Засадата на Самуил, която разтърси Византия – 1039 г. от битката ...
През лятото на 986 година византийската войска обсажда Сердика в опит да пробие българската опозиция. След 20 дни крепостта устоява. Българите атакуват фуражирите, възпламеняват обсадните машини и принуждават ромеите да правят отстъпка. В паническото си евакуиране византийците се насочват към Ихтиманската Средна гора. Там, в теснините на прохода, ги чака Самуил.
Лъв Дякон – византийски хронист и свидетел – разказва по какъв начин в нощта преди сражението на небето се появява огнена звезда, която уплашила войската. На идващия ден българите атакуват в труднодостъпна котловина и избиват огромна част от ромейската кавалерия. Целият обоз попада в български ръце. „ Малко остана да стана жертва на скитския меч “, признава Лъв Дякон, който едвам оцелява.
Дякон разказва небесни феномени – падаща звезда и огнени стълбове – които съгласно него предвещават злополуката. Тези разкази акцентират какъв брой мощен потрес претърпяват ромеите и по какъв начин провалянето е възприето като съдбовно.
Макар по-късно Василий II да получи прозвището „ Българоубиец “ поради окончателното подчинение на царството, борбата при Траянови врата остава знак на българската военна мощ и на умеенето на Самуил да употребява терена и да изненадва врага. Това е най-голямата българска победа над Византия в края на X век.
След провалянето при Траянови врата император Василий II губи шатрата си, целия си обоз и даже знаците на властта си. За византийците това е позорен спомен, който дълго остава в паметта им.
Победата издига Самуил като най-важния лидер на българската опозиция. Тя идва в миг, когато страната е разграничена, а източните земи към този момент са под византийска власт. Именно с този погром Самуил демонстрира, че българите могат още веднъж да имат мощен водач.
Загубите са големи. Почти цялата византийска кавалерия е унищожена. В самата империя провалянето провокира съпротива против Василий II и краткотрайно отслабва позициите му в Константинопол. В продължение на повече от десетилетие той заобикаля да влиза в директен конфликт с българите.
За българите борбата има голямо значение. Само петнадесет години по-рано столицата Преслав е завладяна, а цар Борис II е покорен в Константинопол.
Победата при Траянови врата потвърждава, че даже в най-тежките години българската войска може да победи една от най-могъщите сили на епохата. Тя дава ново самочувствие и сплотява народа към концепцията за възобновяване на страната.
Византийците назовават мястото „ Българска клисура “ – самопризнание за силата на удара, нанесен от Самуиловите войски. Така топонимът самичък по себе си се трансформира в знак на българската победа.
Няколко години по-късно Самуил и братята му завладяват Лариса след продължителна блокада. Тази серия от триумфи затвърждава възраждането на българската държавност, почнало точно от прохода Траянови врата.
Лъв Дякон – византийски хронист и свидетел – разказва по какъв начин в нощта преди сражението на небето се появява огнена звезда, която уплашила войската. На идващия ден българите атакуват в труднодостъпна котловина и избиват огромна част от ромейската кавалерия. Целият обоз попада в български ръце. „ Малко остана да стана жертва на скитския меч “, признава Лъв Дякон, който едвам оцелява.
Дякон разказва небесни феномени – падаща звезда и огнени стълбове – които съгласно него предвещават злополуката. Тези разкази акцентират какъв брой мощен потрес претърпяват ромеите и по какъв начин провалянето е възприето като съдбовно.
Макар по-късно Василий II да получи прозвището „ Българоубиец “ поради окончателното подчинение на царството, борбата при Траянови врата остава знак на българската военна мощ и на умеенето на Самуил да употребява терена и да изненадва врага. Това е най-голямата българска победа над Византия в края на X век.
След провалянето при Траянови врата император Василий II губи шатрата си, целия си обоз и даже знаците на властта си. За византийците това е позорен спомен, който дълго остава в паметта им.
Победата издига Самуил като най-важния лидер на българската опозиция. Тя идва в миг, когато страната е разграничена, а източните земи към този момент са под византийска власт. Именно с този погром Самуил демонстрира, че българите могат още веднъж да имат мощен водач.
Загубите са големи. Почти цялата византийска кавалерия е унищожена. В самата империя провалянето провокира съпротива против Василий II и краткотрайно отслабва позициите му в Константинопол. В продължение на повече от десетилетие той заобикаля да влиза в директен конфликт с българите.
За българите борбата има голямо значение. Само петнадесет години по-рано столицата Преслав е завладяна, а цар Борис II е покорен в Константинопол.
Победата при Траянови врата потвърждава, че даже в най-тежките години българската войска може да победи една от най-могъщите сили на епохата. Тя дава ново самочувствие и сплотява народа към концепцията за възобновяване на страната.
Византийците назовават мястото „ Българска клисура “ – самопризнание за силата на удара, нанесен от Самуиловите войски. Така топонимът самичък по себе си се трансформира в знак на българската победа.
Няколко години по-късно Самуил и братята му завладяват Лариса след продължителна блокада. Тази серия от триумфи затвърждава възраждането на българската държавност, почнало точно от прохода Траянови врата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ