Шипката – червеното злато, което лекува от векове
През есента по храстите се появяват дребни, яркочервени плодчета - шипките.
Шипката е плодът на дивата роза, който постоянно ни посреща по пътища, ниви и около планински пътеки. Отвън са твърди и лъскави, а от вътрешната страна - цялостни с дребни семчици, обгърнати в фини власинки. Тя е един от най-ценните естествени източници на витамини и мощ, прочут на индивида от хилядолетия.
От епохи хората у нас ги берат и употребяват. Но шипките не са единствено наше благосъстояние - те порастват из цяла Европа, Мала Азия, Кавказ и даже елементи от Северна Африка. Хората ги познават от древността. Още гърците и римляните са ги употребявали като лечебно средство, а през Средновековието са били част от съвсем всяка билкова аптека.
В тези дребни плодчета се крият големи количества от витамин C - доста повече, в сравнение с в лимоните. А където има витамин C, там има здрав имунитет, сили против настинки, грип, отмалялост и общо подсилване на организма.
Но в тях се съдържа и витамини A, E, B, пектини, органични киселини и голям брой антиоксиданти. Те оказват помощ на тялото да се оправи с възпаления, усъвършенстват храносмилането и даже поддържат сърдечно-съдовата система. В националната медицина шипката обичайно се употребява при високо кръвно, стомашни проблеми, болки в ставите и даже като поддръжка при анемия.
Не инцидентно по време на Втората международна война, когато цитрусите били недостъпни, хората всеобщо се обръщали към шипката като „ витаминен сурогат ".
Който е пил същински чай от шипки, знае - това е усетът на уютни зимни вечери и на детството. За разлика от множеството билки, шипките се запарват, а не се варят, с цел да запазят скъпите си субстанции. Пием ги освен за здраве, само че и за наслаждение - ароматът им е мек, леко сладостен и доста присъщ.
От тях се подготвя и добре познатото сладко от шипки. Някои избират шипков сироп, други - мармалад.
А през днешния ден все по-популярно става и маслото от шипки, извличано от семките. То е същинско чудо за кожата - оказва помощ при белези, изсушаване и стареене.
Шипката е плодът на дивата роза, който постоянно ни посреща по пътища, ниви и около планински пътеки. Отвън са твърди и лъскави, а от вътрешната страна - цялостни с дребни семчици, обгърнати в фини власинки. Тя е един от най-ценните естествени източници на витамини и мощ, прочут на индивида от хилядолетия.
От епохи хората у нас ги берат и употребяват. Но шипките не са единствено наше благосъстояние - те порастват из цяла Европа, Мала Азия, Кавказ и даже елементи от Северна Африка. Хората ги познават от древността. Още гърците и римляните са ги употребявали като лечебно средство, а през Средновековието са били част от съвсем всяка билкова аптека.
В тези дребни плодчета се крият големи количества от витамин C - доста повече, в сравнение с в лимоните. А където има витамин C, там има здрав имунитет, сили против настинки, грип, отмалялост и общо подсилване на организма.
Но в тях се съдържа и витамини A, E, B, пектини, органични киселини и голям брой антиоксиданти. Те оказват помощ на тялото да се оправи с възпаления, усъвършенстват храносмилането и даже поддържат сърдечно-съдовата система. В националната медицина шипката обичайно се употребява при високо кръвно, стомашни проблеми, болки в ставите и даже като поддръжка при анемия.
Не инцидентно по време на Втората международна война, когато цитрусите били недостъпни, хората всеобщо се обръщали към шипката като „ витаминен сурогат ".
Който е пил същински чай от шипки, знае - това е усетът на уютни зимни вечери и на детството. За разлика от множеството билки, шипките се запарват, а не се варят, с цел да запазят скъпите си субстанции. Пием ги освен за здраве, само че и за наслаждение - ароматът им е мек, леко сладостен и доста присъщ.
От тях се подготвя и добре познатото сладко от шипки. Някои избират шипков сироп, други - мармалад.
А през днешния ден все по-популярно става и маслото от шипки, извличано от семките. То е същинско чудо за кожата - оказва помощ при белези, изсушаване и стареене.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ