Проф. Димитров: В 7 районни здравноосигурителни каси е концентриран 75% от ресурса за болнична помощ
През миналата седмица се организира среща с министъра на опазването на здравето за договарянето на заплатите в бранша за идващия интервал. Трябва да се наблюдават три фактора: какви са заплатите в бранша, какви са предложенията и дали има средства. Това сподели проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, във връзка Колективния трудов контракт.
Димитров изясни в предаването „ Денят онлайн “ по NOVA NEWS, че са получили разбор от Министерство на здравеопазването, от който излиза наяве следното - към 50% от лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, са достигнали нивото на контрактуваните в Колективния трудов контракт през 2022 година съществени заплати. Той обаче акцентира, че държавните лечебни заведения в действителност не са достигнали това равнище на възнаграждение.
„ Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районниздравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса “, акцентира проф. Димитров.
Той добави, че съгласно разбора на Министерство на здравеопазването към 51% от разноските в държавните лечебни заведения са за заплати на личния състав. В общинските лечебни заведения разходът е над 80%, добави специалистът.
Димитров сподели, че в случай че страната желае в другите райони да има здравна грижа за хората, то тя би трябвало да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.
„ Едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните, не толкоз икономическите. Имаме тотална комерсиализация на бранша. Нарушени са тези връзки на почитание сред доктор и пациент, и сред самите лекари “, уточни още специалистът.
По негови думи 2024 година е " най-щедрата " като бюджет за НЗОК, само че има съмнения, че тя ще приключи с недостиг.
Димитров изясни в предаването „ Денят онлайн “ по NOVA NEWS, че са получили разбор от Министерство на здравеопазването, от който излиза наяве следното - към 50% от лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, са достигнали нивото на контрактуваните в Колективния трудов контракт през 2022 година съществени заплати. Той обаче акцентира, че държавните лечебни заведения в действителност не са достигнали това равнище на възнаграждение.
„ Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районниздравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса “, акцентира проф. Димитров.
Той добави, че съгласно разбора на Министерство на здравеопазването към 51% от разноските в държавните лечебни заведения са за заплати на личния състав. В общинските лечебни заведения разходът е над 80%, добави специалистът.
Димитров сподели, че в случай че страната желае в другите райони да има здравна грижа за хората, то тя би трябвало да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.
„ Едни от най-големите проблеми на опазването на здравето са морално-етичните, не толкоз икономическите. Имаме тотална комерсиализация на бранша. Нарушени са тези връзки на почитание сред доктор и пациент, и сред самите лекари “, уточни още специалистът.
По негови думи 2024 година е " най-щедрата " като бюджет за НЗОК, само че има съмнения, че тя ще приключи с недостиг.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ