През комунизма жената трябваше да оцелява, разпъната в шпагат между

През комунизма дамата трябваше да оцелява, разпъната в шпагат сред изтощителното всекидневие и задължението да е щастлива. Равноправие имаше - само че единствено на хартия. И през днешния ден май няма особена смяна, написа НЦЦ.

В обширна публикация за " Нойе Цюрихер Цайтунг " (НЦЦ) украинската културоложка и журналистка Катерина Ботанова преглежда ролята на дамата в Източна Европа от първите десетилетия на предишния век до през днешния ден. Тя отбелязва като достижение еманципаторският капацитет на ранния руски социализъм, дал изборно право на дамите още през 1917 година, както и добра за времето си система от детски градини. Ботанова обаче твърди, че този капацитет е бил задушен още по времето на Сталин. Тя показва, че неговото завещание е изглеждало по идентичен метод във всички страни от някогашния Източен блок: изборно право на дамите, безвъзмездни детски градини, учебни заведения и лечебни заведения, само че в същото време разстройване на всевъзможни публични рецензии и битки за женски права.

Два забавни феномена

От това произлизат два забавни феномена, написа авторката: " От една страна съществува твърдото разбиране, че дамите и мъжете зад Желязната завеса са били равнопоставени. От друга страна шества разбирането, че във времето на комунизма дамите - най-много преди издигането на Желязната завеса - са живеели в нещо като същински парадайс във връзка с обществения пол. "

Ботанова твърди още, че социализмът е формирал един доста прагматичен вид жена: " Жената като герой, дамата като майка, дамата като товарно магаре: тя беше длъжна някак да оцелява, разпъната в шпагат сред заявеното тъждество, задължението да е щастлива и едно изнурително всекидневие, което не ѝ оставаше никаква опция да приказва за обстановката, в която се намира. Макар дамите в социализма фактически да заемаха управителни постове и да работеха в обичайно мъжки сфери с тежък физически труд, те бяха виновни и за цялото семейство, длъжни бяха да правят цялата домакинска работа и да се грижат за децата. "

В обявата на НЦЦ се споделя още, че многото и разнородни отговорности са формирали " мъжки вид " жена, която обаче няма правото да показва никакви лични стремежи или потребности. На сходна жена не е имало за какво да се лишава даже правото на аборт, задоволително е било да се култивира идеалът за мъжко момиче, герой по темперамент, което единствено се оправя с всичко. Достатъчно е да му се остави правото на гласоподаване, само че да му се отнеме правото да приказва.

Авторката дава за образец Русия, наричайки я европейски пионер в борбата против човешките права. Там в действителност има прекомерно демократично право на аборт, само че в същото време и съвсем напълно цензурирано публично пространство, в което всички действия и митинги в отбрана на правовата страна неизбежно водят до наказване, емиграция или гибел.

Правото на аборт в композиция с няколко доста строги женски лица от държавните среди и някои много съвременни лица от средите на стопанската система елементарно биха могли да ни подлъжат, че в Русия царува пълноправие сред половете. В същото време дамите там се ориентират по някои обичайни полезности, подхранвани от консервативни обществени показа и упования, а деянията на домашно принуждение от ден на ден се омаловажават.

А през днешния ден?

Авторката на коментара в НЦЦ твърди, че за ограничението на женските свободи в Източна Европа няма за какво да се вкарва средновековно законодателство или пък да се блокират полемиките за женска квота и равно възнаграждение. Достатъчно е, написа Ботанова, да не се пипа нищо в областта на ранното детско и учебно обучение, както и в опазването на здравето, и да се резервира настоящето цялостно безмълвие по въпроса за разликите в заплащането на мъжете и дамите. " Достатъчно е да не се приказва за заплатите на възпитателките и учителките, нито пък за качеството и бариерите пред образованието. Достатъчно е броят на детските градини и учебни заведения в новите квартали на огромните градове да се резервира на настоящето ниско равнище, както и да не се обръща внимание на неналичието на сходни заведения в селата и в дребните градове. Достатъчно е да се бави здравната промяна и да се подминават с безмълвие сексистките намеци на политиците пред обществеността. "

В редица източноевропейски страни не се прави нищо против ограничението на женските свободи: политиците настояват, че към този момент имало обилни достижения в тази сфера, пък и в този момент имало по-важни въпроси на дневен ред. " Но по този метод се циментира едно статукво, което дискриминира едните за сметка на другите ", установи в умозаключение Катерина Ботанова. /dariknews.bg