Възраждане настоява за минимум 50% българска музика в БНТ и БНР
През миналата седмица на брифинг в Народното събрание беше оповестено началото на самодейност, която поема най-младият депутат от ПГ на Възраждане – Цвета Галунова, която е член на „Комисията по културата и медиите“ в 47-то Народно заседание.
Кампанията стартира на 31 март 2022 година и ще съпровожда цялата процедура по правенето и внасянето на законопроекта в 47-то Народно заседание, като е планувано интензивно присъединяване в целия развой на музикалната колегия. Цвета Галунова, която е обожател на българската музика, предлага тя да заема най-малко 50% от музикалното наличие на Българска национална телевизия и БНР. „Последователността на „Възраждане“ демонстрира ясно посоката, в която се движим. Борихме се за музеите, борихме се за читалищата, битката за културата продължава. Днес на дневен ред е и музиката. В България, по българските национални медии, би трябвало да звучи най-вече българска музика и по наше мнение е унизително, че това сега не е по този начин.
Вярвам, че всички ние обичаме музиката на своите създатели, осъзнавайки нейната мощ в живота си – българската музика ни сплотява, тя е основа освен на българската просвета, само че и на нашата еднаквост. Днес обаче все по-рядко чуваме българска музика в родния ефир.
Днес ние от „Възраждане“ публично разгласяваме началото на акция за най-малко 50% българска музика в ефира на БНР и Българска национална телевизия, в която дружно с българските реализатори, създатели на песни и ангажирани групи в музикалния отрасъл ще изготвим и внесем законовите промени в „Закона за радио и телевизия“, които ще обезпечат повече ефирно време за родната ни музика.
Според статистиката от 2014 година процентът българска музика е към 26, през 2019-2020 година спада на 20, а съгласно последните статистики към този момент е под 12.
До такава степен непознатите ползи са навлезли в нашето Отечество, че се постанова да дефинираме квота, с цел да защитим родната си музика. Всъщност това е безусловно закъсняла самодейност, даже до някаква степен е обидно, че вместо да се борим за квота за непозната музика, се борим да осигурим квота за българска музика. Но е наш дълг да го създадем – както се споделя, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Подобни квоти са към този момент процедура в доста страни: Франция, Белгия, Полша, Швейцария, Словакия, Дания, Унгария, Италия, Кипър, Нидерландия, Словения, Естония, Португалия, Гърция и други.
Често подражаваме или вземаме образец от европейските страни, това е една добра опция да се поучим от тях.
Над 4 млн. лева на година коства на българските жители музиката, която се пуска по националните медии БНР и Българска национална телевизия. Те се устоят напълно от нашите налози и както е записано в член 6, те би трябвало да оказват помощ за развиването на българските създатели. В тези времена на оскъдица и рецесия е разумно страната да поддържа родните създатели. И без това процентът от бюджета за просвета е срамно невисок, ние считаме, че би трябвало да се откри механизъм, при който дребното пари, които влизат в бранша, да се завъртат и да се разпределят сред артистите ни, а не да изтичат на открито. Когато сме в оскъдица, би трябвало да проявим творчество. В случая демонстрация на творчество е да помогнем на българските създатели.
Подемаме тази акция, водени от мощното предпочитание да съхраним българския език и обичайна ни просвета във времена на все по-превземащата глобализация и технокрация.
Предстоят ни няколко публични срещи, които ще организираме под формата на кръгла маса с присъединяване на реализатори, композитори, създатели на музикални текстове и други представители на музикалния отрасъл. Ще изпратим публични предложения до институциите, представляващи българските създатели.
На 15 април в Зала Запад на Народно събрание ще създадем първата такава кръгла маса, където каним и всички медии, с цел да я отразят.
Ако ние сами себе си не ценим и не почитаме, по какъв начин чакаме другите да го вършат? Българската музика и българските музикални създатели и реализатори заслужават поддръжка, с цел да творят на родния си език, за родната си аудитория, да не стават емигранти в личната си страна. Ние всички имаме потребност от тях и от това, което вършат.България би трябвало да спре да се самоколонозира културно и ние от „Възраждане“ ще сложим началото на този процес“, сподели Цвета Галунова на брифинга, на който беше оповестено началото на акцията.
Кампанията стартира на 31 март 2022 година и ще съпровожда цялата процедура по правенето и внасянето на законопроекта в 47-то Народно заседание, като е планувано интензивно присъединяване в целия развой на музикалната колегия. Цвета Галунова, която е обожател на българската музика, предлага тя да заема най-малко 50% от музикалното наличие на Българска национална телевизия и БНР. „Последователността на „Възраждане“ демонстрира ясно посоката, в която се движим. Борихме се за музеите, борихме се за читалищата, битката за културата продължава. Днес на дневен ред е и музиката. В България, по българските национални медии, би трябвало да звучи най-вече българска музика и по наше мнение е унизително, че това сега не е по този начин.
Вярвам, че всички ние обичаме музиката на своите създатели, осъзнавайки нейната мощ в живота си – българската музика ни сплотява, тя е основа освен на българската просвета, само че и на нашата еднаквост. Днес обаче все по-рядко чуваме българска музика в родния ефир.
Днес ние от „Възраждане“ публично разгласяваме началото на акция за най-малко 50% българска музика в ефира на БНР и Българска национална телевизия, в която дружно с българските реализатори, създатели на песни и ангажирани групи в музикалния отрасъл ще изготвим и внесем законовите промени в „Закона за радио и телевизия“, които ще обезпечат повече ефирно време за родната ни музика.
Според статистиката от 2014 година процентът българска музика е към 26, през 2019-2020 година спада на 20, а съгласно последните статистики към този момент е под 12.
До такава степен непознатите ползи са навлезли в нашето Отечество, че се постанова да дефинираме квота, с цел да защитим родната си музика. Всъщност това е безусловно закъсняла самодейност, даже до някаква степен е обидно, че вместо да се борим за квота за непозната музика, се борим да осигурим квота за българска музика. Но е наш дълг да го създадем – както се споделя, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Подобни квоти са към този момент процедура в доста страни: Франция, Белгия, Полша, Швейцария, Словакия, Дания, Унгария, Италия, Кипър, Нидерландия, Словения, Естония, Португалия, Гърция и други.
Често подражаваме или вземаме образец от европейските страни, това е една добра опция да се поучим от тях.
Над 4 млн. лева на година коства на българските жители музиката, която се пуска по националните медии БНР и Българска национална телевизия. Те се устоят напълно от нашите налози и както е записано в член 6, те би трябвало да оказват помощ за развиването на българските създатели. В тези времена на оскъдица и рецесия е разумно страната да поддържа родните създатели. И без това процентът от бюджета за просвета е срамно невисок, ние считаме, че би трябвало да се откри механизъм, при който дребното пари, които влизат в бранша, да се завъртат и да се разпределят сред артистите ни, а не да изтичат на открито. Когато сме в оскъдица, би трябвало да проявим творчество. В случая демонстрация на творчество е да помогнем на българските създатели.
Подемаме тази акция, водени от мощното предпочитание да съхраним българския език и обичайна ни просвета във времена на все по-превземащата глобализация и технокрация.
Предстоят ни няколко публични срещи, които ще организираме под формата на кръгла маса с присъединяване на реализатори, композитори, създатели на музикални текстове и други представители на музикалния отрасъл. Ще изпратим публични предложения до институциите, представляващи българските създатели.
На 15 април в Зала Запад на Народно събрание ще създадем първата такава кръгла маса, където каним и всички медии, с цел да я отразят.
Ако ние сами себе си не ценим и не почитаме, по какъв начин чакаме другите да го вършат? Българската музика и българските музикални създатели и реализатори заслужават поддръжка, с цел да творят на родния си език, за родната си аудитория, да не стават емигранти в личната си страна. Ние всички имаме потребност от тях и от това, което вършат.България би трябвало да спре да се самоколонозира културно и ние от „Възраждане“ ще сложим началото на този процес“, сподели Цвета Галунова на брифинга, на който беше оповестено началото на акцията.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ