Енергийният министър представи стратегията за сектора до 2053 г.
" През миналата година енергетиката е осъществила експорт на повече от 12 тераватчаса електрическа енергия за към 3 милиарда евро. Това трансформира бранша в един от най-големите експортьори в страната, с помощта на който стана допустимо изплащането на обезщетения поради високите цени на електрическата енергия. Така секторът има съществено въздействие за опазване конкурентоспособността на цялата стопанска система. " Това сподели министърът на енергетиката Росен Христов по време на формалното показване на новата енергийна тактика на страната 2023 – 2053 г. На уеб страницата си Министерството на енергетиката разгласява информация за главните цели, на които залага тактиката. На първо място България следва да остане водач в производството и износа на електрическа енергия в района. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото потребление на локалните енергийни запаси също са измежду главните цели в документа. Реализирането на плануваните в тактиката политики и планове би трябвало да спомага за реализиране на европейските цели за декарбонизация и повишение на енергийната успеваемост.
Сред заложените съществени цели в документа е и реализирането на обективен преход към декарбонизация на засегнатите райони, както и отбраната от енергийна беднотия. Отличните взаимоотношения на България със прилежащите страни и засиленият интерес към реализацията на районни планове, както и построяването на нови енергийни мощности с фокус върху нуклеарната и зелената сила ще спомагат за осъществяването на тези цели. Енергийната тактика залага на потреблението на локалните запаси от лигнитни въглища до 2030 година и последователното им понижаване и прекъсване до 2038 година Това ще спомага за опазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като районен водач в производството и износа на електрическа енергия, съгласно Христов. " Всички производители са оптимално стимулирани да усъвършенстват активността си за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй че по-дългото потребление на въглищата да не влиза в колизия с европейските цели за декарбонизация ", сподели Росен Христов.
Четири нови нуклеарни реактора би трябвало да бъдат построени, с цел да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от употреба. Два от тях се чака да бъдат ситуирани на площадката на АЕЦ " Козлодуй ", а още два – на тази в Белене. По думите на Христов, България има всички предпоставки за развиване на нуклеарната енергетика – добре готови фрагменти, обичаи, построена инфраструктура, лицензирани площадки. Новата енергийна тактика се концентрира и върху развиването на ВЕИ планове – както фотоволтаични и вятърни мощности, по този начин и водни електроцентрали. Интерес към последното е проявен и от страна на северните ни съседи. " Водим диалози с Румъния за взаимно потребление на хидротехническия капацитет на река Дунав ", акцентира Христов.
По отношение на геотермалната сила, главният извод е, че тя може да бъде пълноценно употребена основно за отопление. Ключов детайл в бъдещото развиване на бранша е производството на водород, от което се чака да понижи и размени зависимостта на България от импорт на природен газ.
Едновременно с това, развиването на системи за предпазване на електрическа енергия ще спомага за повишение успеваемостта и конкурентоспособността на бранша. В този аспект страната ще разчита на бързото обновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и обезпечаването на запас за създаване на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на към 2000 км. електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в тактиката, ще спомага за обезпечаването на задоволителен потенциал за присъединение и транспорт, тъй че България да резервира лидерската си роля в района. Реализацията на всички планове, включени в новата енергийна тактика, би трябвало да обезпечи развиването на уравновесена, зелена, високоефективна енергетика в страната.
Сред заложените съществени цели в документа е и реализирането на обективен преход към декарбонизация на засегнатите райони, както и отбраната от енергийна беднотия. Отличните взаимоотношения на България със прилежащите страни и засиленият интерес към реализацията на районни планове, както и построяването на нови енергийни мощности с фокус върху нуклеарната и зелената сила ще спомагат за осъществяването на тези цели. Енергийната тактика залага на потреблението на локалните запаси от лигнитни въглища до 2030 година и последователното им понижаване и прекъсване до 2038 година Това ще спомага за опазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като районен водач в производството и износа на електрическа енергия, съгласно Христов. " Всички производители са оптимално стимулирани да усъвършенстват активността си за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй че по-дългото потребление на въглищата да не влиза в колизия с европейските цели за декарбонизация ", сподели Росен Христов.
Четири нови нуклеарни реактора би трябвало да бъдат построени, с цел да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от употреба. Два от тях се чака да бъдат ситуирани на площадката на АЕЦ " Козлодуй ", а още два – на тази в Белене. По думите на Христов, България има всички предпоставки за развиване на нуклеарната енергетика – добре готови фрагменти, обичаи, построена инфраструктура, лицензирани площадки. Новата енергийна тактика се концентрира и върху развиването на ВЕИ планове – както фотоволтаични и вятърни мощности, по този начин и водни електроцентрали. Интерес към последното е проявен и от страна на северните ни съседи. " Водим диалози с Румъния за взаимно потребление на хидротехническия капацитет на река Дунав ", акцентира Христов.
По отношение на геотермалната сила, главният извод е, че тя може да бъде пълноценно употребена основно за отопление. Ключов детайл в бъдещото развиване на бранша е производството на водород, от което се чака да понижи и размени зависимостта на България от импорт на природен газ.
Едновременно с това, развиването на системи за предпазване на електрическа енергия ще спомага за повишение успеваемостта и конкурентоспособността на бранша. В този аспект страната ще разчита на бързото обновяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и обезпечаването на запас за създаване на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на към 2000 км. електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в тактиката, ще спомага за обезпечаването на задоволителен потенциал за присъединение и транспорт, тъй че България да резервира лидерската си роля в района. Реализацията на всички планове, включени в новата енергийна тактика, би трябвало да обезпечи развиването на уравновесена, зелена, високоефективна енергетика в страната.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ