През лятото на 1970 г. Vancouver Aquarium става център на

През лятото на 1970 година Vancouver Aquarium става център на международно внимание. Причината е извънредно рядко събитие - в аквариума е доведен жив нарвал, едно от най-мистериозните морски създания на Арктика, известно със своя дълъг лъкатушен зъб, наподобяващ на рог на еднорог.

Над 40 минути - кое животно задържа дъха си толкоз дълго

Невероятно, само че факт

Животното получава името Кийла Лугук, въодушевено от думата " qilalugaq " - по този начин се назовават нарвалите в някои диалекти на инуктитут, език, употребен от инуитските общности в Арктика. Нарвалът е уловен в арктическите води и превозен до Ванкувър през август 1970 година Само седмица по-късно екипът съумява да улови още две женски нарвала и три дребни, които също са настанени в същия басейн.

По това време събитието се възприема като теоретичен пробив. Ръководителят на експедицията Мъри Нюман е посрещнат от публицисти и фотографи, когато се връща във Ванкувър с животните.


" Това е един прелестен миг ", споделя той пред медиите, до момента в който светкавиците на камерите осветяват пристанището.

Еуфорията обаче не продължава дълго. Макар първоначално да наподобява, че нарвалите се приспособяват добре, единствено няколко седмици по-късно стартират проблемите. Още през септември 1970 година трите дребни нарвала умират, а до ноември същата година умират и двете женски. Случаят провокира мощна социална реакция и рецензии към аквариума.

Дори кметът на Ванкувър призовава единствения оживял нарвал Кийла Лугук да бъде върнат назад в океана. Ръководството на аквариума обаче отхвърля това предложение. На 26 декември 1970 година идва и последната трагична вест - Кийла Лугук също умира от пневмония.

И до през днешния ден учените не са изцяло сигурни за какво нарвалите не могат да се приспособяват към живот в аквариум. Интересното е, че техният непосредствен роднина белугата постоянно се отглежда в морски паркове и може да живее относително дълго в сходна среда.


При нарвалите обаче обстановката е друга. Те са извънредно чувствителни животни. Техният прочут  " рог " в действителност е профилиран зъб, в който има към 10 милиона нервни окончания. Той им разрешава да усещат фини промени в температурата на водата, налягането и даже дребни частици в околната среда.

Изследвания демонстрират още, че този тип е извънредно сензитивен към човешки звук. Дори прекосяването на един транспортен съд може съществено да наруши държанието им, а какво остава за безредния шум, на какъвто ставаме очевидци в сходни аквариуми с толкоз доста гости ежедневно.

Днес е съвсем немислимо някой още веднъж да се опита да отглежда нарвал в аквариум. През последните години публичното отношение към животните в плен се промени доста. Голяма роля за това изигра документалният филм Blackfish от 2013 година, който разкри практиките в морските паркове като SeaWorld и метода, по който се отглеждат косатките.


Неуспешният опит с Кийла Лугук остава значим урок за учените. Той демонстрира, че някои морски животни просто не могат да се приспособяват към изкуствена среда. Освен нарвалите, сходни компликации има и при други типове - да вземем за пример огромната бяла акула, които също съвсем в никакъв случай не оцеляват дълго в плен, отбелязва IFL Science.

Най-смъртоносното животно в света убива над 1 милион души всяка година

Ето кое е то

Днес учените са единомислещи, че нарвалът е тип, който би трябвало да остане в естествената си среда - студените и дълбоки води на Арктика. Там, надалеч от аквариумите и човешкия звук, тези мистериозни " еднорози на океана " могат да живеят по този начин, както природата е предвидила