През август 1804 г. търговец на име Санто влиза през

През август 1804 година търговец на име Санто влиза през портите на Гибралтар, без да знае, че в кръвта си носи гибелен вирус. Той се връща от пътешестване до прилежаща Испания, където наподобява е ухапан от комар, който носи жълта тресчица. В рамките на един ден след завръщането си Санто се разболява – и става първата документирана жертва в Гибралтар на болест, която щеше да нанесе невероятни разрушения в средиземноморския град-крепост през първите години на 19 век.

В рамките на единствено четири месеца през 1804 година жълтата тресчица лишава живота на повече от 2200 души в Гибралтар, почти 1/4 от непрекъснатите поданици и военния личен състав, който живее в крепостта. Тази вълна е последвана от четири други, с което се разпалват повтарящи се пристъпи на боязън и обезсърчение. Отново и още веднъж жителите следят по какъв начин техните близки и съседи се поддават на заболяване, което в най-тежките си форми предизвиква жълтеница — пожълтяване на кожата и очите, което и дава името на вируса; черно повръщане; кървене от очите, носа и устата… Здравните чиновници се пробват да отстраняват заболяването, само че не могат да схванат по какъв начин се предава. Едва при започване на 20 век се разкрива, че комарът Aedes aegypti е преносител на вируса – много подъл факт.

Aedes aegypti

Но управляващите бързо осъзнават нещо друго доста значимо: хората, които се заразят с жълта тресчица и оцелеят, не са уязвими към следващи инфекции. Днес тази идея е известна като имунитет; през 19 век се употребява терминът „ упоритост “. Така до петата вълна на епидемията в Гибралтар през 1828 година е въведена новаторска мярка за настаняване на тези със отбрана против жълта тресчица. На оживелите са предоставени „ пропуски за тресчица “, които удостоверяват тяхната упоритост, позволявайки им нараснала независимост на придвижване в миг, когато забележителна част от популацията е държано под строга карантина.

Тази идея резонира през днешния ден, до момента в който страните по света минават през пандемията Covid-19 и се борят с провокациите за облекчение на рестриктивните мерки за придвижване, до момента в който вирусът продължава да мутира. Като част от проектите си, някои държавни управления и компании постановат документи за имунизация, с цел да подсигуряват, че единствено тези с висока степен на отбрана против Covid-19 могат да минават границите и да се употребяват с достъп до избрани публични места, като заведения за хранене и киносалони.

Документи, свидетелстващи за положителното здраве на индивида, от дълго време се употребяват по време на всеобщи болести. Още през 15 век пасажерите носят „ здравни карти “, удостоверяващи, че идват от място, свободно от чума. Според неотдавнашен документ, оповестен в списанието BMJ Global Health, обаче, най-ранните доказателства за сходни документи идват от Гибралтар преди 200 години.

Днес са известни единствено два такива оживели „ документа “. Те се намират в Националния музей на Гибралтар и са отпечатани върху дребни квадратчета пожълтяла хартия, с празни места, където лекарят може да попълни името, възрастта и религиозната принадлежност на пациента. Документите са принадлежали на двойка младежи, Хуан и Анна; фамилните им имена са сложни за дешифриране, само че евентуално са били брат и сестра. Хуан е на 17, а Ана на 14 по време на последното експлоадиране на жълта тресчица в Гибралтар, а подписът на лекаря удостоверява, че всеки е „ минал актуалната епидемиологична тресчица “.

Експертите не знаят какъв брой пропуща за тресчица са издадени през 1828 година, само че фактът, че документите са стандартизирани и печатани, допуска, че е имало „ огромен брой от тях “. Облекчението, което идва с приемането на един от тези пропуски, би трябвало да са осезаеми, изключително като се има поради, че на жителите не е възложен лукса да слагат под карантина в личните си домове, а са събирани в специфичен лагер. „ Преминаването на треската дава свободата да избягате от монотонността на живота в този лагер “, споделя Лари Савчук, антрополог от Университета в Торонто.

Съвременните документи за имунизация са сравнима мярка, предопределена да облекчи рестриктивните мерки за тези със отбрана против Covid-19. Но въпросът от Гибралтар не дава лесни отговори на трънливите въпроси, повдигнати от такава система. В последна сметка Гибралтар от 19 век явно не е изключително свободна страна. Още преди експлоадирането на епидемиите придвижването на жителите е следено посредством разрешителни за влизане и излизане от крепостта – по тази причина тези документи може да са изглеждали като нещо обикновено.

Друг боязън е, че документите утежняват към този момент съществуващите обществени неравенства както в обособените страни, по този начин и на международно равнище. Изискването за такива документи за интернационалните пътувания „ лимитира свободата на хората в страните с ниски и междинни приходи, тъй като те имат минимален достъп до ваксини “, споделя Нанси С. Джекър, специалист по биоетика и филантропични науки във Вашингтонския университет, Факултетa по медицина. Тя прибавя, че документите също са проблематични, тъй като имат „ незаслужено и непропорционално влияние “ върху сегменти от популацията, които не постоянно имат еднакъв достъп до ваксини против Covid, като групи с ниски приходи и расови и етнически малцинства.

Джекър не се опълчва необятно на концепцията за здравна карта; за вътрешни пътувания тя симпатизира „ гъвкава “ система, която разрешава на хората да демонстрират доказателство за имунизация, предходна зараза с Covid или неотдавнашен негативен тест. „ В моята област се натъртва доста на зачитането на самостоятелната автономност “, споделя тя.

Длъжностните лица в Гибралтар от 19 век не са изключително загрижени за постигането на този баланс и учените признават, че колонията е посредствен модел за актуалните тактики за ръководство на пандемията. „ Беше друго време “, споделя Савчук, „ с друга болест “. Но откривателите считат, че е значимо да се разсъждава върху другите талази в Гибралтар, които демонстрират, че основните прекарвания по време на сходни рецесии в публичното опазване на здравето въпреки всичко се повтарят през вековете.

„ Много от главните тактики за намаляване, които вкарваме, съществуват от стотици години. Идеята за имунитет е съществувала още преди да разберем по какъв начин се предават заболяванията. Така че, през днешния ден в действителност не е толкоз невиждано. “