С псевдореволюция „Възраждане” надскочи ниския си ръст
През годините на прехода Народното събрание неведнъж е подлаган на офанзиви и обсади. При такива случаи за доста българи няма изключително значение кой и за какво се пробва да срути законодателната власт в републиката. Просто им подхожда концепцията, че някой току-виж съумял да напердаши депутатите.
Подобни сантименти изобилстваха в обществените мрежи на 12 януари, когато поддръжници на националистическата партия " Възраждане” се пробваха да нахлуят в Народното събрание. До тежки конфликти не се стигна – стачкуващите натискаха с телата си, служителите на реда ги отблъсваха със своите. От партията твърдяха, че протестиращите били мирни жители, които желали да си поговорят с народните представители за зелените документи. Насъбралите се пред Народното събрание хора не изглеждаха настроени за тиха и културна полемика по въпросите на пандемията. Затова по-добре е, че " разговорът” не се състоя.
По-важното обаче е
за какво се стигна до такава обстановка
Все отново това не беше импровизиран изблик на националния яд. Става въпрос за добре проведено партийно мероприятие. Логично е да предположим, че преследва политически цели.
От " Възраждане” бяха оповестили акцията си седмици по-рано. Реториката им преливаше от закани за митинги и революции, дори заговориха за допустима " гражданска война”, в случай че не отпаднат ограничаващите ограничения. Макар и притеснителни, изявленията на националистите и на водача им Костадин Костадинов приличаха по-скоро на словесни изхвърляния. Докато не се материализираха под формата на група хора, които пробваха да обхванат незаконно в Народното събрание.
Фактът, че не се стигна до принуждение, е толкоз заслуга на служителите на реда, колкото и на уредниците на демонстрацията. Няма подозрение – в случай че желаеха да провокират пердах, можеха да го създадат. Но не го сториха. Даже се похвалиха, че са предали провокатори на Министерство на вътрешните работи, благодариха на вътрешния министър Бойко Рашков и направиха комплимент на чиновниците му за тяхната " уместност и добронамереност”. Революционерите нормално не благодарят на полицията за положителната й работа. Значи просто са блъфирали с приказките за гражданска война.
Този блъф обаче им се отплати, освен това добре
С акцията си националистите съумяха да се присламчат към най-голямата маса – онази, на която седи държавното управление. По време на митинга министър председателят Кирил Петков разгласи, че е подготвен за разговор с представители на недоволните, с цел да обсъдят антиковид ограниченията. Няколко дни по-късно той сътвори работна група, в която влезе прословутият доцент Атанас Мангъров – може би най-известният критик на ограниченията, който към този момент е напуснал АБВ и се е присламчил към " по-перспективна " партия. От " Възраждане” могат да са удовлетворени – до неотдавна бяха считани за политически маргинали поради това, което проповядваха; в този момент обаче могат с съображение да настояват, че тезите им се одобряват насериозно от върховете на държавната подчиненост. На процедура партията сполучливо надскочи ниския си политически растеж – от групировка с дребна парламентарна група до такава, на която обръща съществено внимание самият министър-председател. Тази вечер при Цветанка Ризова говорителката на държавното управление Лена Бориславова витиевато изясни за какво Мангъров се радва на следващото държавно внимание: " Той е излъчен от група хора да ги съставлява ". Пак през днешния ден Министерство на здравеопазването и Агенцията по медикаментите опровергаха изказванията на доцента, че в България имало 564 умряли в резултат на имунизациите. Като съберем две и две, излиза, че Мангъров е....преговарящ с държавното управление. На третата година от пандемията ще показа несъмнено невиждани открития за коронавирус 19.
Сега, когато им хрумне, националистите могат да подреден още веднъж сходна проява – по какъвто решат мотив. И да чакат, че държавното управление ще се съобрази с настояванията им да вземат участие във вземането на държавните решения, както направи и по въпроса за рестрикциите. Ако получат отвод, ще обвинят ръководещите в двоен стандарт. И Кирил Петков, който непрестанно повтаря, че от сърце поддържа правото на жителите да стачкуват, ще се окаже заловен в клопката на личните си думи.
Вероятно това е една от аргументите, заради която останалите политически сили
останаха съмнително безмълвни за офанзивата на Народното събрание
От Политическа партия излязоха с една-две заявления, заклеймяващи " хулиганската проява”; депутатът им Христо Петров – Ицо Хазарта, разгласи " Възраждане” за " шепа нещастни фашисти”; обособени представители на Българска социалистическа партия позволиха, че би трябвало да се сезират способените органи поради апелите за принуждение – и това беше. Нормално би било цялата ръководеща коалиция да излезе с обща политическа декларация. Такава обаче нямаше.
Може би тъй като Има Такъв Народ е по-близко до " Възраждане” по тематиката за имунизациите и документите, в сравнение с до сътрудниците си в болшинството? Но Демократична България за какво не реагира? Защото десните не желаят да влязат в замяна на реплики от вида " жителите ми са доста по-добри от жителите ти”? А ГЕРБ за какво не се обади? Може би считат, че ще се нуждаят от националистите като опозиционна политическа мощ? Затова ли депутатът и ексминистър Костадин Ангелов разяснява сбито, че жителите имат право на либерален митинг? Мълчанието на Движение за права и свободи пък е напълно необяснимо. Нали се пишат за най-последователните бранители на парламентаризма? Какъв по-удачен миг да го защитят от едно физическо посягане? И да не забравяме – къде е президентът Румен Радев? Нали и той ратуваше за възобновление на парламентаризма? Или президентът остана удовлетворен, когато гласоподавателите на Костадинов го поддържаха на балотажа на президентските избори?
Псевдореволюцията на " Възраждане” имаше един съответен резултат – внезапно подвигна профила на партията и принуди държавното управление да я слуша.
Националистите видяха, че трикът сработва,
и нямат желание да се откажат от използването му – Костадин Костадинов заплаши неотдавна, че в случай че властта не се преценява с него, хората му ще повторят акцията си и в Министерския съвет. Затова дано ръководещите си дадат сметка: какво ще стане, в случай че националистите решат да продължат по същия метод, само че с други претенции? Например, против разполагането на съюзнически войски в България при вероятно утежняване на украинската рецесия. Тогава на властта, а и на всички нас, ще ни се наложи да премислим рамките на площадната народна власт.
Людмил Илиев,
Подобни сантименти изобилстваха в обществените мрежи на 12 януари, когато поддръжници на националистическата партия " Възраждане” се пробваха да нахлуят в Народното събрание. До тежки конфликти не се стигна – стачкуващите натискаха с телата си, служителите на реда ги отблъсваха със своите. От партията твърдяха, че протестиращите били мирни жители, които желали да си поговорят с народните представители за зелените документи. Насъбралите се пред Народното събрание хора не изглеждаха настроени за тиха и културна полемика по въпросите на пандемията. Затова по-добре е, че " разговорът” не се състоя.
По-важното обаче е
за какво се стигна до такава обстановка
Все отново това не беше импровизиран изблик на националния яд. Става въпрос за добре проведено партийно мероприятие. Логично е да предположим, че преследва политически цели.
От " Възраждане” бяха оповестили акцията си седмици по-рано. Реториката им преливаше от закани за митинги и революции, дори заговориха за допустима " гражданска война”, в случай че не отпаднат ограничаващите ограничения. Макар и притеснителни, изявленията на националистите и на водача им Костадин Костадинов приличаха по-скоро на словесни изхвърляния. Докато не се материализираха под формата на група хора, които пробваха да обхванат незаконно в Народното събрание.
Фактът, че не се стигна до принуждение, е толкоз заслуга на служителите на реда, колкото и на уредниците на демонстрацията. Няма подозрение – в случай че желаеха да провокират пердах, можеха да го създадат. Но не го сториха. Даже се похвалиха, че са предали провокатори на Министерство на вътрешните работи, благодариха на вътрешния министър Бойко Рашков и направиха комплимент на чиновниците му за тяхната " уместност и добронамереност”. Революционерите нормално не благодарят на полицията за положителната й работа. Значи просто са блъфирали с приказките за гражданска война.
Този блъф обаче им се отплати, освен това добре
С акцията си националистите съумяха да се присламчат към най-голямата маса – онази, на която седи държавното управление. По време на митинга министър председателят Кирил Петков разгласи, че е подготвен за разговор с представители на недоволните, с цел да обсъдят антиковид ограниченията. Няколко дни по-късно той сътвори работна група, в която влезе прословутият доцент Атанас Мангъров – може би най-известният критик на ограниченията, който към този момент е напуснал АБВ и се е присламчил към " по-перспективна " партия. От " Възраждане” могат да са удовлетворени – до неотдавна бяха считани за политически маргинали поради това, което проповядваха; в този момент обаче могат с съображение да настояват, че тезите им се одобряват насериозно от върховете на държавната подчиненост. На процедура партията сполучливо надскочи ниския си политически растеж – от групировка с дребна парламентарна група до такава, на която обръща съществено внимание самият министър-председател. Тази вечер при Цветанка Ризова говорителката на държавното управление Лена Бориславова витиевато изясни за какво Мангъров се радва на следващото държавно внимание: " Той е излъчен от група хора да ги съставлява ". Пак през днешния ден Министерство на здравеопазването и Агенцията по медикаментите опровергаха изказванията на доцента, че в България имало 564 умряли в резултат на имунизациите. Като съберем две и две, излиза, че Мангъров е....преговарящ с държавното управление. На третата година от пандемията ще показа несъмнено невиждани открития за коронавирус 19.
Сега, когато им хрумне, националистите могат да подреден още веднъж сходна проява – по какъвто решат мотив. И да чакат, че държавното управление ще се съобрази с настояванията им да вземат участие във вземането на държавните решения, както направи и по въпроса за рестрикциите. Ако получат отвод, ще обвинят ръководещите в двоен стандарт. И Кирил Петков, който непрестанно повтаря, че от сърце поддържа правото на жителите да стачкуват, ще се окаже заловен в клопката на личните си думи.
Вероятно това е една от аргументите, заради която останалите политически сили
останаха съмнително безмълвни за офанзивата на Народното събрание
От Политическа партия излязоха с една-две заявления, заклеймяващи " хулиганската проява”; депутатът им Христо Петров – Ицо Хазарта, разгласи " Възраждане” за " шепа нещастни фашисти”; обособени представители на Българска социалистическа партия позволиха, че би трябвало да се сезират способените органи поради апелите за принуждение – и това беше. Нормално би било цялата ръководеща коалиция да излезе с обща политическа декларация. Такава обаче нямаше.
Може би тъй като Има Такъв Народ е по-близко до " Възраждане” по тематиката за имунизациите и документите, в сравнение с до сътрудниците си в болшинството? Но Демократична България за какво не реагира? Защото десните не желаят да влязат в замяна на реплики от вида " жителите ми са доста по-добри от жителите ти”? А ГЕРБ за какво не се обади? Може би считат, че ще се нуждаят от националистите като опозиционна политическа мощ? Затова ли депутатът и ексминистър Костадин Ангелов разяснява сбито, че жителите имат право на либерален митинг? Мълчанието на Движение за права и свободи пък е напълно необяснимо. Нали се пишат за най-последователните бранители на парламентаризма? Какъв по-удачен миг да го защитят от едно физическо посягане? И да не забравяме – къде е президентът Румен Радев? Нали и той ратуваше за възобновление на парламентаризма? Или президентът остана удовлетворен, когато гласоподавателите на Костадинов го поддържаха на балотажа на президентските избори?
Псевдореволюцията на " Възраждане” имаше един съответен резултат – внезапно подвигна профила на партията и принуди държавното управление да я слуша.
Националистите видяха, че трикът сработва,
и нямат желание да се откажат от използването му – Костадин Костадинов заплаши неотдавна, че в случай че властта не се преценява с него, хората му ще повторят акцията си и в Министерския съвет. Затова дано ръководещите си дадат сметка: какво ще стане, в случай че националистите решат да продължат по същия метод, само че с други претенции? Например, против разполагането на съюзнически войски в България при вероятно утежняване на украинската рецесия. Тогава на властта, а и на всички нас, ще ни се наложи да премислим рамките на площадната народна власт.
Людмил Илиев,
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ