Сделката Лукойл–Carlyle: Какво е сигурно, какво предстои и защо С...
Сделка под изискване, не дефинитивна продажба
По думите на енергийния специалист Мартин Владимиров от Център за проучване на демокрацията в ефира на bTV, сделката с Carlyle не е крайна.
„ Сделката е под изискване – тя би трябвало да бъде утвърдена от американското финансово министерство. Освен това „ Лукойл “ си оставя опция да води паралелни договаряния и с други компании “, изясни Владимиров.
Това е основна разлика по отношение на предходни опити за продажба, в това число договарянията с Gunvor, при които бе декларирано, че има един-единствен определен покупател.
Защо Съединени американски щати до момента споделяха „ не “
Американското финансово министерство към този момент два пъти отхвърли да утвърди сходни покупко-продажби за активи на „ Лукойл “. Причината – опасения, че посредством медиатори или официално самостоятелни компании активите могат да останат под индиректен съветски надзор или да бъдат употребявани за заобикаляне на глобите.
„ При предходните претенденти имаше съществени подозрения за непосредственост до съветски ползи и Кремъл. В този случай приказваме за една от най-големите американски финансови институции в света “, акцентира Владимиров.
Carlyle Group е компания с дълбоки връзки в американския политически и финансов хайлайф, работила с републикански и демократични администрации, в това число с екипи, близки до Джо Байдън.
Защо тази договорка има по-голям късмет да бъде утвърдена
Според специалиста основната разлика в този момент е, че не става дума за прекачване на активи към структури с съветска орбита, а към американски финансов вложител.
Това доста усилва вероятността Министерството на финансите на Съединени американски щати да даде зелена светлина, въпреки че решението към момента не е несъмнено.
Освен това „ Лукойл “ резервира опцията да води диалози и с други огромни играчи, в това число Chevron, която има стратегически ползи в взаимни планове с „ Лукойл “ в разнообразни райони по света.
Първа стъпка към разпродаване „ на парче “
По оценка на Мартин Владимиров договорката с Carlyle не е последна цел, а първа фаза от по-дълъг развой.
„ Говорим за финансова договорка – изкупуване на активи, евентуално с отстъпка. Ако пазарната оценка е към 22 милиарда $, действителната цена може да падне до 15–18 милиарда След това активите най-вероятно ще бъдат препродавани поотделно – рафинерия по рафинерия, находище по находище “, изясни той.
Причината е елементарна – ръководството на толкоз огромна и географски разпокъсана петролна империя е извънредно мъчно за един финансов вложител. Регионалните нефтени компании са доста по-склонни да купуват съответни активи, които пасват на техните ползи.
Какво значи това за глобите
Важно конкретизиране: продажбата не анулира глобите против „ Лукойл “.
Дори след договорката компанията остава глобена, а приходите от продажбата няма да бъдат свободно употребявани. Очаква се средствата да бъдат подадени в ескроу сметка в Съединени американски щати, под контрола на американското финансово министерство.
„ До привършване на войната в Украйна и без политическо решение за смяна на санкционния режим, тези пари няма да бъдат освободени “, акцентира Владимиров.
Защо тематиката е значима и за България
Макар договорката да визира задгранични активи, тя е основна и за България, защото демонстрира посоката, в която върви стратегическото отдръпване на „ Лукойл “ от рискови пазари и опита му да се приспособява към санкционната действителност.
Как ще наподобява този развой у нас – дали посредством промяна на собствеността, преструктуриране или нови партньорства – ще зависи от идващите решения на Вашингтон и от развиването на войната в Украйна.
Едно е ясно: става дума не за еднократна договорка, а за дълбока промяна на една от най-големите петролни компании в света, под строгия контрол на Съединените щати.
По думите на енергийния специалист Мартин Владимиров от Център за проучване на демокрацията в ефира на bTV, сделката с Carlyle не е крайна.
„ Сделката е под изискване – тя би трябвало да бъде утвърдена от американското финансово министерство. Освен това „ Лукойл “ си оставя опция да води паралелни договаряния и с други компании “, изясни Владимиров.
Това е основна разлика по отношение на предходни опити за продажба, в това число договарянията с Gunvor, при които бе декларирано, че има един-единствен определен покупател.
Защо Съединени американски щати до момента споделяха „ не “
Американското финансово министерство към този момент два пъти отхвърли да утвърди сходни покупко-продажби за активи на „ Лукойл “. Причината – опасения, че посредством медиатори или официално самостоятелни компании активите могат да останат под индиректен съветски надзор или да бъдат употребявани за заобикаляне на глобите.
„ При предходните претенденти имаше съществени подозрения за непосредственост до съветски ползи и Кремъл. В този случай приказваме за една от най-големите американски финансови институции в света “, акцентира Владимиров.
Carlyle Group е компания с дълбоки връзки в американския политически и финансов хайлайф, работила с републикански и демократични администрации, в това число с екипи, близки до Джо Байдън.
Защо тази договорка има по-голям късмет да бъде утвърдена
Според специалиста основната разлика в този момент е, че не става дума за прекачване на активи към структури с съветска орбита, а към американски финансов вложител.
Това доста усилва вероятността Министерството на финансите на Съединени американски щати да даде зелена светлина, въпреки че решението към момента не е несъмнено.
Освен това „ Лукойл “ резервира опцията да води диалози и с други огромни играчи, в това число Chevron, която има стратегически ползи в взаимни планове с „ Лукойл “ в разнообразни райони по света.
Първа стъпка към разпродаване „ на парче “
По оценка на Мартин Владимиров договорката с Carlyle не е последна цел, а първа фаза от по-дълъг развой.
„ Говорим за финансова договорка – изкупуване на активи, евентуално с отстъпка. Ако пазарната оценка е към 22 милиарда $, действителната цена може да падне до 15–18 милиарда След това активите най-вероятно ще бъдат препродавани поотделно – рафинерия по рафинерия, находище по находище “, изясни той.
Причината е елементарна – ръководството на толкоз огромна и географски разпокъсана петролна империя е извънредно мъчно за един финансов вложител. Регионалните нефтени компании са доста по-склонни да купуват съответни активи, които пасват на техните ползи.
Какво значи това за глобите
Важно конкретизиране: продажбата не анулира глобите против „ Лукойл “.
Дори след договорката компанията остава глобена, а приходите от продажбата няма да бъдат свободно употребявани. Очаква се средствата да бъдат подадени в ескроу сметка в Съединени американски щати, под контрола на американското финансово министерство.
„ До привършване на войната в Украйна и без политическо решение за смяна на санкционния режим, тези пари няма да бъдат освободени “, акцентира Владимиров.
Защо тематиката е значима и за България
Макар договорката да визира задгранични активи, тя е основна и за България, защото демонстрира посоката, в която върви стратегическото отдръпване на „ Лукойл “ от рискови пазари и опита му да се приспособява към санкционната действителност.
Как ще наподобява този развой у нас – дали посредством промяна на собствеността, преструктуриране или нови партньорства – ще зависи от идващите решения на Вашингтон и от развиването на войната в Украйна.
Едно е ясно: става дума не за еднократна договорка, а за дълбока промяна на една от най-големите петролни компании в света, под строгия контрол на Съединените щати.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ