През 80-те години на миналия век Дитрих Матешиц се чувства

През 80-те години на предишния век Дитрих Матешиц се усеща отегчен. Вярно е, че има хубава работа като шеф маркетинг на козметична компания, само че му е писнало да продава паста за зъби и дезеодоранти. Той наближава 40-те и е изтощен от корпоративната месомелачка.

„ Виждах все същите сиви самолети, сиви костюми и сиви лица “, споделя за този интервал Матешиц, съгласно новата книга на Джошуа Робинсън и Джонатан Клег представена от The Wall Street Journal.

Търсейки излаз от този, по личните му думи призрачен сън, той попада напълно инцидентно на една напитка.

 

Това се случва при следващото пътешестване, този път до Банкок през 1982 година Тогава Матешиц инцидентно си купува напитка със странното име Krating Daeng, с цел да се освежи тъй като се усеща изнемощял. Той е впечатлен и взема решение, че това е страховит артикул, който може да се продава по целия свят. Матешиц търси основателя на напитката Чалео Йоовидхия и го убеждава, че би трябвало да работят дружно. Това е началото една марка, покорила света – Red Bull.

Напитката е „ приспособена “, с цел да пасне на усета на европейския консуматор.

 

Пусната е в Австрия през 1984 година Преди това Red Bull се показва нелошо в Азия, само че не е международно известна. Само няколко години след австрийския опит енергийната напитка става шлагер. Дори единствено това да бяха създали Матешиц и Йоовидхия, отново щяха да са милиардери. Но австриецът има надалеч по-големи упоритости.

Всъщност триумфът на Red Bull не се дължи чак толкоз на усета или пък на изгодите за пиещия.

 

Както е известно, енергийните питиета не са здравословни. Матешиц обаче има гениална рекламна тактика. Той залага малко на обичайните по това време листовки и телевизионни реклами. Вместо това се старае да свърже облика на Red Bull с всевъзможни рискови спортове. Така логото с аления бик се появява при катерачи, гмуркачи, скейтбордисти и други. Освен това се вършат рекламни акции на музикални фестивали, диви празненства и други занимания. Винаги под логото на напитката.

Намекът е явен – че Red Bull оказва помощ на организма да издържи всичко това.

 

Но въпреки всичко няма различен спорт, който по този начин добре да въплъщава екстремността, смъртната заплаха и триумфа както Формула 1.

Така Матешиц се насочва към този спорт.

 

За първи път компанията става спонсор на водач през 1989 година После основава личен тим, а няколко години по-късно към този момент е постоянен споносор. До 2001 година той е притежател на швейцарския тим „ Заубер “. Три години по-късно купува закъсалия тим на „ Ягуар “ от дотогавашните му притежатели от Форд и го прекръщава на Red Bull Racing Team.

Както и при бизнеса си с напитката Матешиц има разнообразни хрумвания от конкуренцията.

 

Докато останалите желаят техните тимове да са най-бързите, австриецът желае неговият да е най-шумният. Така през 2005 година на Гран При в Сан Марино те се настанява в триетажна лъскава постройка с хидравличен покрив, който вечер се повдига, с цел да разкрие нощен клуб с крещяща денс музика.

„ Винаги сме считали, че методът на работа на другите не е наложителен за Red Bull “, споделя шефът на маркетинга на тима Доминик Мич.

Съвсем скоро Red Bull стартират да се държат напълно несериозно с сякаш сериозния спорт.

 

Веднъж екипажът в бокса се появява облечен като щурмоваците от Междузвездни войни. Друг път целият тим идва на съревнование, обкръжен от дребна войска красиви дами. Наемат си и английски публицист, който би трябвало да издава техния личен таблоид с името The Red Bulletin.

През това време Матешиц явно се забавлява. В един миг той взема решение да купи и втори тим, в който могат да се състезават младите водачи, приключили обучителния курс на Red Bull.

Историята на Формула 1, в която Матешиц влиза като посетител, в действителност е написана от тимове като Ферари, Мерцедес и Маккларън.

 

Но единствено две десетилетия откакто той взема решение, че това е неговото място, се оказва, че бизнесът е доминиран от един напълно нов тим, благосъстоятелност на компания, която в никакъв случай не е създавала мотор с вътрешно горене. Досега водачите на Red Bull са спечелили седем международни шампионата, а триумфите им надживяват Матешиц, който умря през 2022 година на 78 години. И в този момент тимът наподобява като че ли няма желание да спре.

Как може една компания за питиета да завоюва против конструкторите във Формула 1? Всъщност превзехме бизнеса с друг метод.

Това споделя ръководителят на тима от 2005 година Кристиан Хорнър. Когато застава отпред, той няма никакъв опит. И наемането му е може би един от най-рисковите ходове на Матешиц, който обаче се оказва сполучлив. Двамата се срещат през 2004 година, а Матешиц убеждава Хорнър, че няма да вършат нещата по нормалния метод, а по „ метода на Red Bull ”.

Хорнър се съгласява, само че проблемите занапред предстоят.

 

Като човек без опит във Формула 1 той не е добре признат добре от тима. Нещо повече, при представянето му инженерите и механиците излизат в символ на митинг. На помощ обаче ми идва британецът Ейдриън Нои, дизайнер на спортни коли. Когато Матешиц обмисля дали да наеме Нои, първо взема решение, че той е „ доста безценен “, тъй като желае седемцифрена заплата. Но след това в диалог с някогашен играч чува фразата:

Зависи какъв брой коства за теб всяка секунда от обиколката.

Така през 2005 година Нои става основен механически шеф със задачата да трансформира тима в конкурентен. Успява да го реализира за пет години.

Той е предвидлив дизайнер и човек, който постоянно гледа да е в крайник с новостите.

 

Освен това знае, че Формула 1 е колкото спорт, толкоз и технология. Вярно, че за дизайна на колите има избрани правила, отвън които не може да се излиза, само че експертите постоянно се пробват да вкарват усъвършенствания. Нои изяснява, че най-вълнуващото в неговата работа е да открие „ фина разлика, която открива нови хоризонти “.

Затова стартират опити с болидите на Red Bull – някои детайли се трансформират, някои сектори се уголемяват, други се стесняват. Така през 2010 година е основан модел, който превъзхожда всички останали със своята аеродинамичност. Формулата за триумф във Формула 1 е следната – аеродинмична и механична успеваемост, мотор и играч.

„ Ако имате аеродинамиката и два от другите три съставния елемент, ще сте сполучливи. Ако имате и четирите, ще сте непобедими “, споделя основният дизайнер на тима Роб Маршал. А наподобява, че Red Bull ги имат.

Шампионските трофеи стартират да идват през 2010 година

 

През 2013 година към този момент е ясно, че те са състезател, с който всеки би трябвало да се преценява. Отборът съумява да прекъсне превъзходството на Мерцедес и прави нещо немислимо до тогава – построява себе си като опция на обичайните спечелили.

Към днешна дата Red Bull още веднъж наподобяват непобедими.

Нои към момента е там, а зад кормилото е едвам 26-годишният водач Макс Верстпапен, който към този момент е троент международен първенец. Затова и никой в бизнеса към този момент не гледа на тях като на инцидентно промъкнали се натрапници.

Още вести четете в: Бизнес, Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News