През декември 2021 г. в Младежки театър „Николай Бинев“ е

През декември 2021 година в Младежки спектакъл „ Николай Бинев “ е премиерата на „ Майстора и Маргарита “, новия театър на режисьора Николай Поляков по популярния едноименен разказ на Михаил Булгаков. В ролята на Воланд е тя, Койна Русева. Докато чакаме спектакъла, взехме решение да поговорим с актрисата с извънземните очи за това какво, по дяволите, се случва с нашия добър остарял свят и по какъв начин, още пò по дяволите, да оцелеем в него.Актриса, състезател, майка на три деца, „ цялостен шемет “ (нейни думи), холерична, внезапна, смела и жена с основно Ж – Койна Русева пред EVA.Първо я виждам със зелено палто – ментово зелено. После – с яркочервено сако. Ярко като пламък. И след това с бял костюм с лек перлен искра. „ Като Шарън Стоун е! “ – споделя ми Слав (Анастасов, гримьорът-стилист-фотограф, един от създателите на фотосесията и на корицата ни).Така си е. Койна Русева, основната героиня на ноемврийския брой на EVA, в действителност наподобява на Шарън Стоун – поради светлата си кожа, късата руса коса, само че най-много, несъмнено, поради хъса, с който живее и работи. И поради убийствения метод, по който й стои костюм от сако и панталон – и строго, и секси, и изискан. На мен обаче внезапно и кой знае за какво ми замязя повече на тези дами воини от филми като „ Герой “ на Джан Имоу или „ Тигър и Дракон “ на Анг Лий.Сигурно поради ярките, чисти и мощни цветове на облеклата, които Слав и Хубен са й подбрали. Или пък тъй като видях в нея боеца. После в изявлението тя сама ще го каже за себе си: „ Аз съм боец “. Вече втори месец уговаряме изявлението и фотосесията с актрисата Койна Русева. Тя работи на рискови обороти, играе в доста постановки, с някои от които пътува из цяла България, и тъй като не прави взаимни отстъпки с работата си, отхвърля да снима преди пътешестване за зрелище. „ Не мога да фотографирам, след това да пътувам и след това да играя. Не! “. Койна умее да е безапелационна в отхвърли си по този начин, че да не ти хрумва да се опитваш да настояваш. „ Не! “ в действителност значи „ Не! “.На корицата на EVA преди 16 години Койна е в свръхблизък проект и безусловно хипнотизира с извънземните си очи. Някой, не си припомням кой, ги бе сравнил с очи на хъски. Най-доброто съпоставяне. Точно с тези очи на хъски беседвам в този момент. Фотосесията към този момент е завършила. Койна е облякла джинсите и блузата си и е извадила кутията си с домашно приготвена храна. Ето, към този момент разбрахте една от тайните й за поддържане на страхотна физическа форма, а тя в действителност има фигура на състезател – не просто слаба, ами жилава и гъвкава. Ще го забележите, където и да я гледате – в сериала „ Пътят на достойнството “, където играе ролята на банкерката и бизнесдама Красимира Зарева, в общите й спектакли с Асен Блатечки и други сътрудници – „ Умопомрачение “ и „ Омразна обич “, в представленията на Младежкия спектакъл, който продължава да си е „ нейният “ спектакъл – Nordost, „ Някои го избират горещо “, „ Часът на вълците “, „ Страхотни момчета “… Очакваме с голямо неспокойствие и към този момент упоменатата нагоре декемврийска премиера на „ Майстора и Маргарита “. Койна Русева в ролята на Воланд! Това би трябвало да се види. Тя е внезапна, холерична, с отривисти жестове. Ако не желае да дава отговор на някой въпрос, го декларира много безпардонно, гледайки ви право в очите. По време на диалога ни на няколко пъти избухва в драматично-актьорски смях – скърбя, че не можете да чуете. Има нещо мрачно-забавно в нея. И нещо, което непрестанно те държи в напрежение.

Койна, във връзка със обстановката сега, пандемията имам поради, усещате ли атмосферата на като че ли щръкнал над човечеството апокалипсис? Всички тези неща, за които непрестанно се приказва – за все по-масовото нахлуване на изкуствения разсъдък във всекидневието ни, за климатичните промени, за марсианското ни бъдеще… Мисля върху всички тези неща, несъмнено. Аз съм родена в предишния век, тогава нещата изглеждаха по различен метод. Не споделям, че не мога да приема и да се приспособявам и към новите порядки, само че някои от тях в действителност не ги разбирам. Не считам, че общуването би трябвало да се случва през обществените мрежи. То би трябвало да е с хора, онлайн. Нека обществените мрежи ни служат, с цел да се осведомяваме, не да поддържаме връзка. Едно е да се информираш посредством едно кликване, друго е да общуваш посредством едно кликване. Не може да беседваме повече с домашните си любимци, в сравнение с едни с други. Все по-трудно става обаче. Разделението по надали не всички въпроси е тотално. Пропастите посред ни като че ли стават все по-непреодолими. Дано да пресилвам. Много се надявам, че това е единствено интервал, през който прекосяваме. Да, случи ни се тази пандемия, този нов международен порядък, само че се надявам да излезем от рецесията като индивиди, които имат още по-голяма нуж-да да поддържат връзка между тях. Надявам се да разберем, че би трябвало да се развиваме като хора, а освен да развиваме технологиите. За последните 50 години да вземем за пример технологиите са напреднали ужасно доста, а индивидът? Не е. Ние сме си същите, каквито сме били постоянно. Ако продължаваме да се осланяме единствено на технологиите обаче, напълно ще загубим себе си, човешката си същина. Мисля го напълно съществено. Затова избирам да ви дам изявление очи в очи онлайн, а не да ми изпратите въпроси и да ви отговоря онлайн или по телефона. Да е с другарство, с обмяна на жива сила. Тази сила съществува в пространството. Ние боравим с нея. А по какъв начин ще го вършим, в случай че сме непрестанно пред някакви екрани? Вие самоуверен човек ли сте? Кога постъпихте самоуверено и не сгрешихте? Не е ли задоволително самоуверено в една страна като България да решиш да се занимаваш с изкуство? Това си е чиста полуда. Или да родиш три деца отново в същата страна, в която никой не мисли по какъв начин би могло да се подтиква и да се подкрепя развъждането на деца? Достатъчна демонстрация на храброст е това, с което се занимавам, и методът, по който пребивавам. Според мен от ден на ден хора обаче желаят да се занимават с изкуство. Достатъчно е да огледа човек какъв брой искащи има за всевъзможни кастинги и телевизионни формати за разнообразни гении. Телевизионният формат няма нищо общо с това умишлено да избереш да аплайваш в академия по изкуствата, да преминеш през целия развой на образование и в последна сметка да посветиш живота си на тази специалност. Знаете ли какъв брой аплайваха в НАТФИЗ по мое време и какъв брой – в този момент? Знам, само че в този момент имат доста по-голям избор – могат да аплайват на няколко места в България и на толкоз места в чужбина. Светът им принадлежи. И популярност Богу, че имат този избор. В сериала „ Пътят на достойнството “ играете бизнесдама. Един артист би трябвало ли да схваща от бизнес? Вие самата по какъв начин се справяте с това? Би трябвало, само че не всички съумяват. В други страни сътрудниците си имат мениджъри. Ние тук си нямаме и би трябвало да се оправяме сами. Мисля, че аз се оправям добре към този момент. Понякога обаче толкоз ми харесва даден план, че изобщо не се интересувам от финансовата част на нещата. А не би следвало да е по този начин, тъй като това е моята работа, аз от това пребивавам. А и насаждането на концепцията, че това е твоето Призвание, че един човек на изкуството не трябва… … да си цапа ръцете с пари. Да. Не одобрявам този метод на размишление, не считам, че е верен. Това е работа като всяка друга. Нормалните хора работят да вземем за пример от 9 до 5 ч., само че знаят, че по-късно времето си е тяхно - за тях самите, за околните им, фамилията, децата. При нас всеки ден е с друга ангажираност, не можеш да предвидиш всичко и това изтощава доста повече. Как се справяте с този темп, с изтощението? Вие пътувате из цяла България с разнообразни постановки. Пътувам, да, тъй като с спектакъл Viva Arte вършим постановки взаимно с Бургаския спектакъл и с тях обикаляме в действителност цяла България. Ние сме безкомпромисни и хората правят оценка тази безкомпромисност. В последно време с Асен Блатечки играем по този начин цели три представления, най-новото ни се споделя „ Омразна обич “. Иначе, що се отнася до изтощението… Това е работата ми. Видях във Facebook профила ви, че се занимавате с йога. Да не би това да е вашият метод да се справяте с изтощението? Не, двете неща нямат нищо общо. Работата си е работа, йога си е йога. С йога се пробвам да подкрепям мозъка и тялото си в кондиция и да, това ми прави работа, само че е нещо напълно друго от същинската ми работа, а тя е да намеря моя път към ролята, върху която работя сега. Да съумея да го намеря сред условията на създателя, и на текста, и тези на режисьора. Да накарам хората да ми имат вяра. Моят професор Крикор Азарян споделяше, че артистът би трябвало да влиза чист във всеки един работен развой. Като бял лист хартия. Това върша. Вижте, аз не съм мъдрец. Аз съм елементарен служащ. Просто работя. И то доста. Все отново по какъв начин се насочихте към йога практиката? Имах нужда да накарам мозъка си да спре да мисли 24/7, да мога да смиря всичко, което е в главата ми. Защото от време на време човек не може да заспи от мисли за това, което би трябвало да направи, за това, над което работи. Или пък имаш премиера и би трябвало да се наспиш. Обаче тъкмо преди премиера актьорът някак все не съумява да се наспи – текат му текстове в съзнанието, монолози... И малко по малко цялото ми създание се насочи към концепцията, че нуждая се от нещо, което да успокоява мозъка ми. Така стигнах до йога. Никой не ме е насочвал, никой не ми е казвал, аз и не обичам някой да ми казва…