Колко е важно да станеш неонавт
През февруари и март постройката на Университета по архитектура, строителство и геодезия се трансформира в сцена и насочна точка на сетивния спектакъл-лабиринт НЕОТОПИЯ. Спектакълът изследва прочувствената архитектура и архитектурата на страстите, описват основателите му и сътворци Златина Толева и Михаил Димов. Приключение, през което да минем с помощта на интуицията и въображението си и с което да отворим вратите на нашата действителност за бъдещето.
Повече от дванайсет години Златина и Михаил вършат необичаен за България и необикновен по форма спектакъл – спектакъл на сетивата. Михаил е негов артистичен шеф, драматург, образен дизайнер и режисьор. Златина – помощник режисьор, актриса, пиар и финансов шеф.Тя открива театъра на сетивата по време на следването си по антропология. Тогава взе участие и в основаването на първия осезателен лабиринт – интерактивно представление/преживяване за всички сетива, в което феновете минават през апаратура, сходна на лабиринт. В публиката е и Михаил. Завършил е кинознание и драматургия, мечтаел да учи кинорежисура, само че като тази на Питър Гринуей и Дейвид Линч.
„ Харесвах образното и поетично мислене и хората, които умеят да основават светове “ – споделя той. Правил е видеоарт, пърформанси. Бил е стипендиант в Ню Йорк по модерно изкуство и това отворило съзнанието му. Там станал и диджей на латиноамериканска музика. Когато се върнал в България, пренесъл своя Ню Йорк на разноцветните празненства в София. Заедно със Златина почнали да вършат събития за африканска, индийска, бразилска и балканска музика и реге, които още тогава превръщали в спектакли за сетивата, организирали уроци по танци, представяли локална храна. Запознали се с хора от разнообразни националности – от посланици до незаконни емигранти, африканци, бразилци, араби, цигански музиканти. 
Тандемът взе участие в първия театър на Театър на сетивата за необятна аудитория през 2010 година Оттогава насам спектаклите им са над 30, на най-различни места – в съвременна бизнес постройка, в остаряло полуразрушено читалище, във водна кула, в неизползвана фабрика, в МОЛ, на остров в язовир, в Политехническия музей, в остаряла ковашка работилница. Създават и „ Агенцията за вълшебни прекарвания “, която прави събития, „ скроени и ушити “ по поръчка на клиента, както ги назовава Михаил. Те инжектират изкуство в живота по толкоз непредвиден и необикновен метод, че светът в действителност се усеща като сцена, а хората като артисти на нея. Организирали са предложение за брак, изненада за рожден ден, магично събитие за женитба, основано със съучастието на младоженците, тиймбилдинг за 160 души, магически театър за деца от всички възрасти. Най-големият им театър „ КРЕАториум “ в НДК през 2016 година е бил за двойно повече от нормалната им аудитория – 60 души, и съдържа в себе си всевъзможни изкуства – балет, спектакъл, снимка, музика, спектакъл, актуален танц, видеоарт, пърформанс. Получило се е извънредно, разтърсващо прекарване. 
Пряк техен преподавател за театъра на сетивата е уелският режисьор Юън Бриок. Той трансформира това изкуство в обществено ангажирано и работи с групи в неравностойно състояние, в които има спорове. Театърът на сетивата оказва помощ за насърчаване на доверието сред хората, умеенето освен да слушат, само че и да чуват, мисленето отвън нормалните модели, емпатията, способността да пуснеш контрола. Създаден е от колумбийския антрополог Енрике Варгас въз основата на проучване на игри и ритуали за инициация в разнообразни общности и групи в Колумбия. Смисълът на протичащото се по време на спектаклите е да се предава познание посредством прекарване, т.е. те са тип инициация. Разширяват границите на сетивата, на интуицията, на визията за това какво е изобщо изкуство и каква може да бъде връзката му с живота. Енрике Варгас е правил уъркшопи и в България. „ Благослови с идването си годишната ни лятна академия за осезателен спектакъл в село Хотница “, споделя Михаил. 
Покрай работата им с театъра двамата със Златина основават и нова артистична лексика, която се ражда от философията на изкуството им, протичащо се на разнообразни равнища и в разговор с живия живот. Тя съдържа думи като тишинавти – това са откриватели, които пътуват в пространството оттатък думите, неонавти – учени-артисти, пребиваващи непрекъснато в нео-бятното, нео-бясненото, нео-чакваното, нео-бозначеното на съществуващите карти. Спектаклите им се подчиняват на характерен, нелинеен разказ и се случват колкото във външния свят, толкоз и на сцената на съзнанието на публиката. Първото деяние от опуса за неонавтите се развива в постройката на Химическия факултет в Софийския университет през 2021 година Наричат спектакъла НЕОнавтика. Вторият – НЕОтопия. 
Неонавти са и те, и публиката. За разлика от класическото прекарване на фена в кино и в спектакъл, тук хората стават част от самия театър, трансформират се по едно и също време в основен воин и в самобитен драматург на действието. Един по един, на всеки 6 минути посетителите са поканени да навлязат в наподобяваща лабиринт сетивна апаратура, през която се придвижват доста постоянно в цялостен мрак или с покрити с превръзка очи. Това провокира останалите сетива, въображението, асоциациите безусловно да избухнат въвлечени във въртоп от нео-бичайни случки. Случват се неща като това участникът да влезе в огромна стая, в дъното на която да има дрешник. При проучването на дрешника, той се оказва по-голям от нормалното. И до момента в който пътуващият се лута сред облекла, аромати на нафталин и парфюми, дрешникът ненадейно потегля, „ трансформирайки “ се в асансьор, който стопира шест етажа по-нагоре навътре в лаборатория, в която фотограф демонстрира остарели, черно-бели фотоси. 
Лабиринтът е като разходка сред разнообразни времена и действителности. Човек може да преживее скокове във времето и пространството в разнообразни измерения на съзнанието. И да усети уголемение на действителността. Преди да излязат от лабиринта, хората, които са минали през него, попадат в стая, в която да се настроят за връщане в елементарния живот, и там пишат по какъв начин са се чувствали. Споделят за лечебното деяние на театъра на сетивата. Че им е оказал помощ да се оправят със страхове, уплахи, да преодолеят граници. И това трансформира гледната им точка към живота и света генерално. На финала на представленията няма среща сред актьорите и участниците. „ Стоим на границата на нов вероятен свят – изяснява Михаил, – по-деликатен, по-творчески, по-концентриран в сегашния миг, по-свързано с природата. И осъзнаваме какъв брой значимо и належащо е това, което вършим, тъй като съвремието ни залива с прекалено много звук, безполезна информация и повърхностни занимания. А с нашия спектакъл увличаме хората в техните дълбини, в другите им измерения, в тяхната забравена детска същина през миризми, през архетипни функции. И това генерално е изкуство на бъдещето, тъй като може да съдържа в себе си всички останали изкуства. “Оказва се, че когато на актуалния човек му бъде отнета за два часа опцията да приказва или да се вживява в функциите, с които е ангажиран в живота си, внезапно се освобождава доста огромно пространство в съзнанието му. Излизат забравени или скрити неща и това му дава опция да се срещне по-отблизо и по-истински със себе си.
Повече от дванайсет години Златина и Михаил вършат необичаен за България и необикновен по форма спектакъл – спектакъл на сетивата. Михаил е негов артистичен шеф, драматург, образен дизайнер и режисьор. Златина – помощник режисьор, актриса, пиар и финансов шеф.Тя открива театъра на сетивата по време на следването си по антропология. Тогава взе участие и в основаването на първия осезателен лабиринт – интерактивно представление/преживяване за всички сетива, в което феновете минават през апаратура, сходна на лабиринт. В публиката е и Михаил. Завършил е кинознание и драматургия, мечтаел да учи кинорежисура, само че като тази на Питър Гринуей и Дейвид Линч.
„ Харесвах образното и поетично мислене и хората, които умеят да основават светове “ – споделя той. Правил е видеоарт, пърформанси. Бил е стипендиант в Ню Йорк по модерно изкуство и това отворило съзнанието му. Там станал и диджей на латиноамериканска музика. Когато се върнал в България, пренесъл своя Ню Йорк на разноцветните празненства в София. Заедно със Златина почнали да вършат събития за африканска, индийска, бразилска и балканска музика и реге, които още тогава превръщали в спектакли за сетивата, организирали уроци по танци, представяли локална храна. Запознали се с хора от разнообразни националности – от посланици до незаконни емигранти, африканци, бразилци, араби, цигански музиканти. Тандемът взе участие в първия театър на Театър на сетивата за необятна аудитория през 2010 година Оттогава насам спектаклите им са над 30, на най-различни места – в съвременна бизнес постройка, в остаряло полуразрушено читалище, във водна кула, в неизползвана фабрика, в МОЛ, на остров в язовир, в Политехническия музей, в остаряла ковашка работилница. Създават и „ Агенцията за вълшебни прекарвания “, която прави събития, „ скроени и ушити “ по поръчка на клиента, както ги назовава Михаил. Те инжектират изкуство в живота по толкоз непредвиден и необикновен метод, че светът в действителност се усеща като сцена, а хората като артисти на нея. Организирали са предложение за брак, изненада за рожден ден, магично събитие за женитба, основано със съучастието на младоженците, тиймбилдинг за 160 души, магически театър за деца от всички възрасти. Най-големият им театър „ КРЕАториум “ в НДК през 2016 година е бил за двойно повече от нормалната им аудитория – 60 души, и съдържа в себе си всевъзможни изкуства – балет, спектакъл, снимка, музика, спектакъл, актуален танц, видеоарт, пърформанс. Получило се е извънредно, разтърсващо прекарване. Пряк техен преподавател за театъра на сетивата е уелският режисьор Юън Бриок. Той трансформира това изкуство в обществено ангажирано и работи с групи в неравностойно състояние, в които има спорове. Театърът на сетивата оказва помощ за насърчаване на доверието сред хората, умеенето освен да слушат, само че и да чуват, мисленето отвън нормалните модели, емпатията, способността да пуснеш контрола. Създаден е от колумбийския антрополог Енрике Варгас въз основата на проучване на игри и ритуали за инициация в разнообразни общности и групи в Колумбия. Смисълът на протичащото се по време на спектаклите е да се предава познание посредством прекарване, т.е. те са тип инициация. Разширяват границите на сетивата, на интуицията, на визията за това какво е изобщо изкуство и каква може да бъде връзката му с живота. Енрике Варгас е правил уъркшопи и в България. „ Благослови с идването си годишната ни лятна академия за осезателен спектакъл в село Хотница “, споделя Михаил. Покрай работата им с театъра двамата със Златина основават и нова артистична лексика, която се ражда от философията на изкуството им, протичащо се на разнообразни равнища и в разговор с живия живот. Тя съдържа думи като тишинавти – това са откриватели, които пътуват в пространството оттатък думите, неонавти – учени-артисти, пребиваващи непрекъснато в нео-бятното, нео-бясненото, нео-чакваното, нео-бозначеното на съществуващите карти. Спектаклите им се подчиняват на характерен, нелинеен разказ и се случват колкото във външния свят, толкоз и на сцената на съзнанието на публиката. Първото деяние от опуса за неонавтите се развива в постройката на Химическия факултет в Софийския университет през 2021 година Наричат спектакъла НЕОнавтика. Вторият – НЕОтопия. Неонавти са и те, и публиката. За разлика от класическото прекарване на фена в кино и в спектакъл, тук хората стават част от самия театър, трансформират се по едно и също време в основен воин и в самобитен драматург на действието. Един по един, на всеки 6 минути посетителите са поканени да навлязат в наподобяваща лабиринт сетивна апаратура, през която се придвижват доста постоянно в цялостен мрак или с покрити с превръзка очи. Това провокира останалите сетива, въображението, асоциациите безусловно да избухнат въвлечени във въртоп от нео-бичайни случки. Случват се неща като това участникът да влезе в огромна стая, в дъното на която да има дрешник. При проучването на дрешника, той се оказва по-голям от нормалното. И до момента в който пътуващият се лута сред облекла, аромати на нафталин и парфюми, дрешникът ненадейно потегля, „ трансформирайки “ се в асансьор, който стопира шест етажа по-нагоре навътре в лаборатория, в която фотограф демонстрира остарели, черно-бели фотоси. Лабиринтът е като разходка сред разнообразни времена и действителности. Човек може да преживее скокове във времето и пространството в разнообразни измерения на съзнанието. И да усети уголемение на действителността. Преди да излязат от лабиринта, хората, които са минали през него, попадат в стая, в която да се настроят за връщане в елементарния живот, и там пишат по какъв начин са се чувствали. Споделят за лечебното деяние на театъра на сетивата. Че им е оказал помощ да се оправят със страхове, уплахи, да преодолеят граници. И това трансформира гледната им точка към живота и света генерално. На финала на представленията няма среща сред актьорите и участниците. „ Стоим на границата на нов вероятен свят – изяснява Михаил, – по-деликатен, по-творчески, по-концентриран в сегашния миг, по-свързано с природата. И осъзнаваме какъв брой значимо и належащо е това, което вършим, тъй като съвремието ни залива с прекалено много звук, безполезна информация и повърхностни занимания. А с нашия спектакъл увличаме хората в техните дълбини, в другите им измерения, в тяхната забравена детска същина през миризми, през архетипни функции. И това генерално е изкуство на бъдещето, тъй като може да съдържа в себе си всички останали изкуства. “Оказва се, че когато на актуалния човек му бъде отнета за два часа опцията да приказва или да се вживява в функциите, с които е ангажиран в живота си, внезапно се освобождава доста огромно пространство в съзнанието му. Излизат забравени или скрити неща и това му дава опция да се срещне по-отблизо и по-истински със себе си. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ