Черни дни: когато в Германия са отнемали извънбрачни деца
През 60-те години в Германия извънбрачните деца са били считани за плод на аморален метод на живот. Затова са били отнемани от майките в най-ранна възраст. Мартина Гутензон е едно от тези деца. " Дойче веле " споделя нейната история:
Мартина Гутензон е родена на 5 февруари 1960 година. Майка ѝ избира при раждането името Андреа, само че след това момичето получава името Мартина. То е било наложително осиновено - като доста други извънбрачни деца през 60-те.
Мартина е родена в болница към подслон за сираци. Майките, родили на това място, са знаели доста добре, че децата им би трябвало да останат там. Родилките са нямали право да кърмят бебетата си, разрешавали са им единствено да ги посещават - освен това само в първите две седмици след раждането.
Майката на Мартина въобще не е можела да контактува с щерка си. Родителските права са били предоставени на локалната Служба за отбрана на децата - по този начин е било преди време с всички извънбрачни деца. Именно тази работа във Вилинген, провинция Хесен, а не майката, е решавала и къде да живее новороденото.
Урсула Шнайдер, както се споделя майката, не можела да вземе щерка си у дома, защото не е била омъжена - това е бил аргументът на Службата за отбрана на децата. Урсула е била пълнолетна - на 22 години, само че е нямала брачен партньор. " През 1960 година е било задоволително да нямаш брак, с цел да ти лишават детето ", споделя професорката по право Дагмар Кьостер-Валтиен.
" Така е било до 1970 година "
Неомъжената майка отказвала да заяви името на бащата, а чиновниците в службите не желали да одобряват този факт. Още преди раждането Урсула Шнайдер знаела, че ще ѝ вземат детето - тъй като нейното семейство не е било готово да го отгледа. Знаела е и това: че би трябвало да реши дали то да остане в подслон за сираци, или да бъде осиновено. Още преди раждането майката избрала осиновяването, с цел да може момиченцето да израсне с родителска грижа.
Навремето никой е нямал правото да изисква от майката до 3 месеца след раждането окончателното решение за осиновяването. 22-годишната тогава Урсула обаче не знаела за съществуването на този тримесечен период. Но тя била сигурна, че колкото по-малко е детето, толкоз по-лесно ще му се намерят положителни родители - това разказала след това на щерка си.
Не всички служби са отивали толкоз надалеч, колкото тези във Вилинген - имало е и места, където самотните майки са можели да отгледат децата си, само че те са били под попечителството на управляващите. " Така е било до 1970 година, а и по-късно родителските права на самотните майки са били лимитирани. Попечител по право са били службите за отбрана на децата, само че е имало потребност от единодушието на родителите ", изяснява Дагмар Кьостер-Валтиен.
В случая с Мартина Гутензон незабавно се намерили осиновители - семейство от Бон, което в продължение на шест години на вятъра се надявало на дете. Двойката схванала от познати, че бенедиктинският манастир " Валд " край Фрайбург посредничи за осиновявания. " Той е функционирал и като един тип частна организация за осиновявания ", споделя Мартина Гутензон.
Манастирът, в който през днешния ден се обитава пансион за девойки, отхвърля когато и да било да е работил публично като посредническа организация. Но по-възрастните монахини не изключват вероятността преди време обособени " сестри " да са " подпомагали " нуждаещите се майки и родители.
Днес всичко е друго
Правната експертка Дагмар Кьостер-Валтиен напомня какви са били моралните правила преди време. " През 1960 моралният метод на живот е бил доста значим, в това число за запазването на родителските права. В очите на обществото извънбрачното дете не е отговаряло на моралния стандарт. " Промени в публичните настройки във Федерална Република Германия настъпват едвам през 1968. Но те доближават до съдилищата по-късно.
В наши дни над два милиона дами и съвсем половин милион мъже в Германия са самотни родители. От средата на 90-те години насам броят на осиновяванията е понижен мощно, само че пък е повишен броят на така наречен осиновявания на доведени деца - в фамилиите, в които сътрудниците довеждат децата си от предходни бракове.
Разбира се, и през днешния ден има случаи, в които се лишават родителските права, само че аргументите са напълно други - да вземем за пример заради наркозависимост. " Съществува обаче и опцията майката да изиска назад родителските права с изказванието: Вече съм в положение да поема грижите за детето ", изяснява юристката Бригите Майер-Вехаге. Оттам нататък съдът има грижата да ревизира изказванието, изисквайки експертна преценка.
Как Мартина намира майка си
Днес Мартина Гутензон споделя: " Не аз съм жертвата. Жертва е моята майка. Жертва са и всички тези майки, на които преди време са били отнети децата. " Осиновителите са обезпечили на Мартина доста добър живот и положително обучение. Те са осиновили и още едно дете - момче. Никога не са крили от тях двамата, че са осиновени.
Мартина решила да потърси същинската си майка едвам откакто навършва 40 години. Отправната ѝ точка е било кръщелното удостоверение от Вилинген. В него била вписана и нейната кръстница, чието фамилно име е толкоз рядко срещано, че Мартина съумяла да я откри в телефонния справочник.
От изцяло изумената кръстница Мартина научила, че майка ѝ е жива и че живее във Франция - в Лион, от съвсем 40 години. Не след дълго майката и дъщерята се срещат.
Срещата е извънредно вълнуваща. Двете откриват първите общи неща между тях. " Още първата вечер видяхме, че доста си приличаме. Освен това и двете обичаме да четем, и двете сме оптимистки ", споделя Мартина. Майката непрекъснато докосвала щерка си - като един тип удостоверение, че я има. Още при първата среща Мартина научава истината за случилото се при раждането ѝ през 1960.
Разбира и за какво дами като майка ѝ не желаят да приказват за ориста си. " Поканих я на 50-ия си рожден ден, за който бях възнамерявала огромно тържество. Но седмица преди този момент тя отхвърли да пристигна с думите - за мен и до ден сегашен 5 февруари е най-черният ден в календара. Какво значи това за някого, който наложително е трябвало да се откаже от детето си? Това, което са правили преди време, в действителност е нечовешко ", споделя Мартина Гутензон през днешния ден.
Мартина Гутензон е родена на 5 февруари 1960 година. Майка ѝ избира при раждането името Андреа, само че след това момичето получава името Мартина. То е било наложително осиновено - като доста други извънбрачни деца през 60-те.
Мартина е родена в болница към подслон за сираци. Майките, родили на това място, са знаели доста добре, че децата им би трябвало да останат там. Родилките са нямали право да кърмят бебетата си, разрешавали са им единствено да ги посещават - освен това само в първите две седмици след раждането.
Майката на Мартина въобще не е можела да контактува с щерка си. Родителските права са били предоставени на локалната Служба за отбрана на децата - по този начин е било преди време с всички извънбрачни деца. Именно тази работа във Вилинген, провинция Хесен, а не майката, е решавала и къде да живее новороденото.
Урсула Шнайдер, както се споделя майката, не можела да вземе щерка си у дома, защото не е била омъжена - това е бил аргументът на Службата за отбрана на децата. Урсула е била пълнолетна - на 22 години, само че е нямала брачен партньор. " През 1960 година е било задоволително да нямаш брак, с цел да ти лишават детето ", споделя професорката по право Дагмар Кьостер-Валтиен.
" Така е било до 1970 година "
Неомъжената майка отказвала да заяви името на бащата, а чиновниците в службите не желали да одобряват този факт. Още преди раждането Урсула Шнайдер знаела, че ще ѝ вземат детето - тъй като нейното семейство не е било готово да го отгледа. Знаела е и това: че би трябвало да реши дали то да остане в подслон за сираци, или да бъде осиновено. Още преди раждането майката избрала осиновяването, с цел да може момиченцето да израсне с родителска грижа.
Навремето никой е нямал правото да изисква от майката до 3 месеца след раждането окончателното решение за осиновяването. 22-годишната тогава Урсула обаче не знаела за съществуването на този тримесечен период. Но тя била сигурна, че колкото по-малко е детето, толкоз по-лесно ще му се намерят положителни родители - това разказала след това на щерка си.
Не всички служби са отивали толкоз надалеч, колкото тези във Вилинген - имало е и места, където самотните майки са можели да отгледат децата си, само че те са били под попечителството на управляващите. " Така е било до 1970 година, а и по-късно родителските права на самотните майки са били лимитирани. Попечител по право са били службите за отбрана на децата, само че е имало потребност от единодушието на родителите ", изяснява Дагмар Кьостер-Валтиен.
В случая с Мартина Гутензон незабавно се намерили осиновители - семейство от Бон, което в продължение на шест години на вятъра се надявало на дете. Двойката схванала от познати, че бенедиктинският манастир " Валд " край Фрайбург посредничи за осиновявания. " Той е функционирал и като един тип частна организация за осиновявания ", споделя Мартина Гутензон.
Манастирът, в който през днешния ден се обитава пансион за девойки, отхвърля когато и да било да е работил публично като посредническа организация. Но по-възрастните монахини не изключват вероятността преди време обособени " сестри " да са " подпомагали " нуждаещите се майки и родители.
Днес всичко е друго
Правната експертка Дагмар Кьостер-Валтиен напомня какви са били моралните правила преди време. " През 1960 моралният метод на живот е бил доста значим, в това число за запазването на родителските права. В очите на обществото извънбрачното дете не е отговаряло на моралния стандарт. " Промени в публичните настройки във Федерална Република Германия настъпват едвам през 1968. Но те доближават до съдилищата по-късно.
В наши дни над два милиона дами и съвсем половин милион мъже в Германия са самотни родители. От средата на 90-те години насам броят на осиновяванията е понижен мощно, само че пък е повишен броят на така наречен осиновявания на доведени деца - в фамилиите, в които сътрудниците довеждат децата си от предходни бракове.
Разбира се, и през днешния ден има случаи, в които се лишават родителските права, само че аргументите са напълно други - да вземем за пример заради наркозависимост. " Съществува обаче и опцията майката да изиска назад родителските права с изказванието: Вече съм в положение да поема грижите за детето ", изяснява юристката Бригите Майер-Вехаге. Оттам нататък съдът има грижата да ревизира изказванието, изисквайки експертна преценка.
Как Мартина намира майка си
Днес Мартина Гутензон споделя: " Не аз съм жертвата. Жертва е моята майка. Жертва са и всички тези майки, на които преди време са били отнети децата. " Осиновителите са обезпечили на Мартина доста добър живот и положително обучение. Те са осиновили и още едно дете - момче. Никога не са крили от тях двамата, че са осиновени.
Мартина решила да потърси същинската си майка едвам откакто навършва 40 години. Отправната ѝ точка е било кръщелното удостоверение от Вилинген. В него била вписана и нейната кръстница, чието фамилно име е толкоз рядко срещано, че Мартина съумяла да я откри в телефонния справочник.
От изцяло изумената кръстница Мартина научила, че майка ѝ е жива и че живее във Франция - в Лион, от съвсем 40 години. Не след дълго майката и дъщерята се срещат.
Срещата е извънредно вълнуваща. Двете откриват първите общи неща между тях. " Още първата вечер видяхме, че доста си приличаме. Освен това и двете обичаме да четем, и двете сме оптимистки ", споделя Мартина. Майката непрекъснато докосвала щерка си - като един тип удостоверение, че я има. Още при първата среща Мартина научава истината за случилото се при раждането ѝ през 1960.
Разбира и за какво дами като майка ѝ не желаят да приказват за ориста си. " Поканих я на 50-ия си рожден ден, за който бях възнамерявала огромно тържество. Но седмица преди този момент тя отхвърли да пристигна с думите - за мен и до ден сегашен 5 февруари е най-черният ден в календара. Какво значи това за някого, който наложително е трябвало да се откаже от детето си? Това, което са правили преди време, в действителност е нечовешко ", споделя Мартина Гутензон през днешния ден.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ