През изминалите месеци в центъра на икономическия дебат застана ръста

През миналите месеци в центъра на икономическия спор застана растежа на цените, и с право – България не е виждала покачвания на показателя на потребителските цени от над 10% на годишна база от десетилетия, разгласиха в своя бюлетин от Института за пазарна стопанска система. Това повдига въпроса дали динамичността на заплатите и приходите на семействата изпреварват растежа на цените, или в противен случай – очевидци сме на действително обедняване. Публикуваните тази седмица данни за заплатите през второто тримесечие на 2022 година разрешават да създадем такова съпоставяне, а резултатите са мотив за терзание, защото инфлацията надвишава растежа на заплатите в съвсем всички стопански действия. На първо място, доста огромните разлики в заплатите сред обособените стопански действия в страната остават, като най-високи са те през второто тримесечие в ИКТ бранша (4206 лв. брутно месечно), а най-ниски – в бранша на хотелите и заведенията за хранене (1058 лева). На тримесечна база междинната заплата за страната е повишена със 125 лв., до бруто 1730 лв., а множеството браншове на стопанската система се групират близо и под междинната стойност. За да оценим дали растежа на заплатите надвишава този на инфлацията, съпоставяме динамичността на междинната брутна месечна заплата на годишна база през последните три месеца, за които има данни (май, юни и юли 2022 г.) с тази на изменението на показателя на потребителски цени на годишна база за същите месеци. Разликата сред смяната в двата знака разрешава да оценим дали налице е действително обедняване, най-малко при приходите на работещите. Сравнението надалеч не е окуражаващо – междинният растеж на заплатите на годишна база през май и юни е по-бавен от този на потребителските цени, а още през април го надвишава с едвам 0,5 пункта. Ръстът на цените надвишава този на междинната брутна заплата с 4 пункта през май и с 3,2 през юни 2022 година Това би могло и да се пояснява като забързване на темпа на заплатите в отговор на високата инфлация, само че за трайна наклонност в тази посока ще можем да приказваме едвам след публикуването на данните за третото тримесечие. Сред обособените браншове на българската стопанска система само търговията и административните и спомагателните действия показват по-бърз растеж на заплатите спрямо инфлацията и през трите месеца, а част от останалите стопански действия – рандеман, просвета и спорт, хотели и заведения за хранене – са съумели да надвишават растежа на цените през май, само че не и през останалите два месеца. Повод за терзание е фактът, че секторът в който заплатите най-бързо губят своята покупателна дарба през второто тримесечие е този на опазването на здравето, който и до момента беше изправен пред съществени кадрови проблеми под натиска на външни пазари на труда. Значителен спад има и в бранш държавно ръководство и при комуналните услуги. Сходна динамичност се следи и при сравнението сред динамичността на потребителските цени и заплатите на районно равнище. Само в една от областите в България заплатите порастват по-бързо от инфлацията – София (област). Относително добре се показват и Плевен и Габрово. Същевременно в областите, където има най-значително закъснение на растежа на заплатите по отношение на инфлацията – Кърджали, Разград, Ловеч изоставането надвишава 10 пункта през юни. Данните за заплатите за второто тримесечие дават само първичен взор към реакцията на българския пазар на труда и работодателите на внезапната смяна в икономическите условия след експлоадирането на войната и внезапното повишение на потребителските цени. Далеч не е изключено през идващите месеци да забележим по-значително повишение на заплатите на служащите в опит работодателите най-малко да запазят досегашната покупателна дарба и стандарт на живот на чиновниците си. Важно е да отбележим също, че показаните тук данни се отнасят единствено до заплатите на работещите – по-пълен взор към покупателната дарба ще дадат индикаторите за приходите на семействата, които включват всички останали източници – пенсии, обществени помощи и сходни. Въпреки това тези първи и непълни индикации насочват към доста ограничение и даже спад на покупателната дарба на работещите.