През 60-те години на миналия век в разгара на Студената

През 60-те години на предишния век в разгара на Студената война, двата лагера – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики – се пробват да завоюват галактическото съревнование. Необятният космос кара инженерите да творят най-разнообразни галактически апарати, радари и всевъзможни други устройства за покоряването на Луната, а за какво не и на останалата част от галактиката. Това съревнование е изгубено през цялото време по няколко аргументи: никой няма ресурсите и технологията, с цел да победи и също по този начин липсва време за проби, задоволително сериозна инвестиция и още куп други детайлности.

И около този блян на сцената изплуват и още по-сериозни оферти като опцията да се създаде свръхзвуков аероплан за комерсиални цели. Историята на свръхзвуковите летателни апарати печели вниманието на света за малко. Разработката на такава машина изисква изключително внимание и въпреки да липсва публично информация – голяма доза промишлен шпионаж е помагал на всички участници. В противоположен случай е мъчно да се оправдае обстоятелството, че Конкорд и Туполев пускат съвсем идентичен аероплан и несъмнено го вършат в период от няколко месеца.

В огромната свръхзвукова борба вземат участие англичани и французи – те сплотяват сили за създаването на своя план, до момента в който конструктурно бюро Туполев разчита напълно на своите сили и съществено финансиране от страната за построяването на съветски пътнически аероплан. Основен таргет на американските инженери е опцията да произведат аероплан със същите характерности и доста повече седалки за пасажерите.

Снимка: By RIA Novosti archive, image #566221 / Lev Polikashin / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18162890

Стартът на огромното съревнование стартира при започване на 60-те години. Мисията на Съюз на съветските социалистически републики е да показва могъществото на съветската инженерна мисъл. Мисията на англо-френската рожба – Конкорд е да минава Тихия окена за няколко часа. През 1962 година англичани и французи подписват контракт и стартират да работят по един от най-бързите транспортни самолети в историята на авиацията. Проектите започват едвам с появяването на МиГ-21 и F-104, които към този момент минават няколко пъти скоростта на звука. Защо тогава да не се употребяват същите мотори и за пътнически самолети?

Изискването на Хрушчове е да се построи аероплан, който да предлага невероятна скорост, само че също по този начин да бъде задоволително удобен и наличен за всеки руски жител. Когато транспортен аероплан би трябвало да се движи с такива скорости, комфортът е последното, което човек може да чака. Комфортът остава мистичност за всеки един производител, без значение какво се пробват да създадат.

Снимка: By Eduard Marmet – http://www.airliners.net/photo/British-Airways/Aerospatiale-BAC-Concorde-102/1406076/L/&width=1024&height=699&sok=WHERE__(photographer_%3D_%27Eduard_Marmet%27)_&sort=_order_by_photo_id_DESC_&photo_nr=67&prev_id=1406077&next_id=1406075, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5810282

Както нормално се случва, условията на руския водач постоянно са в пъти над опциите на софтуерното време. Така се случва и при някои галактически задачи, измислени персонално от него, историята се повтаря за следващ път и в този случай. Руските инженери трябвало да се преборят с някои особени главоболия – спирачките и контрола над моторите. От другата страна на желязната завеса, Конкорд получава своите карбонови спирачки, които могат да устоят на доста високи температури при закъснение. Впрочем френско-английския аероплан се е приземявал със скорост от близо 300 км/ч.

Особен проблем при съветските летци е, че постоянно са се стремели към създаването на по-бърз аероплан. В тази задача съумяват да произведат машина, която може да лети със скорост от 2158 км/ч и това в действителност е достижение за авиацията. Двигателите разполагат с необикновено ускоряване и потвърждават, че в Туполев никой не си е губил времето. Проблемът идва с тежестта на съветската птица. Без пасажери и екипаж, самолетът тежи съвсем 100 тона – Конкорд е едвам 80 тона. Колесниците също били забавно предизвикателство. Англо-френският летателен уред разполага с чифт колела на предния колесник и чифт от четери колела на крилата. Ту-144 получава чифт в предната част и към 12 колела в задната.

Една от аргументите е, че съветската синтетична гума можела да се износи по-бързо и при възможни проблеми ще има задоволително колесници, които да запазят всичко под надзор. Никой не е калкулирал какво ще се случи в случай че всичките 12 колесника дефектират. Така или другояче, надпреварата е извоювано точно от руснаците. Те съумяват да показват своя полет първи. И до момента в който двата самолета си наподобяват прекалено много, руските учени съумяват да преборят огромна част от проблемите си и намират задоволително време, с цел да разработят идващия си модел.

През 1973 година идват с Tu-144 и са подготвени да показват цялостния капацитет на 100-тонния си свръхзвуков аероплан. Михаил Козлов е водачът, който би трябвало да покаже руската мощност. Когато самолетът прави своя първи полет и захожда към пистата, въздушното противодействие внезапно накланя носа надолу. Заходът е анулиран, а водачът форсира моторите с вярата, че ще успее да се издигне бързо. Секунди по-късно не може да набере скорост и да се издигне и се разрушава във въздуха. Отломките падат в близко френско село и убиват още 8 души. Екипажът умира при злополуката.

Има доста версии за този случай: някои считат, че водачът бързо е понижил скоростта и е изгубил надзор, други залагат на неприятното облачно време, а съгласно трета версия Козлов се е опитвал да избегне удар с френски военен аероплан, който от самото начало е правил фотоси на структурата. Следва връщане назад към черната дъска и спомагателни проби за премахването на всички останали проблеми.

Снимка: By Lothar Willmann – Originally from de.wikipedia; description page is/was here., GFDL, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2902296

Полетът на бъдещето се оказва извънредно дискомфортен. Причините за тези дефекти при Ту-144 са в резултат на невероятния звук, който генерират моторите. Въздухът в кабината идвал от непосредствено от всмукателите на моторите. При скорост от близо 2000 км/ч е съвсем невероятно да се понижи шума. Това е и единственото елегантно решение, тъй като в противоположен случай кабината ще доближи невъзможни температури и никой няма да пожелае да си аргументи пътешестване в една от най-горещите сауни на света. Проблемът при Конкорд е решен с термо плочи, които не изискват потребността от толкоз мощни климатици.
Колкото и напълно инженерно решение да е Ту-144 за времето си, нито един пасажер не можел да оцени удоволствията от бързото пътешестване. Чуждата преса, която получава право да се повози, за първи път изпитва един от най-сериозните авио кошмари.

Седалките са извънредно неуместни, завесите се спускат без команда, туширането на звука става с мощна аудио система, само че явно не работи. Някои тоалетни не работят, а най-вероятно е трябвало, откакто всеки се е чувствал тъкмо толкоз удобно, колкото и човек на носа на самолета при оптималната скорост. Всички са безапелационни, че скоростта е била сменена със злокобен звук. Западният блок отхвърля с опасението, че този програмен продукт може да се употребява напълно умерено и за бойни самолети.

С надалеч не толкоз съвършена форма и неналичието на всевъзможен комфорт, Ту-144 стартира да се трансформира в една голяма черна дупка за финансови запаси. Дори след модифицирането, самолетът не съумява да се оправи с всички тресчици и дъски за дялане. През 1978 година излиза наяве, че този аероплан няма да работи повече в авиацията на Съюз на съветските социалистически републики. За цялостната си работа и милионите рубли, които потъват, съветският свръхзвуков аероплан прави едвам 102 полета и повече от половината са за доставянето на поща. Погледнато от положителната страна, това в действителност е най-бързият метод за снабдяване на известие. Интернет ще промени това едвам през 1991 година Пенсионираните 14 самолета остават в ръцете на галактическия екипаж, който би трябвало да натрупа опит. Междувременно Конкорд печели вниманието на публиката и натрупа доста полети зад тила си, трансформирайки се в един от емблематичните самолети на новото време.

Снимка: By Delta Flight Museum – http://delta.pastperfectonline.com/webobject/B230942D-F4C1-4228-A260-891304264241, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62205267

Какво се случва с американския Боинг 2707? И той наподобява прекалено много на своите двама събратя. Компанията оказва помощ на NASA за изпращането на космонавти на Луната, само че също така има проекти да сътвори килъра на Конкорд. Отново фантазията за слагането на повече седалки се оказва необикновен проблем и всички разработки на компанията водят до едно и също умозаключение, което Ту-144 потвърждава на практика – свръхзвуковите самолети не могат да транспортират доста хора, затова е съвсем невероятно да се печели от този аероплан. Друг огромен проблем е, че компанията употребява титаний и той е извънредно безценен детайл в зората на авио дизайна.

Когато идват петролните рецесии през 1973 година множеството инженери пресмятат цената на един полет и осъзнават, че никой няма да се съгласи да похарчи цяло положение, с цел да спести няколко часа време. Последният проблем на компанията е фактът, че при прекосяване на звуковата преграда, нито един гражданин няма да бъде изключително удивен. Високата скорост може да счупи прозорците на здания и да докара хората до полуда. Полетите на Боинг 2707 е допустимо да се случват на територията на Съединени американски щати само от бряг до бряг, употребявайки канадската пустощ. Към края на създаването, американците взимат мъдрото решение и избират да не не престават плана.

Свръхзвуковите самолети сигурно са бъдещи и с актуалната технология биха могли да се осъществят, само че към момента цените и разноските за един подобен аероплан са прекомерно високи. До това умозаключение ще доближат и основателите на Конкорд. Когато се постанова да заземят полетите, те виждат по какъв начин пасажерите употребяват бизнес класата на елементарните полети и харчат доста повече за питиета и напитки, надвишавайки неведнъж цената за свръхзвуков полет. Сметките са повече от задоволителни, с цел да накарат заземяването на Конкорд през 2000-та година. Самолетът не е неприятен, просто не е доходоносен за авио фирмите.

Заглавна фотография: By Christian Volpati – http://www.airlinefan.com/airline-photos/large/1800968/Aeroflot/Tupolev/Tu-144/CCCP-77110/, GFDL 1.2, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17114606