През 70-те и 80-те години всички ресторанти в Ардино бяха

„ През 70-те и 80-те години всички заведения за хранене в Ардино бяха цялостни с хора. Нареждаха се опашки пред заведенията – по този начин започваше всяка другарска вечер “, спомня си с усмивка 69-годишният Бехчет Йълмаз. Днес той живее в турския град Бурса, само че е родом от ардинското село Бистроглед, където в този момент прекарва пенсионерските си години.

Целият му трудов път е обвързван с ресторантьорството – като сервитьор и барман. В интервала от 1975 до 1989 година Бехчет Йълмаз работи в най-елитните заведения за хранене на Ардино – „ Арда “ и „ Ардон “, където претърпява едни от най-активните и запаметяващи се години в кариерата си.

„ Тогава нямаше меню – просто изброявахме какво предлагаме: главно кюфтета, кебапчета и мешана скара. Сервирахме първокласен алкохол и положителни мезета. Заплатата беше 80 лв., само че същинските приходи идваха от бакшишите. Особено в петък вечер, преди почивните дни, можехме да изкараме над 100 лв. единствено от бакшиши. Животът беше сигурен и спокоен. Хората – щастливи и работливи “, споделя той с носталгия.

През 1989 година, дружно със фамилията си, Йълмаз се реалокира в Турция, където продължава да работи в заведения за хранене до пенсионирането си. Въпреки годините, любовта му към родното село не отслабва.

„ Имам двуетажна къща тук и не бих я заменил даже за два жилището в Бурса. Тук е красиво – чист въздух, зеленина, тишина. Истинско успокоение “, споделя с усмивка дългогодишният сервитьор.

Спомените на Бехчет Йълмаз не са просто персонална история – те са живата хроника на едно отминало време. Време, в което заведенията за хранене не бяха просто място за хранене, а сцена на обществения живот, място на човешки срещи, труд и задоволство.

Гюнер ШЮКРИ