През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата

През деня в църквата се отслужва работа, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата с цел да изгони неприятни, нечисти сили и болест от нея. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем, написа още Hera.bg.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредност водни обреди, които по начало са доста сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито " водни имена " тук-там се назовават мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден против Йордановден, небето се отваря, само че единствено праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.

Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета стопират за момент с цел да се пречистят и потекат още веднъж. В Родопите считат, че в тази нощ ветровете се бият между тях.

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете вървят " совойници ". Те са неженени моми облечени като младоженка и жених. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни назовават за здраве и шанс всеки в фамилията. Придружени са сходно на коледарите от по-малки девойки, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна: фасул, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.