През март 1996-а Андрей Луканов казва: “Толкова лъжа и мръсотия

През март 1996-а Андрей Луканов споделя: “Толкова неистина и нечистотия напластиха върху името ми, че единствено моята кръв може да ги измие. “ И това се случва на 2 октомври още същата година.

Бившият министър ръководител на България е прострелян с 4 патрона пред дома му на ул. „ Латинка “ №15 в София.

Според обстоятелствата, Луканов излиза от жилището си и се насочва към персоналния си автомобил „ Пежо 306 “, паркиран на към 15 м от входа. В колата го чака водачът му. Министър-председателят влиза в автомобила, само че се сеща, че е не запомнил нещо. Излиза от колата, доближава се до домофонната уредба и се пробва да се свърже със брачната половинка си. През това време килърът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с револвер „ Макаров “.

Куршум попада в региона на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба.

Експремиерът пада на земята, а килърът изчезва. В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени облекла на хипотетичния палач, с които се е маскирал като друмник. Пистолетът, с който се счита, че е било осъществено убийството, е открит едвам 40 дни по-късно зад нагревател на площадката сред етажите в жилищен блок на прилежащата улица „ Димчо Дебелянов “. За убийството са арестувани и наказани Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са анулирани. Убийството остава неразкрито. Веднага след гибелта на някогашния министър председател в печата се появяват доста и разнообразни версии – от нападение на „ енергийната мафия “ до битови аргументи.

Има обаче и други забавни обстоятелства.

Андрей Луканов живееше с ясното схващане, че ще го убият. Той постоянно е казвал:

“Хванаха си белята с мен. Аз ще устоя, само че те няма да устоят и ще ме убият някой ден ”. При това беше изцяло сериозен, не се майтапеше. “

Това разкри журналистката Велислава Дърева за някогашния министър председател. Тя е и измежду най-близките му в Българска социалистическа партия. Този диалог двамата провели в деня, в който знаковият политик на прехода беше задържан – 9 юли 1992 година

Впоследствие той изпратил на журналистката писмо от следствието със същото наличие, писано на датата, на която 4 години по-късно в действителност е погубен. Която е и рожденият ден на брачната половинка му Лилия Герасимова.

“Прекъсвам те! Не повтаряй повече това ”, му споделя Дърева в изявлението, което тя ще разгласява години по-късно.

– Виж ти! Цензор! Ще си довърша изреченията без твое разрешение. Аз ще устоя. Те няма да устоят. И ще ме убият някой ден…

– Не си играй с тези неща!

– Не си играя. Констатирам.

В същия ден Дърева е на съвещание на Народното събрание.

В момента, в който тя схваща научава за убийството, незабавно се изстрелва към ул. “Латинка ”.

“Твърде дълго чакахме кола за спешна помощ, а Окръжна болница е на една крачка и все си мисля, че в случай че беше пристигнала незабавно, можеше да има някакъв късмет. Накрая се появи един пикап и подвигна натрупа на Андрей, измиха кръвта с маркуч и всичко завърши ”, уточни журналистката.

В този ден Луканов трябвало да замине в Съединени американски щати, с цел да чете лекции, само че решил, че му е по-важно да остане в България. Смятал да изнесе обстоятелства, свързани с корупцията във властта (тогава ръководи Българска социалистическа партия с безусловно болшинство, министър председател е Жан Виденов – б.р.).

“В последна сметка не се разбра кой поръча убийството му, няма и да се разбере. Не е и това задачата ”, безапелационна е близката съратничка на Луканов.

В съзнанието ѝ обаче е останал и различен спомен за някогашния министър председател.

Като депутат, член на Комисията по правата на индивида в Народното събрание, както и на Интерпарламентарния съюз за правата на индивида, Дърева е участвала и на ареста му на 9 юли 1992 година “Бяхме се разбрали да отида доста рано сутринта, с цел да проследя дали няма да го арестуват преди допустимото време.

Бях поела ангажимент към ръководителя на Интерпарламентарния съюз по правата на индивида – спомни си социалистката. – Андрей препече филийки и направи кафе. Съвсем естествено си извадих касетофона да създадем изявление, което пуснах доста по-късно със заглавие “И ще ме убият някой ден ”. Говорихме си, до момента в който на вратата не се звънна. ”

При ареста не са използвали белезници,

дори Луканов е тръгнал от вкъщи си на ул. “Латинка ” към Националната следствена работа (тогава на ул. “Развигор ”) със личната си кола, карайки я персонално. С него потегля и Велислава Дърева. Специалният автомобил се е движел пред тях.

Журналистката го питала има ли пояснение за какво го арестуват. “Казваше: “Не се удивлявам, че всичко това се случва. Нашата фамилия постоянно е била бодил в очите на властта, която и да е тя ”, описа Дърева.

В изявлението пред нея споделя, че е приел ориста си като историческа наложителност. Споменал сестрата на татко си, която наричал вуйна Соня. От нея знаел по какъв начин хората от руското ГПУ (Държавно политическо ръководство – б.р.) отвели дядо му Тодор на ул. “Лубянка ” в Москва (където се намират спецслужбите на Съюз на съветските социалистически републики – б.р.). Преровили всичко, в това число и паркета, без да кажат нито дума за какво и къде го водят.

“Няма човек от моята фамилия (не настоявам, че съм най-блестящият образец на рода), който да не е бил обект на обругаване и разтерзаване – морално, физическо, политическо. От всички направления и във всяко време. Страшното е, че гражданската позиция на моите предшественици постоянно е оставала неразбрана ”, споделя Луканов в изявлението тъкмо преди да дойдат да го арестуват през 1992 година

По спомените на Дърева някогашният министър председател и перестройчик

не изглеждал обезпокоен, просто не било в природата му

Когато стигнали на “Развигор ”, журналистката изпитала възприятие за дежавю поради личните си разпити отпреди демокрацията. “Казах му: “Спокойно, тези стълби ги знам ”. Стигаме до вратата: “О, и тази врата я знам ”. Накрая виждам същия прокурор, който ме разпитваше преди 10 ноември 1989 година – споделяше се Дойчев. Не му помня първото име. А Андрей се обърна към мен: “Внимавай какво ще кажеш в този момент ”. На Дойчев му стана неприятно, като ме видя. Аз си извадих касетофона и го запитвам: “Гражданино прокурор, нали нямате нищо срещу да си включа касетофона ”. Той нищо не отговори. Аз в този миг съм народен представител, а преди той ме разпитваше като зложелател на народа. ”

 

Източник: „ 24 часа “

 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News