За Франция ядрената енергия е необходима за енергийния преход
През 70-те години на предишния век Франция заложи мощно на нуклеарната сила. Тази тактика в този момент е най-хубавият метод за допустимо най-бързо декарбонизиране на енергийното ползване на страната.
Енергийният преход заема през днешния ден място в публичните диспути, при все това неговите цели (борбата против климатичните промени и упованието за привършване на изкопаемите горива) към момента не са ясно избрани. Така да вземем за пример, намаляването на производството от атомни централи постоянно наподобява една от афишираните при този преход "цели ", макар че делът на нуклеарната сила (както и този на възобновимите енергийни източници) от енергийния микс е просто средство, а не цел единствено по себе си, написа Българска телеграфна агенция.
Контрапродуктивно "средство ", както се оказва, защото свиването на каузи на нуклеарната сила би асъдействало за отдалечаване от задачите на енергийния преход.
В началото на 70-те години на предишния век френският рандеман на въглища понижава, а в това време завършва построяването на водни електроцентрали. По това време нуклеарната сила е единственият неизкопаем източник, имащ забележителен капацитет за произвеждане на електричество, изключително като се има поради, че Франция разполага от 50-те години на 20-и век с ноу-хау в тази област.
Първият петролен потрес ще форсира тази наклонност, повишавайки четири пъти цената на петрола сред октомври 1973 и март 1974 година, подтиквайки френското държавно управление да побърза със строителството на атомни централи. Планът Месмер от 1973 година планува да стартира построяването на 13 гигавата нови нуклеарни мощности за интервал от две години, след което с 6-7 нови реактора годишно общият потенциал би могъл да доближи 50 гигавата през 1980 година. Поставено е началото на програмата за произвеждане на електричество от нуклеарна сила, чийто резултат в края на 20-и век са 58 реактора на 19 места с общ потенциал 63,2 гигавата. Тя преди всичко дава отговор на въпроси, свързани с енергийната сигурност, на фона на неналичието на обилни залежи на изкопаеми горива във Франция. Днес уранът, употребен в страната, също да е внасян, една съществена разлика с изкопаемите горива е неговата извънредно висока енергийна успеваемост (7 грама уран дават толкоз сила, колкото 1 звук въглища). Това разрешава да бъдат насъбрани стратегически ресурси за няколко години (срещу стотина дни за газа и петрола). Освен това заради тази висока енергийна успеваемост цената на урана е дребна част от разноските за създаденото от атомни централи електричество - по-малко от 10%. Следователно тя е едва сензитивна на съмненията на урановите пазари.
Климатичните промени като цяло отсъстват от публичните диспути по време на построяването на френския нуклеарен парк. Това обаче към този момент не е по този начин през днешния ден. Пускането в употреба на атомните централи през 70-те години на предишния век дава отговор на едно условие на националната сигурност (залог, който остава настоящ повече от всякога). Настоящият енергиен преход би трябвало да отговори на изключителната обстановка с климата.
Нещо позитивно за Франция - атомът е един от наличните ни енергийни източници, отделящи минимум въглерод. Така че нуклеарната сила, въпреки да е употребена не затова, е в унисон с климатичния залог. Впрочем тя е изборът, който вършат или към който се връщат през днешния ден няколко страни (Великобритания, Финландия, Чехия...), с цел да понижат своите излъчвания на парникови газове. Въпреки мащаба на производството на електричество от атомни реактори и обратно на една публикувана визия, Франция надалеч не е за образец по въпроса за климата: близо 40% от създадената сила идва от рафинирани петролни артикули, а 20% - от природен газ... За съпоставяне на атомната сила се пада дял от 18%.
Франция надалеч не е "изцяло залагаща на нуклеарната сила страна ", а по-скоро страна, разчитаща "главно на изкопаемите горива, отпред с петрола ". Нека не забравяме, че в случай че нуклеарната сила обезпечава 75% от нашето електричество, самото то съставлява единствено към една четвърт от употребяваната във Франция сила. На процедура, в случай че предположим, че резервоарите, поглъщащи въглероден диоксид, останат непроменени, Франция ще би трябвало да понижи своите излъчвания 15 пъти, с цел да доближи въглеродна индиферентност... т. е. тъждество сред отделяните и всмуканите на нейна територия парникови газове...
При изискване че над 60% от нейната сила идва от изкопаеми горива, Франция не може да си разреши лукса да понижи каузи на атомните реактори или на всеки различен отделящ малко парникови излъчвания източник в своя микс, по-специално на тези, които са разполагаем без значение от външните условия (вятър и слънце). Това би изисквало още по-последователни старания, прочее и с цел да намерим излаз от изкопаемите горива - старания, които през днешния ден сме надалеч от това да предприемем.
Намаляването на каузи на нуклеарната сила затова е контрапродуктивно в региона на климата. Тази "цел " е нездравословна и в областта на енергийната сигурност, тъй като аргументите, които надвиха при построяването на нуклеарния парк преди четирийсетина години, са по-актуални от когато и да било. Франция към момента няма нефт, нито пък въглища, а добивът на газ от находището Лак в Аквитания спря.
В същото време се множат предизвестията за риск от дефицит на нефт в международен мащаб през околните години. За да може енергийният преход да бъде сполучлив, от главно значение е да не бъдат бъркани задачите (декарбонизация, енергийна сигурност... ) и средствата за тяхното реализиране (по-конкретно делът на всеки източник в енергийния микс). Без това декарбонизацията ще си остане просто едно положително благопожелание, наказано да се реализира едвам когато разпадането на нашата енергийна сигурност ни принуди.
Енергийният преход заема през днешния ден място в публичните диспути, при все това неговите цели (борбата против климатичните промени и упованието за привършване на изкопаемите горива) към момента не са ясно избрани. Така да вземем за пример, намаляването на производството от атомни централи постоянно наподобява една от афишираните при този преход "цели ", макар че делът на нуклеарната сила (както и този на възобновимите енергийни източници) от енергийния микс е просто средство, а не цел единствено по себе си, написа Българска телеграфна агенция.
Контрапродуктивно "средство ", както се оказва, защото свиването на каузи на нуклеарната сила би асъдействало за отдалечаване от задачите на енергийния преход.
В началото на 70-те години на предишния век френският рандеман на въглища понижава, а в това време завършва построяването на водни електроцентрали. По това време нуклеарната сила е единственият неизкопаем източник, имащ забележителен капацитет за произвеждане на електричество, изключително като се има поради, че Франция разполага от 50-те години на 20-и век с ноу-хау в тази област.
Първият петролен потрес ще форсира тази наклонност, повишавайки четири пъти цената на петрола сред октомври 1973 и март 1974 година, подтиквайки френското държавно управление да побърза със строителството на атомни централи. Планът Месмер от 1973 година планува да стартира построяването на 13 гигавата нови нуклеарни мощности за интервал от две години, след което с 6-7 нови реактора годишно общият потенциал би могъл да доближи 50 гигавата през 1980 година. Поставено е началото на програмата за произвеждане на електричество от нуклеарна сила, чийто резултат в края на 20-и век са 58 реактора на 19 места с общ потенциал 63,2 гигавата. Тя преди всичко дава отговор на въпроси, свързани с енергийната сигурност, на фона на неналичието на обилни залежи на изкопаеми горива във Франция. Днес уранът, употребен в страната, също да е внасян, една съществена разлика с изкопаемите горива е неговата извънредно висока енергийна успеваемост (7 грама уран дават толкоз сила, колкото 1 звук въглища). Това разрешава да бъдат насъбрани стратегически ресурси за няколко години (срещу стотина дни за газа и петрола). Освен това заради тази висока енергийна успеваемост цената на урана е дребна част от разноските за създаденото от атомни централи електричество - по-малко от 10%. Следователно тя е едва сензитивна на съмненията на урановите пазари.
Климатичните промени като цяло отсъстват от публичните диспути по време на построяването на френския нуклеарен парк. Това обаче към този момент не е по този начин през днешния ден. Пускането в употреба на атомните централи през 70-те години на предишния век дава отговор на едно условие на националната сигурност (залог, който остава настоящ повече от всякога). Настоящият енергиен преход би трябвало да отговори на изключителната обстановка с климата.
Нещо позитивно за Франция - атомът е един от наличните ни енергийни източници, отделящи минимум въглерод. Така че нуклеарната сила, въпреки да е употребена не затова, е в унисон с климатичния залог. Впрочем тя е изборът, който вършат или към който се връщат през днешния ден няколко страни (Великобритания, Финландия, Чехия...), с цел да понижат своите излъчвания на парникови газове. Въпреки мащаба на производството на електричество от атомни реактори и обратно на една публикувана визия, Франция надалеч не е за образец по въпроса за климата: близо 40% от създадената сила идва от рафинирани петролни артикули, а 20% - от природен газ... За съпоставяне на атомната сила се пада дял от 18%.
Франция надалеч не е "изцяло залагаща на нуклеарната сила страна ", а по-скоро страна, разчитаща "главно на изкопаемите горива, отпред с петрола ". Нека не забравяме, че в случай че нуклеарната сила обезпечава 75% от нашето електричество, самото то съставлява единствено към една четвърт от употребяваната във Франция сила. На процедура, в случай че предположим, че резервоарите, поглъщащи въглероден диоксид, останат непроменени, Франция ще би трябвало да понижи своите излъчвания 15 пъти, с цел да доближи въглеродна индиферентност... т. е. тъждество сред отделяните и всмуканите на нейна територия парникови газове...
При изискване че над 60% от нейната сила идва от изкопаеми горива, Франция не може да си разреши лукса да понижи каузи на атомните реактори или на всеки различен отделящ малко парникови излъчвания източник в своя микс, по-специално на тези, които са разполагаем без значение от външните условия (вятър и слънце). Това би изисквало още по-последователни старания, прочее и с цел да намерим излаз от изкопаемите горива - старания, които през днешния ден сме надалеч от това да предприемем.
Намаляването на каузи на нуклеарната сила затова е контрапродуктивно в региона на климата. Тази "цел " е нездравословна и в областта на енергийната сигурност, тъй като аргументите, които надвиха при построяването на нуклеарния парк преди четирийсетина години, са по-актуални от когато и да било. Франция към момента няма нефт, нито пък въглища, а добивът на газ от находището Лак в Аквитания спря.
В същото време се множат предизвестията за риск от дефицит на нефт в международен мащаб през околните години. За да може енергийният преход да бъде сполучлив, от главно значение е да не бъдат бъркани задачите (декарбонизация, енергийна сигурност... ) и средствата за тяхното реализиране (по-конкретно делът на всеки източник в енергийния микс). Без това декарбонизацията ще си остане просто едно положително благопожелание, наказано да се реализира едвам когато разпадането на нашата енергийна сигурност ни принуди.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ