Какъв е най-дългият период, който човек е прекарвал без сън?
През 50-те и 60-те години на предишния век тестванията и проучванията към съня (и съответно неналичието му) са в разгара си. Породено от опитите на радиодиджеите да се надминат един различен с безумно рисковите си самореклами кой ще поддържа купона най-дълго, върхът за неспане е неведнъж подобряван и удължаван.
В последна сметка обаче Световните върхове на Гинес приключват тази полуда, когато през 1997 година стопират да признават достиженията, свързани с отнемане от сън, с уместното безпокойство, че някой може да пострада. По това време върхът принадлежи на професионален каскадьор на име Робърт Макдоналд, който през 1986 година изкарва мъчителните без сън.
„ Въпреки че към този момент не следим върха заради присъщите му рискове, можем да кажем, че не е известно някой да го е счупил след Макдоналд “, изяснява на уеб страницата си Гинес.
Компанията също по този начин твърди, че Макдоналд не е изпитал никакви дълготрайни последствия след будния си маратон. Ако това е правилно, този човек би трябвало да иде да възпламени свещ и да пусне тото, защото лишаването от сън е обвързвано с редица отрицателни последствия за здравето.
Според болничното заведение Джонс Хопкинс сериозната липса на сън покачва вероятността от развиване на колоректален рак, диабет и сърдечни болести. Прекарването на прекалено много време в будно положение също по този начин може да състари мозъка с 3 до 5 години и се свързва с 33-процентно нарастване на риска от деменция.
Скорошни проучвания върху мишки потвърдиха тези опасения, като разкриха, че лишаването от сън доста изчерпва запасите от предпазен протеин в мозъка, наименуван плеиотрофин (PTN). С намаляването на равнищата на PTN невроните в хипокампуса стартират да умират, което води до утежняване на когнитивните качества и евентуално може да провокира неврологични болести като заболяването на Алцхаймер.
Предишният рекордьор Ранди Гарднър, който през 1964 година устоя 11 дни, споделя, че каскадата е повлияла на краткосрочната му памет „ като ранна болест на Алцхаймер “. Няколко дни след опита си за връх Гарднър стартира да изпитва халюцинации и недостиг на оперативната памет, макар че те се почистват, откакто в последна сметка си поспива.
Въпреки безпредметните, само че впечатляващи достижения на Макдоналд и Гарднър, учените към този момент считат, че всички някогашни рекордьори евентуално са изпитали „ микросън “ по време на опитите си да останат будни, при което в действителност са задрямвали за няколко секунди на места, без да го осъзнаят. Така че, макар че може да не са си разрешили напълно да си починат, никой от тези първенци не може да твърди, че е постигнал върховите си достижения без сън.
