Океанско течение е опасно близо до срив, а последствията мог...
Едно от най-важните океански течения на Земята – Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) – продължава да отслабва поради климатичните промени, а съгласно ново проучване това може да докара до съществени промени във времето надалеч отвън Атлантическия океан, оповестява уебсайтът „ Science Alert “.
Проучването е направено от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд. Изследователите са употребявали десетилетия сателитни данни на NASA и климатични модели, с цел да проучват какво би се случило, в случай че AMOC продължи да се забавя.
AMOC съставлява гигантска система от океански течения, която придвижва топли води от тропиците към Северния Атлантик, а след охлаждането им ги връща назад на юг по океанското дъно. Тази „ конвейерна лента “ играе основна роля за климата в Европа и в доста други елементи на света.
Според учените отслабването на течението няма да повлияе единствено на океаните, а и на така наречен атмосферни реки – тесни въздушни потоци, които придвижват големи количества водна пара. При най-мощните от тях количеството вода може да надвиши неведнъж дебита на река Мисисипи.
Моделите демонстрират, че до края на века отслабването на AMOC евентуално ще докара до по-чести и по-силни атмосферни реки по западното крайбрежие на Северна Америка, изключително в Калифорния. Това значи повече интензивни стихии и по-висок риск от наводнения, макар че същите тези системи обезпечават до половината от годишните превалявания в района.
Очаква се също атмосферните реки да станат по-чести по източното крайбрежие на Южна Америка, в Южна Азия, Западна Европа, елементи от Тихия океан и към Антарктида. Най-сериозно нарастване се предвижда по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка – от Долна Калифорния до Аляска.
В същото време Арктика, Гренландия и северните елементи на Азия евентуално ще изпитват по-малко сходни феномени, защото по-ниските температури ще лимитират влагата в атмосферата.
Изследователите предизвестяват, че атмосферните реки способстват и за ускореното размразяване на ледените покривки. В Западна Антарктида те към този момент са причина за сред 40% и 80% от летните количества стопена вода, което усилва риска от повишаване на морското ниво.
Според прогнозите междинната периодичност на атмосферните реки в международен мащаб може да се усили с към 50%, като те ще придвижват повече влага, ще не престават по-дълго и ще доближават до по-високи географски ширини.
Учените акцентират, че бъдещото развиване зависи в огромна степен от това до каква степен светът ще успее да ограничи излъчванията на парникови газове. Намаляването на въглеродните излъчвания може да забави отслабването на AMOC и да смекчи част от предстоящите климатични промени.
„ Това проучване демонстрира, че въздействието на AMOC се простира надалеч оттатък Атлантическия океан. Разбирането на тези взаимовръзки ще ни помогне по-добре да се подготвим за бъдещите промени във водните запаси и рисковите метеорологични феномени “, заключават създателите на проучването
Проучването е направено от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд. Изследователите са употребявали десетилетия сателитни данни на NASA и климатични модели, с цел да проучват какво би се случило, в случай че AMOC продължи да се забавя.
AMOC съставлява гигантска система от океански течения, която придвижва топли води от тропиците към Северния Атлантик, а след охлаждането им ги връща назад на юг по океанското дъно. Тази „ конвейерна лента “ играе основна роля за климата в Европа и в доста други елементи на света.
Според учените отслабването на течението няма да повлияе единствено на океаните, а и на така наречен атмосферни реки – тесни въздушни потоци, които придвижват големи количества водна пара. При най-мощните от тях количеството вода може да надвиши неведнъж дебита на река Мисисипи.
Моделите демонстрират, че до края на века отслабването на AMOC евентуално ще докара до по-чести и по-силни атмосферни реки по западното крайбрежие на Северна Америка, изключително в Калифорния. Това значи повече интензивни стихии и по-висок риск от наводнения, макар че същите тези системи обезпечават до половината от годишните превалявания в района.
Очаква се също атмосферните реки да станат по-чести по източното крайбрежие на Южна Америка, в Южна Азия, Западна Европа, елементи от Тихия океан и към Антарктида. Най-сериозно нарастване се предвижда по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка – от Долна Калифорния до Аляска.
В същото време Арктика, Гренландия и северните елементи на Азия евентуално ще изпитват по-малко сходни феномени, защото по-ниските температури ще лимитират влагата в атмосферата.
Изследователите предизвестяват, че атмосферните реки способстват и за ускореното размразяване на ледените покривки. В Западна Антарктида те към този момент са причина за сред 40% и 80% от летните количества стопена вода, което усилва риска от повишаване на морското ниво.
Според прогнозите междинната периодичност на атмосферните реки в международен мащаб може да се усили с към 50%, като те ще придвижват повече влага, ще не престават по-дълго и ще доближават до по-високи географски ширини.
Учените акцентират, че бъдещото развиване зависи в огромна степен от това до каква степен светът ще успее да ограничи излъчванията на парникови газове. Намаляването на въглеродните излъчвания може да забави отслабването на AMOC и да смекчи част от предстоящите климатични промени.
„ Това проучване демонстрира, че въздействието на AMOC се простира надалеч оттатък Атлантическия океан. Разбирането на тези взаимовръзки ще ни помогне по-добре да се подготвим за бъдещите промени във водните запаси и рисковите метеорологични феномени “, заключават създателите на проучването
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ