Филмът, който съсипа Елвис Пресли
През март 1960 година младежите по света кипяха от наслада. Защо? Защото Елвис се връщаше от армията. Да, Елвис Пресли, най-големият бунтовник на рокендрола, най-сетне напуща американската войска и се завръща към кариерата си. Нейният кино аспект беше по-голям в съзнанието на почитателите му, може би по-голям и от неговата музиката.
Преди да замине да служи в Германия, Елвис снима четири кино лентата, всеки от които много добър, всеки показва гений, харизма и доста действителен капацитет за сбъдване на същинската фантазия на Елвис като реализатор – да стане почитан артист като неговия кумир Джеймс Дийн.
След 2 години работа, за филмовото си завръщане Елвис и неговият управител, полковник Том Паркър, избраха лека музикална комедия, наречена „ G.I. Blues “. „ Марлон Брандо също направи мюзикъл при започване на кариерата си “, споделя Елвис щастливо на конференцията.
Освен отдушник на благородните му сантименти обаче, „ G.I. Blues “ трябваше и да изстреля рокаджията към бъдещата му по проект блестяща кино кариера. Сценарият беше прелестен – все едно беше писан за Бинг Кросби през 1936 година или Фред Астер през 1948 година, или даже Франк Синатра през 1954 година Но децата чакат да видят Елвис да псува и да се подиграват, и да се бунтуват, и да се бие с управляващите, както правеше в четирите си кино лентата преди армията.
Най-ранната улика за крайната орис на кино лентата беше самият Елвис и неговата поява. Световноизвестните бакенбарди на звездата ги нямаше, обръснати от военните. Той към момента танцуваше, само че ги нямаше именитите му чупки в ханша, както преди армията. И пееше, само че не като Елвис, а по-скоро като Франк Синатра или Дийн Мартин.
Елвис участва на екранизация на „ G.I. Blues “ на 12 септември 1960 година със своята ко-звезда, Джулиет Проус, а формалната му премиера е на 23 ноември 1960 година И в този момент идва стартът на един резултат на доминото, който убива Елвис Пресли и всичките му очаквания, че в миналото ще стане „ сериозен артист “ а-ла Дийн и Брандо.
Джулиет Проус
Това е добре, тъй че „ G.I. Bues “ е шлагер и в този момент Елвис се насочва към по-сериозни функции, с които да си върне актьорското амплоа.
След „ G.I. Blues “ следва „ Flaming Star “ и „ Wild in the Country “, и двата – съществени драми. И двата също така – огромни разочарования в боксофиса. „ Wild in the Country “ в действителност даже губи пари, единственият му филм, който го прави.
И по-късно гвоздеят в ковчега. Елвис се завърна с нова цветна, бляскаща музикална комедия, наречена „ Blue Hawaii “. Филмът се оказа голям триумф, най-доходоносния в кариерата на музиканта до този миг.
Така Елвис към този момент беше жертван да пее на сладурани в бикини измислени песнички, да се сбива и в края на кино лентата да печели основната героиня. И сюжетите (с изключение на много приятния „ Viva Las Vegas “ от 1963 г.) щяха да стават все по-лоши и по-лоши.
Това повдига въпроса: „ Защо Елвис, една от най-големите звезди в шоубизнеса, не постанова личните си условия? “ Оказва се, че за малко постанова личните си условия, само че след неуспеха на „ Flaming Star “ и „ Wild in the Country “, бързо млъква и просто прави каквото му се каже. Да си в скапани филми е по-добре, в сравнение с да не си в никакви филми… нали?
Елвис резервира тишина, евентуално преглъщайки обидна доза изгубени горделивост и достолепие. Някога обещаващият млад въстаник трябваше да се трансформира в подигравка на самия себе си.
В последна сметка множеството от 27-те кино лентата, които Елвис прави през 60-те години, водят до това на него да се гледа като на „ смешка от съществени фенове на музиката и като на минало от всички, с изключение на от най-лоялните му почитатели “, съгласно историкът Кони Кирхберг.
Оттам падението идва постепенно, само че несъмнено – изневери, бракоразвод, взимане на от ден на ден и повече медикаменти поради утежняване на психическото и физическото му здраве. Малко преди края си той едвам съумява да се държи изправен на сцената, държейки стойката за микрофон, с цел да не падне, до момента в който заваля текстовете на песните си.
