Невероятната история на космическата надпревара
През 50-те и 60-те години на предишния век светът е в плен на Студената война. Ожесточената битка за превъзходство сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики дава началото на галактическата конкуренция сред двете страни. Първоначалните триумфи на Съветския съюз са впечатляващи. Москва изпраща в космоса първия неестествен спътник, както и първия човек – Юрий Гагарин. Въпреки това множеството специалисти са на мнение, че конкуренцията е извоювана от Съединени американски щати, главната причина за което е стъпването на Нийл Армстронг на Луната през 1969 година В идващите редове може да се запознаете с няколко любопитни и малко известни обстоятелства, свързани с нея:
Космическата стратегия на Замбия
През 1964 година галактическата конкуренция е в разгара си. Докато светът чака с неспокойствие да разбере по кое време човешки крайник ще стъпи на Луната, с организирането на такава задача се захванала... Замбия. Космическата стратегия на бедната африканска страна била частен план, основан от Едуард Мукука Нколосо. Той почнал да приготвя 12 души, измежду които 16-годишната Мата Муамба, за полет до Луната. Проектът обаче се сблъскал с един сериозен проблем – неналичието на пари. Правителството на Замбия нямало никакъв интерес да взе участие в него. Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Израел също отхвърлили молбите на Нколосо за финансова помощ.
t1/ ZAMBIAN SPACE PROGRAM
In 1964, Edward Mukuka Nkoloso ( born 1919), a former soldier of Kings African Rifles, founded the National Academy of Science, Space Research and Philosophy. His goal was 'to place a man on the moon before the United States or the Soviet Union'.
— The Historian (@Historian_Zed)
Въпреки това тренировките на „ астронавтите “ почнали. Те трябвало да се научат да вървят на ръце, защото това е единственият метод, по който човек може да се движи по повърхността на Луната, твърдял Нколосо. Той също по този начин ги карал да се спускат по рид в огромен варел, с цел да се приготвят за идния полет. Космическата стратегия на Замбия привлякла вниманието на публицисти от целия свят, които в началото сметнали, че става въпрос за някаква смешка. Нколосо обаче изглеждал изцяло сериозен в желанията си и даже декларирал в едно изявление: „ Ще се дръзвам в деня, в който забия знамето на Замбия на Луната “. Неговите проекти обаче се провалили, откакто доброволците почнали да задават въпроса по кое време ще получат своите заплати. Когато разбрали, че пари няма, те напуснали, загърбвайки фантазията си да посетят Луната.
Детските площадки и галактическата конкуренция
Всеизвестен факт е, че галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики била извънредно оспорвана. Но знаете ли, че тя се пренесла даже на детските площадки? През 60-те години на предишния век в двете страни били основани огромен брой увеселителни уреди, задачата на които била да разпалят интереса на малчуганите към галактическите полети. Някои от тях имали формата на ракети, а други наподобявали спътници, контролни кули, подводници или даже планети.
On October 4, 1957 – Space Race: Launch of Sputnik 1, the first artificial satellite to orbit the Earth. It was a 58 cm diameter polished metal sphere, with four external radio antennas to broadcast radio pulses.
— World of Engineering (@engineers_feed)
Как Съюз на съветските социалистически републики предложи помощ на Съединени американски щати
Началото на галактическата конкуренция било обещано от Съветския съюз с изстрелването на „ Спутник 1 “ на 4 октомври 1957 година Само месец по-късно в околоземна орбита е изпратен „ Спутник 2 “, а на борда на апарата е кучето Лайка. Двата сполучливи старта шокирали Съединени американски щати, които до този миг се смятали за световни водачи в областта на науката и технологиите. За да отвърнат на предизвикването, американските управляващи решили, че е настъпил моментът да изстрелят в космоса своя ракета.
Това трябвало да се случи на 6 декември 1957 година Тогава към космоса се очаквало да полети ракетата „ Вангард ТВ-3 “. Събитието привлякло огромно медийно внимание и даже било излъчено онлайн по малкия екран. Машината обаче избухнала в пламъци и се разрушила секунди след старта. Това станало мотив за вълна от насмешки. Журналисти почнали да назовават ракетата „ Капутник “ и подложили на яростни рецензии учените, които отговаряли за задачата. Това се трансформирало в отлична опция за Съюз на съветските социалистически републики да показва своето предимство. Съветските управляващи решили да налеят масло в огъня, предлагайки на Съединени американски щати техническа помощ, предопределена за разрастващи се народи – оферта, която била отхвърлена от Белия дом.
Атомна бомба на Луната
Чували ли сте за „ Проект А119 “? Става въпрос за секретна стратегия, в границите на която учени от НАСА разглеждали опцията да бъде взривена атомна бомба на Луната. Целта била да се показва военната мощност на Съединени американски щати. Малко прочут факт е, че сходни проекти имали и руските управляващи. Те желали да изпратят собствен космонавт на Луната, който да забие знамето на Съюз на съветските социалистически републики на нейната повърхнина. След това трябвало да бъде сложена атомна бомба, която да се взриви, образувайки голяма нуклеарна гъба, забележима от Земята.
След 1973 година въпросните площадки в Съединени американски щати последователно почнали да изчезват. Именно през тази година Конгресът основал специфична комисия, която трябвало да дава отговор за сигурността на детските атракции. Според специалистите броят на случаите, протичащи се на тези площадки, е прекомерно висок и би трябвало да бъдат взети спомагателни ограничения за обезопасяването им. Около две десетилетия по-късно били наложени нови условия – този път за замяната на асфалта, пръстта и тревата с гумени настилки или пясък. В резултат съвсем всички „ галактически “ площадки били разрушени и на тяхно място били издигнати нови и по-безопасни уреди.
There's a report floating around that the U.S. planned a Cold War mission to nuke the moon. Is that even possible?
— Forbes (@Forbes)
Съветският съюз обаче се отказал от тези планове. Учените отбелязали, че поради неналичието на атмосфера на Луната няма по какъв начин да се образува сходна гъба. Самата детонация пък щяла да съставлява къс проблясък, който надали доста хора щели да виждат. По тази причина руските управляващи решили да насочат вниманието си към други планове, измежду които изпращането на костенурки на Луната.
Надпревара във въоръжаването
Ракетите съставляват технология, която може да има както мирни, по този начин и военни приложения. Ако на нея бъде подложен някой спътник, тя се трансформира в галактически транспортен съд. Ако обаче въпросният уред бъде сменен с бойна глава, тя към този момент става междуконтинентална балистична ракета. По тази причина историците дефинират галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики като част от нуклеарната конкуренция сред двете страни, почнала след края на Втората международна война.
Основният въпрос, пред който били изправени Вашингтон и Москва през този интервал, е по какъв начин биха могли да нападат своя съперник. Съединени американски щати заложили на основаването на бомбардировачи, до момента в който управляващите в Съюз на съветските социалистически републики почнали да създават ракети с огромен обхват на деяние. По тази причина Съветският съюз имал доста предимство при започване на галактическата конкуренция. Изстрелването на „ Спутник 1 “ през 1957 година стреснало Белия дом. Тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер видял в това опасност за сигурността на неговата страна. Именно терзанията, че Съюз на съветските социалистически републики може да употребява тази технология, с цел да нападне Съединени американски щати с нуклеарни оръжия, довели до започването на галактическата конкуренция.
Още от създателя:
Космическата стратегия на Замбия
През 1964 година галактическата конкуренция е в разгара си. Докато светът чака с неспокойствие да разбере по кое време човешки крайник ще стъпи на Луната, с организирането на такава задача се захванала... Замбия. Космическата стратегия на бедната африканска страна била частен план, основан от Едуард Мукука Нколосо. Той почнал да приготвя 12 души, измежду които 16-годишната Мата Муамба, за полет до Луната. Проектът обаче се сблъскал с един сериозен проблем – неналичието на пари. Правителството на Замбия нямало никакъв интерес да взе участие в него. Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Израел също отхвърлили молбите на Нколосо за финансова помощ.
t1/ ZAMBIAN SPACE PROGRAM
In 1964, Edward Mukuka Nkoloso ( born 1919), a former soldier of Kings African Rifles, founded the National Academy of Science, Space Research and Philosophy. His goal was 'to place a man on the moon before the United States or the Soviet Union'.
— The Historian (@Historian_Zed)
Въпреки това тренировките на „ астронавтите “ почнали. Те трябвало да се научат да вървят на ръце, защото това е единственият метод, по който човек може да се движи по повърхността на Луната, твърдял Нколосо. Той също по този начин ги карал да се спускат по рид в огромен варел, с цел да се приготвят за идния полет. Космическата стратегия на Замбия привлякла вниманието на публицисти от целия свят, които в началото сметнали, че става въпрос за някаква смешка. Нколосо обаче изглеждал изцяло сериозен в желанията си и даже декларирал в едно изявление: „ Ще се дръзвам в деня, в който забия знамето на Замбия на Луната “. Неговите проекти обаче се провалили, откакто доброволците почнали да задават въпроса по кое време ще получат своите заплати. Когато разбрали, че пари няма, те напуснали, загърбвайки фантазията си да посетят Луната.
Детските площадки и галактическата конкуренция
Всеизвестен факт е, че галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики била извънредно оспорвана. Но знаете ли, че тя се пренесла даже на детските площадки? През 60-те години на предишния век в двете страни били основани огромен брой увеселителни уреди, задачата на които била да разпалят интереса на малчуганите към галактическите полети. Някои от тях имали формата на ракети, а други наподобявали спътници, контролни кули, подводници или даже планети.
On October 4, 1957 – Space Race: Launch of Sputnik 1, the first artificial satellite to orbit the Earth. It was a 58 cm diameter polished metal sphere, with four external radio antennas to broadcast radio pulses.
— World of Engineering (@engineers_feed)
Как Съюз на съветските социалистически републики предложи помощ на Съединени американски щати
Началото на галактическата конкуренция било обещано от Съветския съюз с изстрелването на „ Спутник 1 “ на 4 октомври 1957 година Само месец по-късно в околоземна орбита е изпратен „ Спутник 2 “, а на борда на апарата е кучето Лайка. Двата сполучливи старта шокирали Съединени американски щати, които до този миг се смятали за световни водачи в областта на науката и технологиите. За да отвърнат на предизвикването, американските управляващи решили, че е настъпил моментът да изстрелят в космоса своя ракета.
Това трябвало да се случи на 6 декември 1957 година Тогава към космоса се очаквало да полети ракетата „ Вангард ТВ-3 “. Събитието привлякло огромно медийно внимание и даже било излъчено онлайн по малкия екран. Машината обаче избухнала в пламъци и се разрушила секунди след старта. Това станало мотив за вълна от насмешки. Журналисти почнали да назовават ракетата „ Капутник “ и подложили на яростни рецензии учените, които отговаряли за задачата. Това се трансформирало в отлична опция за Съюз на съветските социалистически републики да показва своето предимство. Съветските управляващи решили да налеят масло в огъня, предлагайки на Съединени американски щати техническа помощ, предопределена за разрастващи се народи – оферта, която била отхвърлена от Белия дом.
Атомна бомба на Луната
Чували ли сте за „ Проект А119 “? Става въпрос за секретна стратегия, в границите на която учени от НАСА разглеждали опцията да бъде взривена атомна бомба на Луната. Целта била да се показва военната мощност на Съединени американски щати. Малко прочут факт е, че сходни проекти имали и руските управляващи. Те желали да изпратят собствен космонавт на Луната, който да забие знамето на Съюз на съветските социалистически републики на нейната повърхнина. След това трябвало да бъде сложена атомна бомба, която да се взриви, образувайки голяма нуклеарна гъба, забележима от Земята.
След 1973 година въпросните площадки в Съединени американски щати последователно почнали да изчезват. Именно през тази година Конгресът основал специфична комисия, която трябвало да дава отговор за сигурността на детските атракции. Според специалистите броят на случаите, протичащи се на тези площадки, е прекомерно висок и би трябвало да бъдат взети спомагателни ограничения за обезопасяването им. Около две десетилетия по-късно били наложени нови условия – този път за замяната на асфалта, пръстта и тревата с гумени настилки или пясък. В резултат съвсем всички „ галактически “ площадки били разрушени и на тяхно място били издигнати нови и по-безопасни уреди.
There's a report floating around that the U.S. planned a Cold War mission to nuke the moon. Is that even possible?
— Forbes (@Forbes)
Съветският съюз обаче се отказал от тези планове. Учените отбелязали, че поради неналичието на атмосфера на Луната няма по какъв начин да се образува сходна гъба. Самата детонация пък щяла да съставлява къс проблясък, който надали доста хора щели да виждат. По тази причина руските управляващи решили да насочат вниманието си към други планове, измежду които изпращането на костенурки на Луната.
Надпревара във въоръжаването
Ракетите съставляват технология, която може да има както мирни, по този начин и военни приложения. Ако на нея бъде подложен някой спътник, тя се трансформира в галактически транспортен съд. Ако обаче въпросният уред бъде сменен с бойна глава, тя към този момент става междуконтинентална балистична ракета. По тази причина историците дефинират галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики като част от нуклеарната конкуренция сред двете страни, почнала след края на Втората международна война.
Основният въпрос, пред който били изправени Вашингтон и Москва през този интервал, е по какъв начин биха могли да нападат своя съперник. Съединени американски щати заложили на основаването на бомбардировачи, до момента в който управляващите в Съюз на съветските социалистически републики почнали да създават ракети с огромен обхват на деяние. По тази причина Съветският съюз имал доста предимство при започване на галактическата конкуренция. Изстрелването на „ Спутник 1 “ през 1957 година стреснало Белия дом. Тогавашният американски президент Дуайт Айзенхауер видял в това опасност за сигурността на неговата страна. Именно терзанията, че Съюз на съветските социалистически републики може да употребява тази технология, с цел да нападне Съединени американски щати с нуклеарни оръжия, довели до започването на галактическата конкуренция.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ