Прототипът на Шерлок Холмс бил професор по медицина
През есента на 1886 година английският публицист Артър Конан Дойл завършил работа над повестта „ Етюд в алено “ – първото произведение за приключенията на детектива Шерлок Холмс.
Повестта заинтересовала редактор на едно от издателствата, който предложил на създателя 25 лири стерлинги, при изискване, че всички права на даденото произведение се трансферират на издателството. Редакторът категорично отбелязал, че не може да предложи никакви други разновидности: пазарът така и така бил препълнен с евтина литература.
Тогава никой не можел даже да допусна, че скоро за Шерлок Холмс ще научи целият свят, а читателите с неспокойствие ще чакат продълженията на неговите удивителни завършения.
Шерлок Холмс, несъмнено, е фиктивен персонаж, само че той има собствен първообраз – професорът по медицина Джоузеф Бел, който преподавал в Единбургския университет, където като млад учел Конан Дойл. Професорът имал изключителна бдителност. Той твърдял, че с цел да се сложи диагноза не е наложително да се разпитва пациента, задоволително е единствено да се огледа.
В края на втората година от образованието му Конан Дойл бил определен от Бел да му бъде асистент в отделението. Това дало на Дойл опцията да види забележителната дарба на лекар Бел бързо да извлича информация за пациента чрез дедукцията.
Доктор Бел следил метода по който пациентът се движи. походката на моряка се различавала от тази на боеца. Ако разпознал индивида като моряк, той започвал да търси някакви татуси, които биха подсказали от кое място идва и къде е пътувал.
Професорът обичал да слуша дребните разлики в акцентите на пациентите си, с цел да може да разбере от кое място са. Белл изучавал ръцете на своите пациенти, тъй като калусите или други белези можели да му оказват помощ да дефинира тяхната специалност.
Веднъж на посещаване при Бел пристигнал възрастен пациент. След като го огледал, професорът декларирал, че старецът е служил в горно-стрелковия батальон на Барбадос, а в днешно време финансовото положение на някогашния боен въобще не е положително, няма пари даже за обущарски конец. Освен това, дамата на този мъж също е болна и сега се намира в болница.
На удивените студенти професорът обяснил: пациентът му е учтив, само че влизайки в кабинета, той не си свалил шапката от главата: очевиден симптом, че индивидът дълго време е служил в армията.
Той има елефантиаза, а това заболяване покосило жителите на Барбадос, където било ситуирано единствено едно поделение на английската войска, горно-стрелкови батальон. Върху огромния палец на пациента имало мазол, което свидетелствало за това, че постоянно си има работа с кърпене на остарели, неуместни обувки.
От джоба му се вижда ваучър за хоспитализация, а на ръката – брачна халка. Тези доказателства разрешили да се направи извод, че дамата е болна и се лекува в болница. Върху жилетката му виси верижка за часовник, само че самият часовник го няма: той е продаден или заложен. Явен симптом за тежко материално състояние.
Върху дрехата му има пух, което значи, че му се постанова самичък да си оправя леглото. Още един симптом, че жена му не е у дома.
След довеждане докрай на университета Артър Конан Дойл решил да се занимава с частна здравна процедура, само че нямал доста клиенти. За да печели пари, младият доктор почнал да написа къси разкази и да ги изпраща на списанията. Точно тогава той си спомнил и за своя учител. Вярно, литературният воин бил детектив, а не доктор.
А самият Джоузеф Бел по този начин и не станал детектив, макар превъзходните си качества. През целия си живот той останал правилен на медицина. Професорът умрял през 1911 година на 74-години в родния Единбург.
