&format=webp)
„Франкенщайн“: Чудовището, от което не можеш да откъснеш поглед
През една хладна лятна вечер на 1816 година група другари се събират във вила на брега на Женевското езеро. Те не са инцидентни.
Сред тях е поетът лорд Джордж Байрон, останал в историята както с творбите си, по този начин и с авантюристичния си метод на живот. С него са още лекарят му Джон Полидори, поетът Пърси Шели, както и Мери Годуин, която по-късно ще стане Шели.
Всичко стартира като че ли на смешка. „ Всеки от нас ще напише роман за духове и призраци “, споделя Байрон.
Най-добре се получава историята на Мери. Всъщност толкоз добре, че 200 години по-късно по нея към момента се вършат новифилми, а милиони хора треперят от боязън, до момента в който я четат.
Защото в онази лятна вечер на младата писателка хрумва концепцията за „ Франкенщайн “.
Две години по-късно излиза книгата, разказваща за Виктор Франкенщайн, млад академик, който, омаян от егото си, съумява да съживи основано от него създание. Но творението му е толкоз извънредно, че той завчас се отвращава от него.
„ Франкенщайн “ е по едно и също време научна фантастика, ужаси и покруса. Голямата тематика, несъмнено, е какъв брой неприятно може да стане, когато един човек реши да си играе на Господ.
Мери Шели е едвам на 19 години, когато ѝ хрумва концепцията. Но даже на тази нежна възраст съумява да сътвори два безконечни облика – този на „ лудия академик “ и оня на „ Съществото “, т.е. на съживената материя. Те са освен измежду най-популярните литературни герои, а и може би най-често експлоатираните кино облици.
Франкенщайн и творението му излизат отдолу под перото на Шели, с цел да изоставен страниците на книгата ѝ и да се трансфорат в поп културен феномен.
Първият филм е изработен още през 1910 година Тази лента е продуцирана от изобретателя и предприемач Томас Едисон.
В идващите десетилетия продуценти на по-късните версии ще бъдат компании като холивудската Universal Pictures, ще се появяват японски и италиански версии. Като режисьори по тематиката ще се изявят Кенет Брана, Мел Брукс и Тим Бъртън, a в ролята ще са Кристофър Лий и Робърт де Ниро. Ще има комикси, видеоигри, сериали и песни.
Сега е ред за нова кино версия на „ Франкенщайн “. Този път режисьор е Гийермо дел Торо, който споделя, че сходен план е сбъдване на една детска фантазия, предстоящо 30 години.
Може и да звучи необичайно, само че въпросите, които Шели слага с написването на книгата си преди два века, са настоящи и през днешния ден.
Дори може би страховете от една човешка „ игра на Господ “ са по-силни. Особено като се има поради, че имаме технологии като атомна бомба, генно-модифицирани култури и изкуствен интелект. 200 години не са малко време, само че някои неща не се трансформират.
Но за какво още през 1818 година романът е толкоз настоящ? Деветнадесетият век е граничен за науката. Тогава актуалното разбиране за академик към момента не е завършено, а хората, които работят в разнообразни области, са под въздействието на остарели постановки. Но достиженията и откритията се натрупат.
И както постоянно в човешката история, всяка огромна смяна носи боязън.
„ С настъпването на по-модерните времена идва и безпокойството от това, което могат да създадат хората благодарение на науката и технологиите “, споделя пред BBC Фиона Сампсън, създател на книгата In Search of Mary Shelley.
Според нея романът на Шели за първи път дава понятен облик на страховете на огромна част от хората. Резултатът е голяма известност. А в действителност това не е чак толкоз скадална фантастика. Може би просто задава въпроса до къде може да се стигне, в случай че индивидът не си постави самичък ограничавания.
Мери Шели не е непозната на етични разногласия от региона на медицината. Самата тя споделя, че в онази лятна вечер в Женева с приятелите ѝ обсъждали дали някой ден ще бъде допустимо възкресяването на мъртви хора. Нейният татко, известният английски публицист и мъдрец Уилям Годуин, също е предупреждавал в публикациите си „ да не се прекалява “ в потреблението на тогавашните нови технологии.
Въпреки че тези разногласия се основават на научните открития на времето, във „ Франкенщайн “ в действителност има малко просвета. Романът залага най-вече на страстта на героя, видял „ творението “ си живо.
Шели взема решение и да не изпада в подробни описания на самото страшилище, което също се оказва верен ход. Тя просто оставя фантазията на читателя да дорисува облика му.
Разказва единствено за момента на съживяването му – окото му се отваря, той стартира да диша тежко и раздвижва крайниците си. Кожата му е жълта, очите – воднисти, лицето сбръчкано. Изобщо, надалеч от идеалния облик, който си е представял основателят му.
Това нищожно изложение е същинска наслада и за театрални, и за кино режисьори. Те не са задължени да се придържат към избран облик, а могат сами да се развихрят. Важно е единствено да има колосален тип.
И както киното си избира това, което му харесва от романа на Шели, по този начин и тя „ краде “ хрумвания при основаването на историята.
Още в подзаглавието „ Съвременният Прометей “ авторката прави отпратка към гръцката митология. Шели си оказва помощ и с цитати от Библията – да вземем за пример по какъв начин Бог основава Адам от глина, а Франкенщайн – своето създание. После дава на съществото глас и разсъдък, с цел да може и то да се трансформира в повествовател.
Мрачната атмосфера на романа ненапълно съответствува с персоналния живот на Шели. Докато написа книгата, тя губи детето си. Освен това се ѝ се постанова да се грижи за бременната си доведена сестра. Но въпреки всичко съумява да опише и благородни човешки усеща като съчувствие
В новата кино акомодация Дел Торо се пробва да подчертава и върху тези елементи. Ролята на учения Франкенщайн е поверена на Оскар Айзък, а тази на чудовището – Джейкъб Елорди. В изявление пред Variety Дел Торо акцентира, че споделя за „ болката, която основателят е предизвикал на творението си, като се е отрекъл от него “.
Режисьорът акцентира, че за него чудовището е „ новобранец, какъвто бях и аз като дете “. И добавя, че в тази история има доста детайли от неговия живот. През 2018 година, когато получи премията БАФТА за The Shape of Water, друга история за страшилище, той благодари за вдъхновението на Мери Шели.
Едва ли преди два века авторката си е представяла, че книгата ѝ ще има толкоз мощно въздействие. Очаква се филмът на Дел Торо да излезе при започване на ноември.
Сред тях е поетът лорд Джордж Байрон, останал в историята както с творбите си, по този начин и с авантюристичния си метод на живот. С него са още лекарят му Джон Полидори, поетът Пърси Шели, както и Мери Годуин, която по-късно ще стане Шели.
Всичко стартира като че ли на смешка. „ Всеки от нас ще напише роман за духове и призраци “, споделя Байрон.
Най-добре се получава историята на Мери. Всъщност толкоз добре, че 200 години по-късно по нея към момента се вършат новифилми, а милиони хора треперят от боязън, до момента в който я четат.
Защото в онази лятна вечер на младата писателка хрумва концепцията за „ Франкенщайн “.
Две години по-късно излиза книгата, разказваща за Виктор Франкенщайн, млад академик, който, омаян от егото си, съумява да съживи основано от него създание. Но творението му е толкоз извънредно, че той завчас се отвращава от него.
„ Франкенщайн “ е по едно и също време научна фантастика, ужаси и покруса. Голямата тематика, несъмнено, е какъв брой неприятно може да стане, когато един човек реши да си играе на Господ.
Мери Шели е едвам на 19 години, когато ѝ хрумва концепцията. Но даже на тази нежна възраст съумява да сътвори два безконечни облика – този на „ лудия академик “ и оня на „ Съществото “, т.е. на съживената материя. Те са освен измежду най-популярните литературни герои, а и може би най-често експлоатираните кино облици.
Франкенщайн и творението му излизат отдолу под перото на Шели, с цел да изоставен страниците на книгата ѝ и да се трансфорат в поп културен феномен.
Първият филм е изработен още през 1910 година Тази лента е продуцирана от изобретателя и предприемач Томас Едисон.
В идващите десетилетия продуценти на по-късните версии ще бъдат компании като холивудската Universal Pictures, ще се появяват японски и италиански версии. Като режисьори по тематиката ще се изявят Кенет Брана, Мел Брукс и Тим Бъртън, a в ролята ще са Кристофър Лий и Робърт де Ниро. Ще има комикси, видеоигри, сериали и песни.
Сега е ред за нова кино версия на „ Франкенщайн “. Този път режисьор е Гийермо дел Торо, който споделя, че сходен план е сбъдване на една детска фантазия, предстоящо 30 години.
Може и да звучи необичайно, само че въпросите, които Шели слага с написването на книгата си преди два века, са настоящи и през днешния ден.
Дори може би страховете от една човешка „ игра на Господ “ са по-силни. Особено като се има поради, че имаме технологии като атомна бомба, генно-модифицирани култури и изкуствен интелект. 200 години не са малко време, само че някои неща не се трансформират.
Но за какво още през 1818 година романът е толкоз настоящ? Деветнадесетият век е граничен за науката. Тогава актуалното разбиране за академик към момента не е завършено, а хората, които работят в разнообразни области, са под въздействието на остарели постановки. Но достиженията и откритията се натрупат.
И както постоянно в човешката история, всяка огромна смяна носи боязън.
„ С настъпването на по-модерните времена идва и безпокойството от това, което могат да създадат хората благодарение на науката и технологиите “, споделя пред BBC Фиона Сампсън, създател на книгата In Search of Mary Shelley.
Според нея романът на Шели за първи път дава понятен облик на страховете на огромна част от хората. Резултатът е голяма известност. А в действителност това не е чак толкоз скадална фантастика. Може би просто задава въпроса до къде може да се стигне, в случай че индивидът не си постави самичък ограничавания.
Мери Шели не е непозната на етични разногласия от региона на медицината. Самата тя споделя, че в онази лятна вечер в Женева с приятелите ѝ обсъждали дали някой ден ще бъде допустимо възкресяването на мъртви хора. Нейният татко, известният английски публицист и мъдрец Уилям Годуин, също е предупреждавал в публикациите си „ да не се прекалява “ в потреблението на тогавашните нови технологии.
Въпреки че тези разногласия се основават на научните открития на времето, във „ Франкенщайн “ в действителност има малко просвета. Романът залага най-вече на страстта на героя, видял „ творението “ си живо.
Шели взема решение и да не изпада в подробни описания на самото страшилище, което също се оказва верен ход. Тя просто оставя фантазията на читателя да дорисува облика му.
Разказва единствено за момента на съживяването му – окото му се отваря, той стартира да диша тежко и раздвижва крайниците си. Кожата му е жълта, очите – воднисти, лицето сбръчкано. Изобщо, надалеч от идеалния облик, който си е представял основателят му.
Това нищожно изложение е същинска наслада и за театрални, и за кино режисьори. Те не са задължени да се придържат към избран облик, а могат сами да се развихрят. Важно е единствено да има колосален тип.
И както киното си избира това, което му харесва от романа на Шели, по този начин и тя „ краде “ хрумвания при основаването на историята.
Още в подзаглавието „ Съвременният Прометей “ авторката прави отпратка към гръцката митология. Шели си оказва помощ и с цитати от Библията – да вземем за пример по какъв начин Бог основава Адам от глина, а Франкенщайн – своето създание. После дава на съществото глас и разсъдък, с цел да може и то да се трансформира в повествовател.
Мрачната атмосфера на романа ненапълно съответствува с персоналния живот на Шели. Докато написа книгата, тя губи детето си. Освен това се ѝ се постанова да се грижи за бременната си доведена сестра. Но въпреки всичко съумява да опише и благородни човешки усеща като съчувствие
В новата кино акомодация Дел Торо се пробва да подчертава и върху тези елементи. Ролята на учения Франкенщайн е поверена на Оскар Айзък, а тази на чудовището – Джейкъб Елорди. В изявление пред Variety Дел Торо акцентира, че споделя за „ болката, която основателят е предизвикал на творението си, като се е отрекъл от него “.
Режисьорът акцентира, че за него чудовището е „ новобранец, какъвто бях и аз като дете “. И добавя, че в тази история има доста детайли от неговия живот. През 2018 година, когато получи премията БАФТА за The Shape of Water, друга история за страшилище, той благодари за вдъхновението на Мери Шели.
Едва ли преди два века авторката си е представяла, че книгата ѝ ще има толкоз мощно въздействие. Очаква се филмът на Дел Торо да излезе при започване на ноември.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ