Извънземни джуджетата имали свой град в пустинята
През 40-те години на XX век в пустинята към Шахдад, провинция Керман в Иран, е открит мистериозен град. Селището, което носи името Макхуник, в миналото е било дом на антична цивилизация на джуджета.
В наши дни градът е прочут под името Шахр-е Котоулеха - градът на джуджетата, само че в предишното е бил прочут като Домът на дребните хора, Градът на Джуджето и Земята на дребните хора от небето. Защо „ от Небето “ остава напълно незнайно и доста неразбираемо.
Древното населено място провокира неразбиране у археолози и историци. Причините за това са няколко. На първо място, никой от учените не е предполагал, че на това място може да е имало остатъци от антична цивилизация. Откриването на толкоз непокътнат град провокирало същински взрив в археологическите среди.
Пристигналите на място група археолози открили, че селището е било обитаемо още от праисторически времена. Смята се, че то е било в разцвета си към края на четвъртото хилядолетие преди новата епоха. При разкопките са открити работилници, редица жилищни здания, както и гробница. Всички те са лежали заровени в сърцето на пустинята Лут в продължение на няколко хилядолетия, до момента в който не са били открити. Разкопките са разкрили на учените, че жителите на селището са били разграничени по занаяти, на едно място са живеели фермери, на друго - бижутери, до тях майстори и така нататък
Но най-голямата мистерия са от дълго време изчезналите жители на селището. По всичко проличава, че те са били джуджета. Повече от 800 антични гроба в града на джуджетата са били разкопани и всички те са съдържали остатъци от доста дребни хора. Били са открити мумифицирани остатъци на джудже, което удостоверява тезата, че на това място е живяла изчезнала цивилизация на джуджета.
Предположенията на учените се допълват и от странната архитектура на постройките, от размера на улиците и инструментите, открити при разкопки в Макхуник. Големината на къщите, стените, покривите и даже рафтовете били пригодени, тъй че да се употребяват единствено от дребни хора.
Според доктор Сюзън Мартинес, написала книгата „ История на дребните хора - духовно напреднали цивилизации по света “ в далечното минало Земята е била населявана от антична раса от дребни хора. Тя показва митове и истории за джуджета богове в Мексико и Перу, Менхуне в Хаваи, Нунехи на индианците Чероки, африканските пигмеи и Семанг от Малайзия. Според доктор Мартинес теорията за антични джуджета в Иран се удостоверява от много археологически находки като мрежи от тесни тунели, дребни ковчези, ниски порти в могили и извънредно ниски и тесни колиби.
В наши дни градът е прочут под името Шахр-е Котоулеха - градът на джуджетата, само че в предишното е бил прочут като Домът на дребните хора, Градът на Джуджето и Земята на дребните хора от небето. Защо „ от Небето “ остава напълно незнайно и доста неразбираемо.
Древното населено място провокира неразбиране у археолози и историци. Причините за това са няколко. На първо място, никой от учените не е предполагал, че на това място може да е имало остатъци от антична цивилизация. Откриването на толкоз непокътнат град провокирало същински взрив в археологическите среди.
Пристигналите на място група археолози открили, че селището е било обитаемо още от праисторически времена. Смята се, че то е било в разцвета си към края на четвъртото хилядолетие преди новата епоха. При разкопките са открити работилници, редица жилищни здания, както и гробница. Всички те са лежали заровени в сърцето на пустинята Лут в продължение на няколко хилядолетия, до момента в който не са били открити. Разкопките са разкрили на учените, че жителите на селището са били разграничени по занаяти, на едно място са живеели фермери, на друго - бижутери, до тях майстори и така нататък
Но най-голямата мистерия са от дълго време изчезналите жители на селището. По всичко проличава, че те са били джуджета. Повече от 800 антични гроба в града на джуджетата са били разкопани и всички те са съдържали остатъци от доста дребни хора. Били са открити мумифицирани остатъци на джудже, което удостоверява тезата, че на това място е живяла изчезнала цивилизация на джуджета.
Предположенията на учените се допълват и от странната архитектура на постройките, от размера на улиците и инструментите, открити при разкопки в Макхуник. Големината на къщите, стените, покривите и даже рафтовете били пригодени, тъй че да се употребяват единствено от дребни хора.
Според доктор Сюзън Мартинес, написала книгата „ История на дребните хора - духовно напреднали цивилизации по света “ в далечното минало Земята е била населявана от антична раса от дребни хора. Тя показва митове и истории за джуджета богове в Мексико и Перу, Менхуне в Хаваи, Нунехи на индианците Чероки, африканските пигмеи и Семанг от Малайзия. Според доктор Мартинес теорията за антични джуджета в Иран се удостоверява от много археологически находки като мрежи от тесни тунели, дребни ковчези, ниски порти в могили и извънредно ниски и тесни колиби.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ