През лятото на 2017 г. Елизабет Ръсел преминава през труден

През лятото на 2017 година Елизабет Ръсел минава през сложен интервал - развежда се и остава сама да се грижи за двете си деца. Тя изпада в меланхолия, с която не може да се пребори дълго време.

Ръсел, учителка и библиотекарка в Кънектикът, инцидентно научава за нещо, наречено „ библиотерапия “. Най-общо казано това съставлява лична рекомендация за четиво, от което се чака да усъвършенства психическото положение на читателя. Навсякъде към библиотерапията изскача името на английската писателка Ела Бертуд, създател на книгата „ Лекарство с разказ “, считана за създател на това придвижване. Ръсел, която по този начин или другояче обича да чете, взема решение да опитва.

Свързва се с Бертуд, а авторката организира изявление, с цел да разбере какви са усетите ѝ. След това ѝ предлага няколко книги, в които се описват истории, сходни на тази на самата Ръсел.

„ Беше удивително, това ми оказа помощ да се изцелявам “, споделя учителката пред BBС. По думите ѝ процесът на четене е оказал помощ да огледа в профил грешките на измислените герои, които обаче са близки до нейния живот.

Библиотерапията става все по-популярен способ за помощ на хора с леки форми на меланхолия и тревога. Тук не става дума единствено за книгите за самопомощ, а и за художествена литература. Феновете на тази терапия настояват, че потапянето в богати, измислени светове, неведнъж отразяващи действителността, оказват помощ при справяне с отрицателните страсти и могат да се употребяват просто като бягство от действителността и напрегнатото всекидневие.

През 2016 година двама учени разгласяват публикация в Lancet, съгласно която класическата литература оказва помощ за „ възобновяване от тревогата и подтиква мозъка “. Това може да се смята и за на ниска цена и наличен метод на самобитна психична помощ, когато такава не е налична.

Всеки, който в миналото е чел увлекателна прозаичност или лирика, може да удостовери, че писаното слово може да има мощно влияние върху човешкия разум и страсти.

Но това надалеч не значи, че всяка книга може да усъвършенства психологичното здраве. Тъкмо противоположното, има и такива, които могат да навредят. Библиотерапията не трябва да се смята за панацея, предизвестяват експертите.

Резултатът от библиотерапията зависи и от индивида, и от книгата, споделя Джеймс Карни, експерт по когнитивна активност от частния университет Лондонско интердисциплинарно учебно заведение.

„ Мисля, че за някои положения и избран вид хора библиотерапията може да помогне. Но концепцията, че това е универсално лекарство е надълбоко неправилно “, споделя той.

Да се лекува с книга е остаряла процедура. През Първата международна война четене на художествена литература е предписвано на бойците, завърнали се от фронта. През 90-те години лечението се възражда с помощта на хора като Бертуд, която предлага лични сесии на пациенти против 130 $. Дори някои лекари като общопрактикуващия Андрю Шуман я предлагат. Той е съветник към английската Национална здравна работа и един от създателите на упоменатата публикация в Lancet от 2016 година

„ Библиотерапията не е сурогат на обичайното лекуване. Но в композиция с него може да бъде доста ефикасна “, споделя Шуман.

А преимуществото, твърди Ръсел, която е предходна през библиотерапия, е, че може да се практикува свободно. Стига човек да е прочувствено подготвен, с цел да се обърне към книгите.

От 2013 година английската неправителствена организация The Reading Agency приготвя описи с книги за хора със болести като деменция или меланхолия. Те се вършат от специалисти и хора с опит в лекуването, твърди Джема Джоли от здравния отдел на организацията.

Целта е хората да бъдат ориентирани към заглавия, които в действителност могат да им оказват помощ. Особено като се има поради голямото количество литература за психологично здраве. Има и някои други организации, които са възприели библиотерапията – да вземем за пример такива, работещи с хора с хранителни разстройства.

Доказателство, че четенето е непосредствено обвързвано с подобряването на положението е мъчно да се откри. Някои специалисти са на мнение, че то разрешава на човек да се разпознава с героите от историята и да преживее катарзис, до момента в който чете за техните проблеми. Но дали в действителност се случва това, никой не може да каже.

Книгите не са решение за всеки, споделя и Джоли от Reading Well. Според нея това е по-скоро „ спомагателен инструмент, който може да работи за някои хора “.

Има някои данни, че четенето в действителност оказва помощ. Например резултатите от едно изследване, в което е проследявано положението на две групи от по осем души с меланхолия. Те оповестяват за усъвършенстване в психологичното си здраве откакто са взели участие в групови четения на лирика в продължение на година. Това изследване обаче не е задоволително, с цел да се даде безапелационен отговор за изгодата от четенето – поради дребния брой участници и късия интервал на наблюдението им.

За хората, които желаят да опитат библиотерапия, Карни предлага литературните клубове, където се събират по-големи групи хора. Джоли пък предлага ходенето по библиотеки. В случай, че четенето не оказва помощ, може да се опита терапия с музика да вземем за пример.

Ръсел е уверена, че това оказва помощ. Тя имала няколко самостоятелни сесии с Берту, а към този момент се пробва да праща и приятелите си на терапия.

„ Най-важното е, че не се чувствате сами в борбата си с депресията “, споделя учителката.