Честваме 117-ата годишнината от рождението на Христо Ботев
„ Посетителите на музея на революционера ще могат да видят единствените останали налични движимости на поета – персонални писалищни такъми и джобния му часовник. Да обичаш своята татковина се научаваш с помощта на фамилията. Дали ще запазиш този жар обаче зависи само от теб ”, съобщи в ефира на „ Здравей, България ” Ася Николова, шеф на Националния музей „ Христо Ботев ” в Калофер.
Един от посетителите на музея показа, че Ботев е същинска българска реликва. „ Родолюбието е във всеки един от нас, само че би трябвало да има хора, които да ни покажат красивите кътчета в страната, музеите, да ни опишат за всички популярни българи ”, добави той.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (нов стил) в град Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854-1858), където неговият татко е преподавател. По-късно се завръща в Калофер и там продължава учението си под управлението на своя татко. През 1863 година приключва калоферското учебно заведение, написа National Geographic.
През октомври същата година отпътува за Русия и се записва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща още веднъж в родния си градер и стартира да подканва към протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.
По това време във вестник " Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Христо Ботев, " Майце си ".
От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. " Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и е изпратен във Фокшанския затвор, само че е освободен, с помощта на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция към този момент излиза новият орган на революционната партия - в. " Знаме ". През 1875 година, взаимно със Стефан Стамболов, Ботев издава стихосбирката " Песни и стихотворения ".
През Априлското въстание образува чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския транспортен съд " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах. Привечер, откакто сражението затихва, патрон пронизва съдбовно популярния български бунтовник и талантлив стихотворец. Ботев умира на място. Но името и делото му са безсмъртни.
Един от посетителите на музея показа, че Ботев е същинска българска реликва. „ Родолюбието е във всеки един от нас, само че би трябвало да има хора, които да ни покажат красивите кътчета в страната, музеите, да ни опишат за всички популярни българи ”, добави той.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (нов стил) в град Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854-1858), където неговият татко е преподавател. По-късно се завръща в Калофер и там продължава учението си под управлението на своя татко. През 1863 година приключва калоферското учебно заведение, написа National Geographic.
През октомври същата година отпътува за Русия и се записва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща още веднъж в родния си градер и стартира да подканва към протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.
По това време във вестник " Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Христо Ботев, " Майце си ".
От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. " Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и е изпратен във Фокшанския затвор, само че е освободен, с помощта на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция към този момент излиза новият орган на революционната партия - в. " Знаме ". През 1875 година, взаимно със Стефан Стамболов, Ботев издава стихосбирката " Песни и стихотворения ".
През Априлското въстание образува чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския транспортен съд " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах. Привечер, откакто сражението затихва, патрон пронизва съдбовно популярния български бунтовник и талантлив стихотворец. Ботев умира на място. Но името и делото му са безсмъртни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ