Върви, народе възродени! frognews.bg
През 855 година Кирил и Методий основали глаголицата във византийския манастир Полихрон в региона Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да разпространяват християнството измежду славяноезичните нации.
Техните възпитаници Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий траяли делото им. Те получили топъл банкет в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е основана в Преславската книжовна школа. Като неин основател се сочи Климент Охридски, а името й е обещано в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се празнува за първи път в Пловдив през 1851 година по самодейност на Найден Геров. През 1857 година този празник стартира постоянно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространение на християнството. През 1980 година са оповестени от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници.
За формален празник на България 24 май е разгласен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 година
Химнът на Деня на българската култура и просвета - „ Върви, народе възродени “, е написан през 1892 година от Стоян Михайловски, който го разгласява за пръв път в сп. “Мисъл ”. През 1901 година композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и взема решение да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
но прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Техните възпитаници Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий траяли делото им. Те получили топъл банкет в България от княз Борис през IX век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е основана в Преславската книжовна школа. Като неин основател се сочи Климент Охридски, а името й е обещано в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се празнува за първи път в Пловдив през 1851 година по самодейност на Найден Геров. През 1857 година този празник стартира постоянно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространение на християнството. През 1980 година са оповестени от папа Йоан-Павел Втори за настойници на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници.
За формален празник на България 24 май е разгласен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 година
Химнът на Деня на българската култура и просвета - „ Върви, народе възродени “, е написан през 1892 година от Стоян Михайловски, който го разгласява за пръв път в сп. “Мисъл ”. През 1901 година композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и взема решение да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
но прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел наследник
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
национален талант възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ