През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда

През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е заровен в златен ковчег в църквата „ Свети Апостоли “ в Константинопол, а градът 16 века носи името му.

Според националните вярвания на този ден строго е неразрешена всякаква полска работа. Празникът се свързва с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че Еленка и Костадин носят градушката в чувал.

 



 

Ден е и на нестинарите. На площадите авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан. Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около него се извиват хората, а отпред се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.