През ХХI век се наблюдава сериозно икономическо раздалечаване между София

През ХХI век се следи съществено икономическо раздалечаване сред София и покрайнината и останалата част на България, което трансформира българската стопанска система в стопанска система на две скорости. В България се следят трайни районни разлики в локалната икономическа интензивност, измерена посредством отношението сред заетостта и популацията в трудоспособна възраст, като един значителен дял от районните стопански системи на страната e със съществено потисната икономическа интензивност. След рецесията от 2009 година заетостта отвън София и покрайнината се намира в дълготраен застой, като отношението заетост-население отвън София се възвръща единствено отчасти, а главен фактор за „ възобновяване “ е демографският. Извън София и покрайнината се следи разминаване сред растежа на локалния Брутният вътрешен продукт и растежа на трудовото заплащане.

Това излиза наяве от разбора на Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, Норвегия, и основен секретар на Съвета за стопански разбори, съобщи кореспондент на БГНЕС.

„ През ХХI се следи сериозното и ускоряващо се раздалечаване сред София и покрайнината от една страна и останалите области въпреки това както във връзка с заплащането, по този начин и във връзка с икономическата интензивност, измерена посредством отношението заетост-население в трудоспособна възраст. Докато при започване на ХХI век София и покрайнината не се разграничава изключително от останалите области в страната по тези индикатори, то през 2019 година междинната работна заплата е съвсем двойно по-висока, а отношението заетост-население е с най-малко 20 процентни пункта по-високо за София и покрайнината спрямо останалите области “, написа в своя разбор икономистът. Той изяснява, че тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамичността по време на икономическия взрив в интервала 2004 – 2008 година, по този начин и на интервала на възобновяване след рецесията от 2009 година

За отношението заетост-население доцент Ненов отбелязва, че същите трендове се следят и в данните от трите Преброявания от 2001 до 2021 година

Според разбора на икономиста за целия интервал от 2000 до 2019 година София и местност отбелязва впечатляващ междинен растеж на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 6% на година, до момента в който за останалата част на страната този годишен растеж е към два пъти по-нисък. Освен това, показва доцент Ненов, се следят индикации за трайно закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт отвън София след рецесията от 2009 година

„ По отношение на еврофондовете, София е най-големият бенефициент на глава от популацията за целия интервал 2007 – 2019 година “, оповестява той и добавя, че във втория програмен интервал след 2014 година се следи известно настигане във връзка с прехвърлянията към групата по-малки общини с ниска безработица. Икономистът прецизира, че за най-големите градове отвън София и групата дребни общини с висока безработица европейските прехвърляния на глава от популацията са трайно ниски за целия интервал.

Във връзка с районните стопански политики изложените от доцент Ненов обстоятелства разказват красноречиво една национална стопанска система на две и даже – на три скорости. „ От една страна е районът София и покрайнината с впечатляващ стопански растеж, а въпреки това са останалите районни стопански системи на страната, като един значителен дял от тях са със съществено потисната икономическа интензивност. Зараждането на такава мощно разнородна национална стопанска система през XXI век прави неотложно регионализирането на икономическата политика в България посредством използването на характерни и таргетирани районни стопански политики “, изяснява още той. Такива политики, прецизира икономистът, са необятно публикувани в Европейски Съюз, като главната им цел е поддръжка на районната претовареност и капиталова интензивност. Доц. Ненов прибавя, че образец за такива политики са фондовете за доближаване на Европейски Съюз, в това число Европейският фонд за районно развиване и Кохезионният фонд.

Икономистът обобщава в края на разбора, че прехвърлянията от Европейски Съюз са ориентирани главно към София или по-малки общини с ниска безработица, в сравнение с към локални пазари на труда с потисната икономическа интензивност, а фискалните прехвърляния от централния бюджет реагират едва на задълбочаващите се районни стопански неравенства, като се следи релативно ниско равнище на шерване на рисковете сред районите.

Доц. Ненов насочва рекомендация, че е належащо провеждането на всеобхватна районна икономическа политика, с цел да бъде осъществена такава е нужна по-голяма съгласуваност сред европейското финансиране и политики от централния бюджет. /БГНЕС