Който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил - ДЖОН Р. Р. ТОЛКИН
През 50-те години на ХХ век на бял свят излиза цялата поредност “Властелинът на пръстените ”.
И от този момент светът не е същият.
Казват, че сагата е най-продаваната книга след Библията.
Книгите на Джон Р.Р.Толкин раждат един същински фетиш.
Историите му се разиграват във въображаемата Средна земя, която извънредно доста прилича средновековна Европа, а събитията са вълнуваща притча за Първата международна война.
Не можеш ли да го захвърлиш при потребност, съкровището се трансформира и в окови.
Не всеки, който скита е загубен.
Мислех си, че чудесните герои в легендите вървят да търсят завършения, тъй като ги желаят, тъй като са вълнуващи, а пък животът е скучничък и би трябвало малко забавление. Но не е по този начин в същинските митове. Обикновено хората като че ли просто се оплитат в тях – подобен път им е бил предназначен. И допускам, че са имали безчет благоприятни условия да се върнат обратно, само че не са го сторили.
Предпазливостта е едно, а колебливостта – напълно друго нещо.
Широкият свят ви обкръжава – можете да се оградите от него, само че оградите ви не ще го удържат.
Със седене и мъдруване работа не се прави.
Незапочнатата работа най-бавно свършва.
Дългите приказки пресушават гърлото.
Прибързаният удар рядко улучва задачата.
Където са мнозина, всеки диалог се трансформира в безкраен спор. Но двама ще съумеят да открият мъдростта.
Ако повече от нас ценяха храната, насладата и песните, вместо да си кътат златото, светът щеше да е по-весело място.
Говорех си самичък. Стар табиет да беседвам с най-мъдрия, който ми е подръка.
Предупреждавам те, в случай че ме отегчиш, ще си отмъстя.
Онзи, що чупи нещо, с цел да види какво е, напуща пътеката на мъдростта.
Мъдрост е да признаеш нуждата, когато си обмислил всички вероятни пътища, колкото и безумна да наподобява за ония, що се вкопчват във подправената вяра.
Има неща, които е по-добре да приемеш, в сравнение с да отхвърлиш даже в случай че краят може да бъде тъмен.
Не се бъркай в работата на огромните, да не си докараш пакост на главата.
Дребна загуба са облеклата за един удавник.
И в лъжата има зрънце истина.
Не памет желае сърцето. Тя е самичък огледало.
Бялото – то служи за начало. Бялото платно може да се обагри. Бялата страница може да се изпише, а бялата светлина – да се пречупи.
Мнозина измежду живите заслужават гибел. А някои измежду мъртвите заслужават живот. можеш ли да им го върнеш? Не бързай да раздаваш смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички влакна на ориста.
Зад дръзкия език постоянно се крие правилно сърце.
Меден език постоянно крие черно сърце.
В замъглени очи истината постоянно е с грозно лице.
Предателското оръжие постоянно е рисково за десницата, която го държи.
Омразата постоянно сама се наранява.
Предателят никому не има вяра.
Предателят може да сгреши и да стори положително, без да желае.
Който се опари, най-добре се учи.
Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е зложелател,
здрав дъртак не вехне до края,
не жари слана корена крепък.
Хладният разсъдък не трябва да възпира благородните каузи.
И в последна сметка от хората разцъфва единствено едно „ може би “.
Имай воля, път ще се откри.
Започва път от моя предел, безконечен и затрупан с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще би трябвало да ходя, да тракам с морните пети, додето стигна друм огромен, събрал пътеки и фантазии. А след това накъде? Не знам.
Една фантазия е по-силна и от хиляди действителности.
Безверен е този, който споделя довиждане, когато пътят стане тъмен.
И в действителност, който търси, нормално намира, въпреки и не постоянно тъкмо това, което е търсил.
Всичко, което би трябвало да създадем, е да решим какво да вършим с времето, което ни е отредено.
Има ли живот, има и вяра.
Няма да кажа: „ Не плачи “, тъй като не всички сълзи са породени от зло.
из „ Властелинът на пръстените “
