През 803 г. на българския престол се възкачва Хан Крум

ХАН КРУМ И ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НАД ВИЗАНТИЙЦИТЕ

През 803 година на българския трон се възкачва Хан Крум (755-814). За живота му преди този момент не може да се каже нещо съответно. Той е от прабългарски генезис. Идва на власт след гибелта на хан Кардам, управлявал от 777-а до 803 година Със сигурност се знае, че е сложил началото на нова династия, която управлява България чак до 997 година - гибелта на цар Роман. Към нея принадлежат и други велики български владетели, като княз Борис I Покръстител на България и цар Симеон Велики.
Наскоро след заемането на престола хан Крум насочва вниманието си в северозападна посока. Там едвам се крепи господството на аварите, те са разгромени неотдавна от Франкската империя на Карл Велики (768-814).
През 805 година Крум подхваща поход против аварите, преодолява съпротивата им и превзема източната част на техните земи. Под властта на България са присъединени територии, обитаеми с прабългари, славяни и авари. Така границите на България се простират до река Тиса на запад, Карпатските планини на север и река Днестър на изток.
На север от река Дунав се образува обширна провинция, обхващаща земите на днешна Румъния, Бесарабия, елементи от Унгария и Украйна. Тези земи са известни през IX в. на византийските създатели като Отвъддунавска България. Между Франкската империя и Византия поражда нова империя - Българската. За успеха има къси сведения в лексикона "Суда "( "Свидас ") от X век.
Хан Крум трансформира България, съгласно мнозина историци, освен в най-голямата по територия страна в цялата българска история, само че и в доста могъща супер мощ за времето си. България става прекомерно значим фактор в Европа.
Разширението на Българската страна на северозапад и на север е следено с безпокойствие от страна на Византия, то провокира неодобрение и злоба. За да попречи на затвърждаването на извоюваните от българите триумфи, императорът на Византия Никифор I Геник (802-811) през 807 година подхваща поход против България. Но едвам стига до Андрианопол (Одрин), получава новина за готвен прелом против него и той се връща в столицата. Неприятелският поход не е сбъднат до край.
И въпреки всичко проявената открита неприязън, с която са нарушени десетгодишните мирни връзки, развързва ръцете на хан Крум. По принцип от политика на очакване и защита Крум взема решение самичък да дефинира хода на събитията и минава към политика на нахлуване.
Започва притеснителни нападения във византийската територия. Наскоро подхваща настъпателни дейности на югозапад в Софийското поле и по поречието на р. Струма. Крум обсажда и завладява укрепения град Триадица (София). Така се отваря пътят за нахлуване по долината на река Струма към Македония.
Всички опити на Никифор да поправи станалото се оказват напразни и безплодни. Той взема решение един път вечно да се разправи с Българската страна.
През 811 година Никифор събира многочислена елитна армия и поема на втори поход против България за цялостното й заличаване. Уверен в триумфа, императорът взема със себе си и сина си Ставракий, и шурей си Михаил Рангаве, а по този начин също доста ромейски аристократи. Според "Анонимен ватикански роман " византийците минават Стара планина и се насочват към столицата Плиска.
Хан Крум не е квалифициран. Той схваща, че не може да мери мощ с такава войска и предлага мир. Но Никифор отхвърля, "заслепен от своето зломислие и от внушенията на своите съветници ", оповестява хронистът Теофан Изповедник. Уверен е в успеха, която ще пожъне.
Това кара Крум да напусне Плиска. Там оставя към 12 000 бранители и с главните сили се отдръпва. Никифор завладява престолния град. Ограбена е владетелската резиденция, опожарени са складовете, а мирното население е поголовно избито. Императорът, омаян от лакомия, демонстрира свирепост и към своите бойци, като лишава забележителна част от полагаемата им се плячка.
Крум наново желае мир:

"Ето, ти победи. И така, вземи каквото ти е угодно и си иди! "

Но Никифор още веднъж отхвърля. Дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и чак по-късно да се върне в Константинопол.
Тогава българският хан подхваща решителна подготовка за реванш. Той взема съдбовното решение - да нападна византийската войска в проходите, като употребява преимуществата на местността.
Той резервира по-голямата част от войската си непокътната. Нарежда да бъде свикано цялото опълчение, въоръжени са всички способни да носят оръжие. Върбишкият проход в Източна Стара планина, по течението на река Камчия, а и други близки прелези, са затворени с дървени укрепления, ровове и изкопи.
Получил донесения, Никифор усеща заплахата, и бърза да се насочи към Константинопол непосредствено през Стара планина. Колоната се разтяга през дефилето. С основните сили императорът стопира да пренощува точно във Върбишкия проход.
Хан Крум следи от близко дейностите на съперника, изпреварва го и разполага войските си от двете страни на теснината. Византийците са задоволително надълбоко във вътрешността в планината. Донесенията до Никифор, че ще се наложи с борба да излиза от планината, идват прекомерно късно.
Императорът схваща в какво състояние е изпаднал. Теофан Изповедник написа, че в отчаянието си Никифор споделя пред своята свита:

"И крилати да станем, отново не можем да се спасим! "

Своя пагубен удар българските войски нанасят през нощта на 25 против 26 юли 811 година Крум дава заповед за офанзива. Последва яростен военен зов и бойците изскачат от засада. Българите засипват с дъжд от камъни и стрели заприщената от всички страни дълга колона. Усилията са ориентирани към центъра на византийския лагер.
Изплашени, гвардейските елементи се огъват, фронт за оттегляне няма. Много конници слизат от конете и търсят пролуки за излаз. Редовната армия, обхваната от суматоха, хуква да се избавя. Едни се насочват към реката, където затъват в тинята. Други потеглят към стената, само че зад нея са непреодолимите ровове...
Византия губи съвсем цялата си армия!
В тази борба умира и самият император Никифор I Геник. Престолонаследникът Ставракий е тежко ранен. Избити са най-близки хора на императора, доста военачалници.
Като оплаква родината си, хронистът отбелязва:

"Цялата християнска хубост почина! ".

В цялата история на Византия до тогава в стълкновение с съперник е погубен единствено един император (Валент, в 378 г.). А в тази борба умират едновременно двама императори: Никифор и синът му Ставракий, който се възкачва на престола, само че скоро по-късно умира от раните си...
Хан Крум подрежда черепът на василевса да бъде обкован със сребро и трансфорат в ритуална чаша, от която спечелилият и неговите доближени пият в символ на великата победа.
Хан Крум печели най-голямата победа над Византийската империя. Поражението при Върбишкия проход прераства във вътрешнополитическа рецесия, изразила се в честата промяна на императори.
Триумфът на хан Крум е доказателство за устойчивостта и мощта на българската страна. Поглеждайки на югозапад за приобщаване на славяните в Македония, Крум е първият наш общественик, който схваща, че на първо време би трябвало да се завоюва Тракия.
Въпреки успеха във Върбишкия проход Крум още веднъж желае мир. И този път му е отхвърлен. Тогава войските му завладяват Несебър, разгромяват византийската войска в южните поли на Странджа, покоряват Девелт, обсаждат Одрин и доближават до Константинопол.
Крум още веднъж предлага мир, желае да се затвърдят добитите земи. Сега византийците одобряват, само че му устройват скрит план, с цел да бъде погубен. Той предугажда и се избавя. Тогава завладява Одрин, опустошава региона сред този град и Константинопол, и най-важното: подхваща трескава активност за дефинитивна кавга с Византия.
Започва добре премислена подготовка за обсаждане на Константинопол. Разпорежда да бъдат издигнати доста обсадни машини и да бъде събрана огромна армия. Предвижда единствено обозът да се състои от 5000 волски коли!
Но в разгара на подготовката си Крум умира ненадейно от сърдечен удар на 13 април 814 година Няма го към този момент един от най-големите врагове на Византия, индивидът, който непрестанно заплашва трона на василевсите. Умира ханът, който трансформира България в империя и в една от трите най-могъщи военно-политически сили в Европа - дружно с Източната римска империя и с Франкската империя.
Династията, чието начало слага хан Крум, ръководи България два века, които са белязани с голям напредък на нашата татковина.