През 40-годишната си кариера Скот Мелбай е наблюдавал как американската

През 40-годишната си кариера Скот Мелбай е следил по какъв начин американската уранова промишленост минава от водещ международен производител на радиоактивна руда, употребена в нуклеарни реактори, до компания с дребен размер. Сега президентът на Американската асоциация на производителите на уран управлява план за възкръсване на консервирани мини и вложение в ново произвеждане. Предприятията се стремят да се възползват от растящите цени и политики, ориентирани към понижаване на зависимостта на Съединени американски щати от съветския импорт на уран, написа Financial Tomes (FT). Най-малко пет регистрирани в Съединени американски щати производители възобновяват работата на уранови мини в Тексас, Уайоминг, Аризона и Юта. Всички те бяха затворени след срутва на пазара, провокиран от повредата в АЕЦ „ Фукушима “ през 2011 година в Япония. Няколко геоложки компании за изследване търсят нови залежи на уран, цената, на който от началото на 2021 година се утрои поради възобновяване на интереса към нуклеарната енергетика. „ Бяхме прекомерно дълго в латентен режим, само че в този момент промишлеността ни още веднъж е заредена с сила “, споделя за FT Мелбай, който е и старши изпълнителен шеф в Uranium Energy Corp., тексаска компания, която отваря още веднъж мини в Уайоминг и Тексас. „ Широката двупартийна поддръжка за нуклеарната енергетика, ролята, която тя играе в зеления преход, и, несъмнено, Украйна и Русия подчертаха нуждата да подсигуряваме нашата енергийна самостоятелност “, прибавя той. Възобновяването на производството в Съединени американски щати се случва на фона на световно раздвижване на урановата промишленост. Производители в Австралия, Канада и други страни също се стремят към увеличение на производството. Те реагират на бързо възходящите цени на урана, които през януари доближиха 16-годишен пик, надхвърляйки 100 $ за фунт (близо 222 $ за килограм) и до момента се държат на равнище от 92 $ за фунт (около 204 $ за килограм). Това се дължи на обновения интерес на държавните управления към нуклеарната сила – източник без излъчвания, който съгласно последователите ще играе основна роля в енергийния преход. Още по тематиката Борси 5 март 2024 АЕЦ 7 яну 2024 Световното търсене на уран пораства По данни на Световната нуклеарна асоциация, която предвижда, че до 2040 година търсенето на уран ще се удвои и ще доближи 130 000 тона, към сегашния миг се строят към 60 нуклеарни електроцентрали и се възнамерява строителството на още 110. Непосредствен подтик за увеличението на търсенето е и удължаването на живота на работещите сега реактори. През предходната година търсенето на уран възлиза на 65 650 тона. Предвижда се то да нарасне до 83 840 тона до 2030 година Цените покачиха също и заради лимитираното предложение: вложенията в нови планове бяха спрени през 2010 година, което се отрази на наличността на индустриален потенциал. Световното произвеждане на уран е намаляло с една четвърт – до 47 731 тона в интервала от 2016 година до 2020 година след повредата на АЕЦ „ Фукушима “, се показва в обявата. Плановете за увеличение на производството на най-големия в света производител „ Казатомпром “, на чийто дял се падат 23% от международното произвеждане бяха „ замразени “ поради дефицит на сярна киселина, която се употребява при интервенциите за добиване на уран в Казахстан. „ Те имат известни проблеми с увеличението на производството “, споделя за FT Джон Кеш, основен изпълнителен шеф на Ur-Energy Inc, която възобновява производството в две мини в Уайоминг. Според него геополитиката подкрепя повдигането на цените заради опасения, че главният маршрут за експорт на казахстански и узбекски уран, предопределен за Съединени американски щати, минава през Русия и пристанището на Санкт Петербург. Казахстан, Узбекистан и Русия са доставили малко под половината от целия уран, закупен от американските нуклеарни централи през 2022 година, съгласно държавното управление на Съединени американски щати. Страните се притесняват, че Русия и подкрепящите я страни могат в допълнение да лимитират износа. Освен това Конгресът на Съединени американски щати обмисля опцията да забрани вноса на съветски уран. Това решение ще усили неустойчивостта в промишлеността. Повечето анализатори предвиждат, че в бъдеще продукцията от Казахстан ще бъде по-често ориентирана към Русия и Китай, поради високите логистични разноски за доставка на уран по различните направления, които заобикалят Русия, да вземем за пример през Каспийско море, е споделя в обявата. Мелбай счита, че растежът на нуклеарния бранш и нарасналият фокус на Запада върху енергийната сигурност са основали благоприятни условия за производителите в Съединени американски щати. Ако изискванията останат удобни, промишлеността на Съединени американски щати може да усили годишното произвеждане до повече от 20 милиона фунта, споделя той. През последните три години UEC е изразходвала близо 600 милиона $ за придобиване на уранови активи в Съединените щати и Канада, в това число мина в Уайоминг, която по-рано е била благосъстоятелност на съветския енергиен колос Росатом. Компанията възнамерява да отвори още веднъж мината през август и е подала заявление за лиценз за увеличение на годишния потенциал на съответния преработващ цех до 4 милиона фунта от 2,5 милиона фунта. „ Имаме много значителен систематичен недостиг, който би трябвало да бъде премахнат през идващите години “, споделя Мелбей, признавайки, че американските производители ще се сблъскат с конкуренция от задгранични противници като Канада и Австралия. Cameco, вторият по величина производител в света, съобщи, че заводите му McArthur River и Cigar Lake в Саскачеван ще доближат цялостен потенциал тази година. Трите спрени мини в Съединени американски щати са с по-малък приоритет от разширението на McArthur River, само че „ не би трябвало да изключваме и тях, тъй като са в нашия лист “, споделя основният изпълнителен шеф Тимъти Гитцел по време на диалог за приходите за цялата година предишния месец. Много специалисти са скептични по отношение на дълготрайните вероятности на добива на уран в Съединени американски щати заради по-малкия мащаб на производството и по-високата себестойност спрямо конкурентните производители. Скорошен разбор на прогнозните разноски за няколко препоръчани плана за уран в Съединени американски щати, Канада и Намибия на компанията TradeTech и uranium. info  показа, че себестойността на продукцията в американските предприятия е най-висока. Том Прайс, началник на отдела за тактика по суровините в Liberum, счита, че стремежът на Вашингтон към повече локални източници на уран евентуално ще даде подтик за някои нови минни предприятия в Съединени американски щати. Американските купувачи обаче ще търсят достъп до по-евтини източници на уран в страни като Канада и Австралия. „ Предвид растежа на международното произвеждане и намаляването на цените до към 70 $ за фунт, мисля, че огромна част от това напразно ориентиране в американската промишленост ще отшуми, а в търговията ще влязат малко планове. “, цитира изданието думите на специалиста. По Financial Times  .