Може ли експлозията на една свръхмощна атомна бомба да запали земната атмосфера
През август 1942 година в Съединените щати започва планът Манхатън. Програма, при която учени се пробваха да разработят нуклеарни оръжия. В рамките на плана участниците съумяха да основат три атомни бомби. Първата е плутониевата The Thing, взривена през 1945 година по време на тест в американския щат Ню Мексико. Втората бомба е наречена Little Boy и е хвърлена върху Хирошима през същата година. Третата бомба е Fat Man, която е пусната върху Нагасаки, Япония.
За основател на нуклеарното оръжие се счита американският физик-теоретик Робърт Опенхаймер, за който през 2023 година излезе едноименният филм. По време на създаването той и сътрудниците му са били мощно обезпокоени от евентуалните ужаси, които може да провокира тяхното откритие. Така да вземем за пример те се страхували, че гърмежът на атомна бомба може да възпламени земната атмосфера и да унищожи човечеството.
Интересен факт: в плана „ Манхатън “ са взели участие повече от 130 000 души. Разходите за създаването на нуклеарните оръжия са почти 2 милиарда щатски $. Изследванията и производството се организират допълнително от 30 обекта в Съединени американски щати, Обединеното кралство и Канада. Първите нуклеарни оръжия в историята на човечеството са основани за по-малко от три години работа.
Термоядреният синтез в земната атмосфера
Според научното издание IFL Science първите опасения, че нуклеарният гърмеж може да подпали земната атмосфера, са се появили измежду учените доста преди първите проби. През 1942 година американският физик-теоретик Едуард Телър изрича догатката, че гърмеж в небето може да докара до термоядрен синтез, какъвто протича навътре в Слънцето.
Термоядреният синтез в Слънцето е развой, при който водородните атоми се сплотяват, с цел да основат хелий и да освободят голямо количество сила. Ученият се притеснява, че в случай че една мощна бомба избухне в резултат на нуклеарен синтез, атмосферата може да стане доста гореща. Според него температурата би могла да бъде толкоз висока, че да докара до обединение на ядрата на изотопа азот-14 едно с друго. Или пък да се слеят с други леки изотопи като водород-1, въглерод-12 или кислород-16.
Може ли земната атмосфера да изгори
Робърт Опенхаймер е имал същите опасения. Според исторически документи през 1942 година той разисква този въпрос с Артър Комптън, специалист по радиационна физика. Подробностите за този диалог са разкрити през 1959 година – учените стигат до заключението, че детонацията в действителност може да докара до термоядрен синтез. Причината за неговото начало би могла да бъде високата температура, освободена по време на детонацията на атомната бомба. Също по този начин откривателите не изключват, че сходна реакция може да възникне даже в океана, защото в него има разперен доста водород.
Въпреки това в отчет, разкрит през 1979 година, упоменатият Едуард Телър стига до заключението, че нуклеарният гърмеж не може да подпали атмосферата, нито да провокира детонация на океана. Всъщност при детонацията на нуклеарната бомба се отделя доста сила под формата на светлина и топлота. Голяма част от нея обаче се губи в космоса. Тоест тя не е задоволителна, с цел да възпламени земната атмосфера. Поне бомбите, които са съществували през 50-те години на предишния век, сигурно не са имали задоволително мощ, с цел да го създадат.
Последиците от нуклеарния гърмеж
Фактът, че нуклеарният гърмеж не може да подпали атмосферата, е доказан при тестванията. Въпреки това потреблението на такива оръжия предизвиква доста опустошения и гибел. Експлозията провокира мощна ударна вълна, която може да изравни със земята всички здания в радиус от няколко километра. При детонацията се отделя и топлинно лъчение, което провокира пожари и безусловно изгаря хората и животните живи. Не бива да забравяме и за следствията от радиацията – тя предизвиква лъчева болест и даже оживелите по-късно бързо умират. И най-после, нуклеарният гърмеж може да вдигне във въздуха доста прахуляк и нечистотия, които могат да провокират нуклеарна зима.
Понастоящем посредством извършените многочислени опити към този момент знаем, че каквито и да било устойчиви реакции в океаните и атмосферата е невероятно да се провокират от нуклеарни детонации. Въпреки това, както се показва в новата публикация, написана от Михаел Вишер и Карлхайнц Ланганке, първичните екипи са пропуснали една основна реакция. Въпреки че са се интересували най-вече от 14N, като се има поради изобилието на азот в атмосферата, те не са взели поради реакцията 14N(n,p)14C, при която се получава 14C в обилие. НО и това не може да докара до всеобщо запалване на водата в океаните и въздуха на атмосферата
Пикът на радиовъглерода в нашата атмосфера бързо понижава, тъй като този дългогодишен въглероден изотоп се всмуква от растенията при въглеродния цикъл. В резултат на това той става част от цялата биологична материя в продължение на хиляди години. Този радиовъглерод остава в телата ни, където служи като трайно увещание за човешката горделивост, довела до създаването на нуклеарни оръжия, за които Опенхаймер искаше да ни предизвести, че са доста рискови “.
