватизацията в Русия, който съветваше Путин за устойчивото развиване. Повечето от сътрудниците на Чубайс избраха да останат.
Отчасти го направиха от боязън. Въпреки че огромна част от съветската бизнес общественост - и даже държавната администрация - се опълчват на войната, те не смеят да избягат. Служителите знаят, че обсегът на Путин се простира надалеч оттатък границите на Русия. Те помнят какво се случи с някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал, който през 2018 година беше токсичен от разследващите служби на Путин в невероятната конюнктура на британския град Солсбъри. През 2022 година имаше поредност от странни смъртни случаи измежду мениджъри на държавни компании. Създадена е просвета на боязън: от живот без средства, от занемаряване на фамилията, от затваряне. Дори изправени пред сходни закани, мнозина биха били подготвени да рискуват, в случай че не бяха спрени да изоставен Русия. На някои високопоставени фигури с достъп до държавни секрети паспортите им са иззети от техните началници, налични единствено преди публично утвърдени пътувания. Други, които към момента имат документите си за пътешестване, знаят, че могат да бъдат спрени на границата, защото са в листата на лицата, които се нуждаят от особено позволение за пътешестване. Всички знаят, че в случай че опитът им да изоставен се провали, те ще бъдат затворени в Русия на милостта на Путин и неговите сили за сигурност. Онези, които биха желали да подадат оставка, само че да останат в Русия, са спрени от това: тяхната оставка изисква подписа на Путин. Сега подаването на оставка се счита в Русия за изменничество и мнозина - осъзнавайки дълбочината на западната неприязън към съветската нация и нейния водач - не имат вяра, че биха могли да намерят гостолюбив дом другаде. Като се имат поради евентуалните последици, мнозина считат, че може би въпреки всичко е по-добре да останат.
Индивидуалните наказания против руснаците също имат някои нежелани резултати. Въпреки че глобите не съумяха да разделят съветския хайлайф, те разрушиха съветската съпротива в заточение. Например някои руснаци в заточение, в това число заместникът на опозиционния водач Алексей Навални, Леонид Волков, подписаха писма до Европейския съюз с молба да анулира глобите против притежателите на компанията за финансови услуги Alfa Group. Тази спекулация и последвалият опит да бъде прикрита накара Волков да напусне поста си във фондация " Антикорупция ". До началото на 2023 година, след повече от година война, главното влияние на западните наказания значително се прояви. Но обстановката се промени от известието на МНС за заповедта за арест на Путин.
На път към съда?
Когато МНС издаде заповед за ареста на Путин през март 2023 година, той се опита да посее противоречие и да насърчи опозицията в съветското държавно управление. Хазартът на интернационалния арбитражен съд може и да проработи: съветските елити населяват свят, цялостен с параноя и съмнение. Заповедта против Путин е покана за елита да се сплоти против президента, а не към него. В същото време всевъзможни бъдещи заповеди против други членове на съветското държавно управление биха могли несъзнателно да провокират повтаряне на обстановката със глобите: някои ще подхващат ограничения, с цел да се защитят, до момента в който други ще се стремят да станат цели с вярата, че преследването ще увеличи техния статус в границите на режима.
Има значима разлика сред описите със наказания и новата заповед на МНС. Санкционните описи нормално са формирани изпод нагоре, с желанието да санкционират съветските елити, само че да поддържат отворени линиите за връзка с Путин. За разлика от това интернационалното наказателно правораздаване, показано от МНС, се цели в самия връх. Путин надали ще бъде единствената цел: в известието си от март МНС издаде заповед и против Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето в кабинета на президента на Руската федерация, която е упрекната във военни закононарушения за нейната роля в противозаконното депортиране на украински деца в Русия. Главният прокурор на МНС Карим Ахмад Хан сподели, че ще последват други заповеди. Този метод от горната страна надолу може да е по-добър при избрани условия за разграничение на Путин от основните фигури в неговата администрация.
Разбира се, Путин ще бъде съден в МНС единствено в случай че бъде арестуван. Но Русия не признава юрисдикцията на съда, което значи, че Путин не може да бъде задържан, в случай че не пътува до страна, която я признава. Дори в случай че би трябвало да посети незападна страна - да вземем за пример Таджикистан или Армения, формален съветски съдружник - той сигурно ще си подсигурява, че няма да бъде задържан.
Въпреки че Путин може да е отвън обсега на МНС, най-малко до момента в който е на власт, неговите сътрудници може да не са толкоз сигурни. Ако съдът реши да издаде заповеди против повече от тях, има доста по-голям риск да бъдат арестувани. Западните наказания към този момент доста понижиха способността на съветския елит да пътува на Запад. Със заповед от МНС, пътуването - даже до незападни страни - ще стане още по-рисковано. Преди предходната година Путин - към момента несанкциониран - наблюдаваше какво се случва с тези от обкръжението му, които бяха. Сега обкръжението следи какво се случва с него.
Дипломатическите последствия от решението на МНС да преследва Путин са съществени. Москва - изолирана от Запада - се пробва да построи връзки с световния Юг. Заповедта на МНС ще усложни тези старания, като трансформира Путин в заточеник. Заповедта към този момент докара до смяна на салдото сред Русия и нейните съдружници. Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март беше планувано доста преди да бъде издадена заповедта. Но ходът на МНС в допълнение изолира Путин, давайки на Си още повече въздействие като по-мощен сътрудник. Сега Путин чака от него схващане, добрина и снизхождение. И макар че Китай - дружно с другите най-големи незападни събеседници на Кремъл, Индия и Турция - не признават МНС, съвсем цяла Африка и Латинска Америка го признават и точно там Русия се пробва да се предложи като водач на битката против западния неоколониализъм. Големите страни може да са враждебни или безразлични към МНС, само че дребните най-много го виждат като инструмент за правораздаване, когато са онеправдани. Следователно, атакувайки съда, Русия рискува да подкопае изказванието си, че се бори за по-справедлив международен ред, при който слабите ще бъдат по-добре предпазени от ексцесиите на мощните.
Авторитарните режими черпят огромна част от легитимността си от чужбина. Не е съвпадане, че диктаторите исторически са се радвали на интернационалните визити, обиколки и почести. Заповедта на МНС затваря вратата за връщане на Путин на международната сцена. По-близо до дома към този момент се виждат признаците на вредите. През април по време на гала по връчване на акредитивните писма в Кремъл на нови посланици в Русия - множеството от които не са западни - тирада на Путин, за негова явна изненада и може би за първи път в историята, не получи овации - злокобен знак.
Васал на Китай. По-добре в сравнение с марионетка на Запада?
За настоящето съветско политическо управление, което по разнообразни аргументи очевидно е захласнато от борба с " груповия Запад ", да не си американски " васал " към този момент е постижение
През 2014 година да вземем за пример, откакто съветските войски навлязоха в Украйна и анексираха Кримския полуостров, западните държавни управления разгласиха своя първичен лист с руснаци, които ще бъдат обект на самостоятелни наказания. Както и в актуалната война, задачата беше да се раздели съветският хайлайф, като се накарат страхуващите се от наказания да притиснат Путин да преразгледа политиката си. Но реакцията в Русия не отговаряше на упованията на Запада. През 2014 година, вместо да се пробват да избегнат тези наказателни стопански ограничения, доста членове на съветския хайлайф ги третираха като знак на статус. Попадането в листата бързо се трансформира в знак на преданост към Путин. През 2022 година, макар че Западът наложи наказания против доста по-широка част от съветския хайлайф, се разигра сходна динамичност. Разбира се, в нито един от случаите самостоятелните наказания не съумяха да разделят управлението на Русия или да възпрат по-нататъшна експанзия в Украйна. Мерките не съумяха да отслабят Путин. Вместо това неговите съдружници се сплотиха към него и режимът стана по-изолиран, по-антизападен и по-фокусиран върху персоналните връзки, в сравнение с върху политическия опит.
Тъй като Западът търси нови способи за напън върху Русия, от решаващо значение е да разберем по какъв начин персоналните наказания против съветските елити са работили на процедура и по какъв начин са повлияли на относителната единодушие на режима на Путин. Почти десетилетие наказания на Запада сплотиха съветското управление в желанието му да поддържа връзките със Запада напрегнати. И те помогнаха да се засилят съмненията в Русия към всеки член на елита, който се стреми да ги избегне. Следователно по-голям въпрос е дали заповедта на МНС против Путин за военни закононарушения може да промени тази динамичност. Разбира се, това основава казус, който може да замеси други съветски елити и мнозина в държавното управление нервно гледат на излизането.
Eдна сполучлива украинска контраатака може да бутне Путин и да издигне Пригожин
От някогашен пандизчия до президент, ще разменят ли функциите си?
Да остана или да си потегли?
През последното десетилетие самостоятелните наказания засегнаха ръководещата класа в Русия по няколко метода. През 2014 година доста от тези, които не бяха съгласни с експанзията на Путин, избраха да я изчакат да отмине, надявайки се, че експанзионистичната му политика няма да продължи. Руснаците, които бяха обект на наказания - първичният лист включваше единствено шепа висши чиновници и ръководители на държавни компании - изгубиха достъп до всички активи и ползи, които притежаваха на Запад. Пътуването до Съединените щати и Европа също стана мъчно и всички компании, с които бяха ангажирани, бяха отрязани от западните финансови пазари. Онези, които бяха глобени, в това число шефът на Руската разследваща работа Сергей Наришкин и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин - или смятаха, че може да попаднат скоро - се пробваха да извлекат най-хубавото от неприятната обстановка и показаха включването си в листата като знак за чест. Това, че са били персонално набелязани, обявиха те, е най-хубавото доказателство за тяхната преданост към Русия и нейния водач, за което са подготвени да създадат жертви. По това време най-гласните поддръжници на Путин даже се пробваха да загатнат, че видни руснаци, които не са в листата, са някак обвинени. На собствен ред Путин сподели, че симпатизира на тези, които са набелязани. В края на краищата те страдаха, тъй като изпълняваха и подкрепяха неговите решения, а той по принцип беше податлив да възнагради тези, които бяха лоялни, с ускорено израстване в кариерата и нараснало внимание.
Някои руснаци на по-ниските равнища на ръководство също се надяваха да бъдат добавени към този извънреден лист. Така никой нямаше да се съмнява в тяхната преданост, а началниците им щяха да ги обсипват с облаги. За тяхно страдание тези дни са отминали. След нашествието през 2022 година Западът наложи наказания на толкоз необятен обсег на съветския елит - към този момент са включени повече от 1000 лица и компании - че към този момент не е извънредно да бъдеш в листата и всеки член на елита, който не е, е недоверчив. През март, да вземем за пример, посетител в известно токшоу по съветската държавна телевизия разкритикува членовете на Института за Европа на Руската академия на науките, че не са в листата със наказания. Изводът беше, че те може да имат рискови контакти с Европа и Запада.
Режимът на Путин постоянно е бил коалиция сред службите за сигурност, въоръжените сили и разнообразни технократи икономисти. Последната група е формирана от извънредно способени персони и включва Алексей Кудрин, който беше разгласен за най-хубавия финансов министър на разрастваща се европейска страна от вестника на МВФ Emerging Markets през 2006 година и Елвира Набиулина, началник на Централната банка на Русия. Отношенията сред тези военни и цивилни групи се трансформираха с времето. Преди анексирането на Крим изглеждаше, че технократите са съвсем наедно с военните водачи. След нашествието обаче излиза наяве, че това не е по този начин. Технократите - които са гледали на Русия като на част от световната и западна стопанска система - осъзнават, че в действителност са чиновници на тези, които имат вяра в противоположното.
След нахлуването в Украйна през 2022 година множеството от цивилните икономисти на режима останаха да работят за режима, макар че тези, които напуснаха в символ на митинг, включваха Анатолий Чубайс, постоянно считан за бащата на приватизацията в Русия, който съветваше Путин за устойчивото развиване. Повечето от сътрудниците на Чубайс избраха да останат.
Отчасти го направиха от боязън. Въпреки че огромна част от съветската бизнес общественост - и даже държавната администрация - се опълчват на войната, те не смеят да избягат. Служителите знаят, че обсегът на Путин се простира надалеч оттатък границите на Русия. Те помнят какво се случи с някогашния съветски разузнавач Сергей Скрипал, който през 2018 година беше токсичен от разследващите служби на Путин в невероятната конюнктура на британския град Солсбъри. През 2022 година имаше поредност от странни смъртни случаи измежду мениджъри на държавни компании. Създадена е просвета на боязън: от живот без средства, от занемаряване на фамилията, от затваряне. Дори изправени пред сходни закани, мнозина биха били подготвени да рискуват, в случай че не бяха спрени да изоставен Русия. На някои високопоставени фигури с достъп до държавни секрети паспортите им са иззети от техните началници, налични единствено преди публично утвърдени пътувания. Други, които към момента имат документите си за пътешестване, знаят, че могат да бъдат спрени на границата, защото са в листата на лицата, които се нуждаят от особено позволение за пътешестване. Всички знаят, че в случай че опитът им да изоставен се провали, те ще бъдат затворени в Русия на милостта на Путин и неговите сили за сигурност. Онези, които биха желали да подадат оставка, само че да останат в Русия, са спрени от това: тяхната оставка изисква подписа на Путин. Сега подаването на оставка се счита в Русия за изменничество и мнозина - осъзнавайки дълбочината на западната неприязън към съветската нация и нейния водач - не имат вяра, че биха могли да намерят гостолюбив дом другаде. Като се имат поради евентуалните последици, мнозина считат, че може би въпреки всичко е по-добре да останат.
Индивидуалните наказания против руснаците също имат някои нежелани резултати. Въпреки че глобите не съумяха да разделят съветския хайлайф, те разрушиха съветската съпротива в заточение. Например някои руснаци в заточение, в това число заместникът на опозиционния водач Алексей Навални, Леонид Волков, подписаха писма до Европейския съюз с молба да анулира глобите против притежателите на компанията за финансови услуги Alfa Group. Тази спекулация и последвалият опит да бъде прикрита накара Волков да напусне поста си във фондация " Антикорупция ". До началото на 2023 година, след повече от година война, главното влияние на западните наказания значително се прояви. Но обстановката се промени от известието на МНС за заповедта за арест на Путин.
На път към съда?
Когато МНС издаде заповед за ареста на Путин през март 2023 година, той се опита да посее противоречие и да насърчи опозицията в съветското държавно управление. Хазартът на интернационалния арбитражен съд може и да проработи: съветските елити населяват свят, цялостен с параноя и съмнение. Заповедта против Путин е покана за елита да се сплоти против президента, а не към него. В същото време всевъзможни бъдещи заповеди против други членове на съветското държавно управление биха могли несъзнателно да провокират повтаряне на обстановката със глобите: някои ще подхващат ограничения, с цел да се защитят, до момента в който други ще се стремят да станат цели с вярата, че преследването ще увеличи техния статус в границите на режима.
Има значима разлика сред описите със наказания и новата заповед на МНС. Санкционните описи нормално са формирани изпод нагоре, с желанието да санкционират съветските елити, само че да поддържат отворени линиите за връзка с Путин. За разлика от това интернационалното наказателно правораздаване, показано от МНС, се цели в самия връх. Путин надали ще бъде единствената цел: в известието си от март МНС издаде заповед и против Мария Алексеевна Лвова-Белова, комисар по правата на детето в кабинета на президента на Руската федерация, която е упрекната във военни закононарушения за нейната роля в противозаконното депортиране на украински деца в Русия. Главният прокурор на МНС Карим Ахмад Хан сподели, че ще последват други заповеди. Този метод от горната страна надолу може да е по-добър при избрани условия за разграничение на Путин от основните фигури в неговата администрация.
Разбира се, Путин ще бъде съден в МНС единствено в случай че бъде арестуван. Но Русия не признава юрисдикцията на съда, което значи, че Путин не може да бъде задържан, в случай че не пътува до страна, която я признава. Дори в случай че би трябвало да посети незападна страна - да вземем за пример Таджикистан или Армения, формален съветски съдружник - той сигурно ще си подсигурява, че няма да бъде задържан.
Въпреки че Путин може да е отвън обсега на МНС, най-малко до момента в който е на власт, неговите сътрудници може да не са толкоз сигурни. Ако съдът реши да издаде заповеди против повече от тях, има доста по-голям риск да бъдат арестувани. Западните наказания към този момент доста понижиха способността на съветския елит да пътува на Запад. Със заповед от МНС, пътуването - даже до незападни страни - ще стане още по-рисковано. Преди предходната година Путин - към момента несанкциониран - наблюдаваше какво се случва с тези от обкръжението му, които бяха. Сега обкръжението следи какво се случва с него.
Дипломатическите последствия от решението на МНС да преследва Путин са съществени. Москва - изолирана от Запада - се пробва да построи връзки с световния Юг. Заповедта на МНС ще усложни тези старания, като трансформира Путин в заточеник. Заповедта към този момент докара до смяна на салдото сред Русия и нейните съдружници. Посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва през март беше планувано доста преди да бъде издадена заповедта. Но ходът на МНС в допълнение изолира Путин, давайки на Си още повече въздействие като по-мощен сътрудник. Сега Путин чака от него схващане, добрина и снизхождение. И макар че Китай - дружно с другите най-големи незападни събеседници на Кремъл, Индия и Турция - не признават МНС, съвсем цяла Африка и Латинска Америка го признават и точно там Русия се пробва да се предложи като водач на битката против западния неоколониализъм. Големите страни може да са враждебни или безразлични към МНС, само че дребните най-много го виждат като инструмент за правораздаване, когато са онеправдани. Следователно, атакувайки съда, Русия рискува да подкопае изказванието си, че се бори за по-справедлив международен ред, при който слабите ще бъдат по-добре предпазени от ексцесиите на мощните.
Авторитарните режими черпят огромна част от легитимността си от чужбина. Не е съвпадане, че диктаторите исторически са се радвали на интернационалните визити, обиколки и почести. Заповедта на МНС затваря вратата за връщане на Путин на международната сцена. По-близо до дома към този момент се виждат признаците на вредите. През април по време на гала по връчване на акредитивните писма в Кремъл на нови посланици в Русия - множеството от които не са западни - тирада на Путин, за негова явна изненада и може би за първи път в историята, не получи овации - злокобен знак.
Васал на Китай. По-добре в сравнение с марионетка на Запада?
За настоящето съветско политическо управление, което по разнообразни аргументи очевидно е захласнато от борба с " груповия Запад ", да не си американски " васал " към този момент е постижение
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ