През годините в гимназията Чарли Дейн винаги поглеждал мислено с

През годините в гимназията Чарли Дейн постоянно поглеждал въображаемо с усмивка към университета, представяйки си го като мястото, където ще прекара най-хубавите години от живота си, ще се срещне с нови другари и най-сетне ще разпери крила.

Това, което 18-годишният юноша не чака обаче е, че ще прекара по-голямата част от първия си учебен срок освен надалеч от вкъщи си, само че и в безспорна обществена изолираност, написа вестник "Дейли мейл ".

След идването си в университета, с цел да стартира образованието си в инженерния факултет през септември предходната година, Чарли открива, че лекциите и практиката ще са онлайн и лекционните зали са затворени. През идващите самотни няколко седмици той беседва с някого едвам за малко по злокобно тихите стълбища и коридори, единствено, с цел да му бъде обяснено категорично от университетския личен състав да не се събира с никого.

Малко по-късно, в една дъждовна нощ през ноември, Чарли е санкциониран със 100 английски лири от охранителите в кампуса, тъй като стои отвън блока си с дребна група от студенти.

"След това ме беше боязън да напусна стаята си ", споделя Чарли, който към този момент си е вкъщи с родителите си Бил, сътрудник по недвижими парцели и Уенди, учител в Ашфорд, Кент.

Чарли не посочва университета си, само че споделя, че животът му е в застой.

"Когато се намирате в дребна стая, необятна 2,4 м, единствено с един преносим компютър за компания, всеки ден се слива в идващия. Това унищожава душата ", споделя той. И звучи надвит и премирен, тъкмо като нарушител, на когато единственото закононарушение е да бъде младеж по време на пандемия.

Разбира се, през последните месеци всички ние трябваше да приспособяваме коренно живота си, с цел да се опитаме да победим вируса. Но за младежите, които са по-малко склонни да се разболеят съществено от Covid-19, главната борба е против други двама врагове: самотност и обезсърчение.

Във време на пандемия, когато младежите губят и образованието си и постоянното си психологично здраве, кой ще се оправи с дълготрайните стопански талази на рецесията?

Да бъдеш младеж в никакъв случай не е елементарно, като мнозина от тях се мъчат да схванат кои са и какво желаят да вършат с живота си. Поне до този миг животът на младежите имаше организация и цел.

Критиците могат да посочат, че на предходните генерации да вземем за пример се постановяваше да преживеят контузията от войната, а това, което се изисква да създадат младите в този момент, е просто да седнат на дивана. Но е неверно да се подценява какъв брой пагубна може да бъде такава загуба на посока в тази възраст.

Макар че живеем в спокойно време, безцелността принуждава доста младежи да водят разнообразни борби сами в стаите си. И колкото повече време минава, толкоз повече младите усещат смяната в себе си. Според изследване на Института за обучение на UCL, 19-годишните страдат от най-високите равнища на меланхолия, тревога и самотност.

Тази седмица Кралският лицей по психиатрия предизвести, че данните на NHS, показващи рекордния брой проблеми с психологичното здраве на деца и юноши, което е скочило с 20% по отношение на предходната година - рискува мнозина от това потомство да бъдат изгубени за цялостен живот.

За някои тинейджъри първата фаза на изолацията е доста сложна. Двама студенти лишиха живота си през октомври, тъй като се мъчеха да се оправят с изолацията.

Семейството на едното от момчетата, поставило завършек на живота си, описа по какъв начин 19-годишният мъж се е трансформирал от "умен, занимателен и витален " в човек, в който "няма никаква светлинка ".

Същия месец 19-годишният студент Фин Китсън беше открит мъртъв в университета в Манчестър, откакто лиши живота си. Баща му, икономист от Кеймбридж, споделя: "Ако заключите младежите поради Covid-19, би трябвало да очаквате, че те страдат от мощно безпокойствие ".

17-годишната Попи Върнън от Тависток, Девън, открива, че първата изолираност й работи освободително първоначално, като намира късмет да навакса с занимания като четене и свирене на пиано. След това обаче самотата я изтощава.

"Не дремя добре, тъй като подсъзнателно се безпокоя, освен за обстоятелството, че вирусът ме затваря, само че и за бъдещето ми ", споделя Попи.

Тя посещава общински лицей и нормално се мести сред домовете на разведените си родители. Според нея каквито и оценки да получи на онлайн изпитите, няма да ги почувства заслужени. "Ще ми бъдат ли задоволителни оценките? Щом получа тапия, ще имам ли въобще работа? ", мисли си тя.

Междувременно някои от другарствата на Попи се изплъзват в хода на пандемията.

"През март ми е 18-ият рожден ден. Преди няколко години може би си представях да направя празненство. Сега се апелирам най-малко да ми бъде разрешено да се видя с един другар ", споделя момичето.

След като научава новината за трети локдаун на Острова, Попи се срутва. "Когато Борис Джонсън заяви новината, аз просто се разплаках. Сега през зимата ще е даже по-трудно, не можем даже да излезем навън ", споделя тя.

"На доста мои другари им е мъчно. Да, всички сме в една лодка. Но лодката потъва... "