Могат ли да се завърнат епидемиите
През лятото на 2016 година разтопяването на постоянно замръзналата земя в Сибир провокира зараза от антракс, с който били инфектирани починали от дълго време и замръзнали елени.
Когато изискванията станат тежки за този тип бактерия, клетките ѝ се трансформират в спори - спяща форма, в която всички витални процеси стопират, само че бактерията остава жива и чака по-добри времена, с цел да се задейства още веднъж.
В резултат от разтапянето на труповете, бактериите също са се размразили, и това довело до десетки болни и приети в болница, както и до гибелта на 12-годишно момченце.
В ледовете са останали и телата на доста хора, починали от едра шарка (вариола), други - от грипния вирус от 1918 година, довел до пандемия от така наречен испански грип и покосил 50 милиона души по света. Но допустимо ли е вирусите, причиняващи тези болести да преживеят замразяването, както антраксните бактерии?
През 90-те години съветски учени се пробвали да съживят вируса на вариолата в лабораторни условия, употребявайки тялото на човек, който умрял от заболяването и чието тяло замръзнало във безконечния лед. Опитът бил несполучлив, макар че те въпреки всичко възстановили елементи от вируса.
Историята помни и други несполучливи опити да бъдат върнати към живот смъртоносни вируси. През 1951 година младият академик Йохан Хълтин (Johan Hultin) опитал да изолира вируса на испанския грип от замръзналите тела на умряли от болестта, само че не съумял.
Почти 50 години по-късно, той още веднъж се насочил към Аляска със същата цел, и извадил от леда тялото на 30-годишна затлъстяла жена, която кръстил Луси. Белите ѝ дробове били чудесно непокътнати и изпълнени с кръв. Но даже в този случай изолацията на жив вирус била невъзможна.
Но предишното лято, 25-годишният преподавател Зак Питърсън получил кожна зараза откакто работил по разкопки в Аляска и бил в контакт с 800-годишни трупове на тюлени . Лекарите не създали нужните проучвания, с цел да схванат сигурно дали става въпрос за така наречен тюленов пръст (seal finger) - зараза, която се предизвиква от бактерията Mycoplasma и се предава при контакт със инфектирани тюлени. Но по всичко изглеждало, че това е по този начин.
Всички тези истории вършат оценката на риска сложна, само че най-малко вирусите наподобява не устоят на надълбоко заледяване, и заплахата вариолата или испанският грип да се завърнат е оскъдна.
Когато изискванията станат тежки за този тип бактерия, клетките ѝ се трансформират в спори - спяща форма, в която всички витални процеси стопират, само че бактерията остава жива и чака по-добри времена, с цел да се задейства още веднъж.
В резултат от разтапянето на труповете, бактериите също са се размразили, и това довело до десетки болни и приети в болница, както и до гибелта на 12-годишно момченце.
В ледовете са останали и телата на доста хора, починали от едра шарка (вариола), други - от грипния вирус от 1918 година, довел до пандемия от така наречен испански грип и покосил 50 милиона души по света. Но допустимо ли е вирусите, причиняващи тези болести да преживеят замразяването, както антраксните бактерии?
През 90-те години съветски учени се пробвали да съживят вируса на вариолата в лабораторни условия, употребявайки тялото на човек, който умрял от заболяването и чието тяло замръзнало във безконечния лед. Опитът бил несполучлив, макар че те въпреки всичко възстановили елементи от вируса.
Историята помни и други несполучливи опити да бъдат върнати към живот смъртоносни вируси. През 1951 година младият академик Йохан Хълтин (Johan Hultin) опитал да изолира вируса на испанския грип от замръзналите тела на умряли от болестта, само че не съумял.
Почти 50 години по-късно, той още веднъж се насочил към Аляска със същата цел, и извадил от леда тялото на 30-годишна затлъстяла жена, която кръстил Луси. Белите ѝ дробове били чудесно непокътнати и изпълнени с кръв. Но даже в този случай изолацията на жив вирус била невъзможна.
Но предишното лято, 25-годишният преподавател Зак Питърсън получил кожна зараза откакто работил по разкопки в Аляска и бил в контакт с 800-годишни трупове на тюлени . Лекарите не създали нужните проучвания, с цел да схванат сигурно дали става въпрос за така наречен тюленов пръст (seal finger) - зараза, която се предизвиква от бактерията Mycoplasma и се предава при контакт със инфектирани тюлени. Но по всичко изглеждало, че това е по този начин.
Всички тези истории вършат оценката на риска сложна, само че най-малко вирусите наподобява не устоят на надълбоко заледяване, и заплахата вариолата или испанският грип да се завърнат е оскъдна.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ