Работилница за обработка на кост, амулети на варяги и предмети от Константинопол са открили археолозите в Петрич кале
През 2025 година в Петрич кале е открита работилница за обработка на кост от 12 век, както и доста предмети, импортирани от Константинопол, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на разкопките Мария Войкова от Регионалния исторически музей във Варна.
В работилницата са открити доста заготовки и боклуци от продукцията. Видно е, че майсторът е бил доста добър, тъй като стружките са тънки и обработката е била прецизна, уточни археологът. По думите й са открити и доста еленови рога, които са били желани, защото дават по-големи благоприятни условия за направа на разнообразни украшения. В работилницата е имало и принадлежности, както и предмети – за бита и за въоръжение. Не е ясно дали майсторът е бил мъж или жена, добави Войкова, само че посочи, че сигурно този поминък е бил упражняван в домашни условия, защото обработката на кост не е обвързвана с потреблението на огън.
По време на разкопките са открити и доста предмети от стъкло, в това число разнообразни по размери и цветове гривни. Няма данни за рандеман на стъкло през Средновековието по българските земи, уточни Войкова. По думите й тук продуктът е пристигал във тип на заготовки - дребни части, които могат да се обработват при по-ниска температура. Майсторите са преплитали нишките от стъкло и гривните са ставали доста ефектни, по тази причина са били и най-разпространеният накит. Освен това са подлежали на преработване и корекция.
Най-скъпият материал е бил металът, сподели още Войкова. Археолозите са разкрили доста доказателства, че един път добито, желязото е било неведнъж употребявано и преработвано. Причината е, че то е осигурявало главните принадлежности, правело е живота вероятен, уточни тя.
Разкопките демонстрират, че жилищата на хората в Петрич кале са били дребни по актуалните стандарти. Според Войкова това е въпрос на просвета – през този интервал е обикновено хората да не са търсели лукса, защото самото християнство е налагало по-аскетични правила. Специално в региона на архитектурата хората са се съобразявали с това, което имат, добави археологът. По думите й в тези времена хората са били доста прагматични, методът им на живот е бил без излишества. Освен това са рециклирали колкото може повече и са употребявали неведнъж едни и същи материали. Въпреки това всеки е желал да има нещо по-хубаво в дома си, уточни Войкова. По думите й доказателство са откритите предмети в домовете. В къщи – вкопани и правени с кирпич, от днешна позиция безусловно неугледни и дребни, археолозите откриват изящна керамика, част от която импорт непосредствено от Константинопол. Намерени са и предмети, всекидневно свързвани с по-елитарната просвета – от стъкло и метал.
Разкопките на Петрич кале през последните години потвърждават, че сигурно градът е бил доста тясно обвързван с Варна, с търговията по море, уточни Войкова. Освен това още през 11-и век това е била една от крепостите, населявана от византийци (ромеи). По думите на Войкова това е безусловно разумно, тъй като Петрич кале е на стратегическо място. Разкопките потвърждават, че през 11-и век ромеите са почнали да оправят и укрепват крепостната стена. Освен това към този момент са насъбрани доста данни, които демонстрират, че през този интервал крепостта е населявана от население, което на теоретичен диалект назоваваме миксоварварско, добави Войкова. По думите й администрацията е била византийска.
Археолозите имат и находки, присъщи за печенезите. На въпрос по какъв начин тези племена са се вписвали, защото са известни като извънредно нападателни номади, Войкова уточни, че въпреки да са били злополучие за империята, очевидно част от идващите са усядали и даже са се интегрирали в локалната просвета. За Петрич кале да вземем за пример няма данни за някакво опожаряване или огромни опустошения, само че за 11-12-и век има доказателства за наличие на население, носещо детайли на културата от Севера, сподели археологът.
Войкова посочи, че през 2025 година още веднъж са открити такива следи, присъщи за печенезите. И даде образец с открити котли с вътрешни уши, както и на костени бойни топки, присъщи за идващите от Севера номади. Сред находките е и апликация, която пък може да се свърже с варягите, добави тя. Според нея е мит, че те са били елементарни главорези. „ Всъщност са били търговци. Да – извънредно положителни воини, само че им се е налагало да бъдат такива, тъй като са пътували на огромни дистанции “, уточни археологът. По думите й е прекомерно евентуално крайната им цел нормално да е бил Константинопол, по-точно тържището в столицата на империята.
Сред находките в Петрич кале през тази година е талисман, обвързван с културата на варягите. Прилича на мъж с шапка, с брада и мустаци. На пръв взор наподобява необичайно, че го намираме в Петрич кале, само че откакто имаме данни за наличието на печенези, към този момент не е нелогично, защото нормално те вървят дружно с други северни нации, уточни Войкова.
Разбира се, през тези епохи в Петрич кале е имало и българско население, сподели още археологът. От разкопките през 2025 година е станало видно, че е имало ранно българско населено място, което обаче през 11-и век е било съвсем заличено при основаването на новата архитектура. Открити са находки от 9-10-и век - керамика, приложения, колани, които подсказват, че е имало обитаване на тази цитадела, уточни Войкова. По думите й това е напълно разумно, тъй като в подножието на крепостта са открити едни от най-големите прабългарски некрополи. Пак в региона е оголен и некропол от средата на 8-и век, който демонстрира славянско наличие. Съвсем наоколо са и девненските езически некрополи.
Години наред се опитвахме с екипа да „ осезаем “ земния слой за това ранно българско население, уточни Войкова. През предходната година, на база откритото, са достигнали до извода, че наличието на българите в действителност е обезличено, когато ромеите са почнали да благоустрояват града и крепостната система през 11-и век. Това е било доста огромна инвестиция, а градежите са „ скрили “ късноантичното обитаване на крепостта, т.е. ранните български следи.
След 11-и век архитектурата на ромеите значително е изравнена с българската, сподели още Мария Войкова. Тя посочи, че през предходната година са открити и много огромни къщи - към 20 квадратни метра. Квадратурата е внушителна за средновековните стандарти, тъй като междинната повърхност на землянката в края на 10-и и 11-и век е била 9,5 квадрата, уточни археологът. И даде образец с най-големите землянки в Преслав, които са от 12 квадратни метра. В Петрич кале археолозите са разкрили в действителност наземни жилища, с много по-голяма повърхност, като някои от тях са с по две стаи. Другият вид архитектура са полувкопаните постройки, които нагоре имат кирпичени стени.
При работата си през 2025 година екипът е разкрил квартал със занаятчийски и жилищни пространства. Войкова изрази задоволството, че каквото са си сложили за цел преди сезона, са го изпълнили, и са проучили терена, директно до към този момент реставрираната и консервираната кула на крепостната стена.
Културният слой на Петрич кале е доста по-различен от това, което виждаме в множеството късноантични и средновековни градове у нас, сподели още ръководителят на разкопките. По думите й височината му е от порядъка на 6 метра. След като изчерпят средновековния слой, археолозите ще слязат към римския интервал на обитаване на крепостта. На някои места към този момент са го достигнали и се вижда, че се отличава с доста постоянна архитектура, която би могла да бъде един от акцентите при експонирането на обекта, уточни Войкова. Тя посочи, че при разкопките през 2025 година средствата, планувани за консервация, са били ориентирани към довършването на към този момент разкрита гробница и на крепостната врата. Нашата цел е всичко, което откриваме, незабавно да бъде запечатано и да бъде оставено във тип, който е четивен за хората, акцентира Войкова.
Голямата тайнственост в Петрич кале си остава така наречен щерна. Кой и за какво е копал в скалата този голям окоп с дълбочина 3-3,5 метра и ширина към 4 метра, остава цялостна мистерия. Това, което разбрахме, е, че не е щерна, т.е. оборудването не е съхранявало вода, уточни Войкова. Тъй като никой не може да отговори на огромните въпроси – кой, по кое време и за какво е копал по този начин огромно в скалата, взехме решение да търсим отговори на по-малките загадки, сподели археологът. По думите й преди всичко би трябвало да се обясни какъв е обсегът на щерната. На този стадий е ясно, че продължава най-малко 160 метра, паралелно по ръба на скалния откос, уточни Войкова.
Крайният отговор за дължината й евентуално ще го дадат експертите от Института по океанология към Българска академия на науките, които през 2025 година са създали геофизично изследване с радар и в този момент обработват данните. По думите на Войкова това проучване може да уточни до къде стига така наречен щерна, а по-късно археолозите ще продължат да копаят в нея и да вършат своите проучвания и заключения.
За каквото и по всяко време правено това оборудване, най-ранните данни за момента демонстрират, че през 4-5-ти век е употребявано за жилищни цели, което значи, че скалата е издълбана преди този момент, добави Войкова. Другият вид е този величествен, само че абсурден план, да е дело на римляните, които са имали и финансовата, и софтуерната опция да го осъществят. След като не е юридически в късната древност, идващите „ обвинени “ са римляните, уточни Войкова. И посочи, че в случай че при разкопките през идващите години в „ щерната “ бъдат разкрити някакви находки от епохата на Рим, значи няма да са те строителите.
Който и да е копал, пространството е било извънредно комфортно за идващите жители както да си вършат жилища, по този начин и складови пространства, добави Войкова. Засега най-късното намерено жилище е от края на 14-и - началото на 15-и век. То е дало на археолозите добра визия по какъв начин са употребили „ щерната “ през този интервал. В окопа са се преграждали стени от камъни със заварка от тиня, а от горната страна се е поставяло дървено покритие, уточни Войкова. По думите й в късноантичния архитектурен вид дървеното покритие е имало и керемиди, а в късносредновековния – затревена повърхнина - чимов пласт, който е запазвал топлината и - за разлика от керемидите, е нямало по какъв начин да бъде издухан от вятъра.
Културният слой в Петрич кале стартира от средата на 15-и век и надолу в земните пластове доближава до трети век. Това е информация за 12 века обитаване - археологически профил на Североизточна България от късната римска ера до късното средновековие, който би трябвало да бъде обработен слой след слой, уточни Войкова. Тя посочи, че през 2025 година в обекта е работено интензивно, с помощта на финансирането от Министерството на културата. Освен изследване на горните пластове, археолозите са имали опция и да консервират част от разкритата архитектура от римския и ранновизантийския интервал.
Що се отнася до загадката към щерната, позицията на Войкова е, че е хубаво да има въпроси, които „ висят “ във въздуха, тъй като тъкмо те карат хората да мислят, да търсят свои отговори и да мечтаят.
В работилницата са открити доста заготовки и боклуци от продукцията. Видно е, че майсторът е бил доста добър, тъй като стружките са тънки и обработката е била прецизна, уточни археологът. По думите й са открити и доста еленови рога, които са били желани, защото дават по-големи благоприятни условия за направа на разнообразни украшения. В работилницата е имало и принадлежности, както и предмети – за бита и за въоръжение. Не е ясно дали майсторът е бил мъж или жена, добави Войкова, само че посочи, че сигурно този поминък е бил упражняван в домашни условия, защото обработката на кост не е обвързвана с потреблението на огън.
По време на разкопките са открити и доста предмети от стъкло, в това число разнообразни по размери и цветове гривни. Няма данни за рандеман на стъкло през Средновековието по българските земи, уточни Войкова. По думите й тук продуктът е пристигал във тип на заготовки - дребни части, които могат да се обработват при по-ниска температура. Майсторите са преплитали нишките от стъкло и гривните са ставали доста ефектни, по тази причина са били и най-разпространеният накит. Освен това са подлежали на преработване и корекция.
Най-скъпият материал е бил металът, сподели още Войкова. Археолозите са разкрили доста доказателства, че един път добито, желязото е било неведнъж употребявано и преработвано. Причината е, че то е осигурявало главните принадлежности, правело е живота вероятен, уточни тя.
Разкопките демонстрират, че жилищата на хората в Петрич кале са били дребни по актуалните стандарти. Според Войкова това е въпрос на просвета – през този интервал е обикновено хората да не са търсели лукса, защото самото християнство е налагало по-аскетични правила. Специално в региона на архитектурата хората са се съобразявали с това, което имат, добави археологът. По думите й в тези времена хората са били доста прагматични, методът им на живот е бил без излишества. Освен това са рециклирали колкото може повече и са употребявали неведнъж едни и същи материали. Въпреки това всеки е желал да има нещо по-хубаво в дома си, уточни Войкова. По думите й доказателство са откритите предмети в домовете. В къщи – вкопани и правени с кирпич, от днешна позиция безусловно неугледни и дребни, археолозите откриват изящна керамика, част от която импорт непосредствено от Константинопол. Намерени са и предмети, всекидневно свързвани с по-елитарната просвета – от стъкло и метал.
Разкопките на Петрич кале през последните години потвърждават, че сигурно градът е бил доста тясно обвързван с Варна, с търговията по море, уточни Войкова. Освен това още през 11-и век това е била една от крепостите, населявана от византийци (ромеи). По думите на Войкова това е безусловно разумно, тъй като Петрич кале е на стратегическо място. Разкопките потвърждават, че през 11-и век ромеите са почнали да оправят и укрепват крепостната стена. Освен това към този момент са насъбрани доста данни, които демонстрират, че през този интервал крепостта е населявана от население, което на теоретичен диалект назоваваме миксоварварско, добави Войкова. По думите й администрацията е била византийска.
Археолозите имат и находки, присъщи за печенезите. На въпрос по какъв начин тези племена са се вписвали, защото са известни като извънредно нападателни номади, Войкова уточни, че въпреки да са били злополучие за империята, очевидно част от идващите са усядали и даже са се интегрирали в локалната просвета. За Петрич кале да вземем за пример няма данни за някакво опожаряване или огромни опустошения, само че за 11-12-и век има доказателства за наличие на население, носещо детайли на културата от Севера, сподели археологът.
Войкова посочи, че през 2025 година още веднъж са открити такива следи, присъщи за печенезите. И даде образец с открити котли с вътрешни уши, както и на костени бойни топки, присъщи за идващите от Севера номади. Сред находките е и апликация, която пък може да се свърже с варягите, добави тя. Според нея е мит, че те са били елементарни главорези. „ Всъщност са били търговци. Да – извънредно положителни воини, само че им се е налагало да бъдат такива, тъй като са пътували на огромни дистанции “, уточни археологът. По думите й е прекомерно евентуално крайната им цел нормално да е бил Константинопол, по-точно тържището в столицата на империята.
Сред находките в Петрич кале през тази година е талисман, обвързван с културата на варягите. Прилича на мъж с шапка, с брада и мустаци. На пръв взор наподобява необичайно, че го намираме в Петрич кале, само че откакто имаме данни за наличието на печенези, към този момент не е нелогично, защото нормално те вървят дружно с други северни нации, уточни Войкова.
Разбира се, през тези епохи в Петрич кале е имало и българско население, сподели още археологът. От разкопките през 2025 година е станало видно, че е имало ранно българско населено място, което обаче през 11-и век е било съвсем заличено при основаването на новата архитектура. Открити са находки от 9-10-и век - керамика, приложения, колани, които подсказват, че е имало обитаване на тази цитадела, уточни Войкова. По думите й това е напълно разумно, тъй като в подножието на крепостта са открити едни от най-големите прабългарски некрополи. Пак в региона е оголен и некропол от средата на 8-и век, който демонстрира славянско наличие. Съвсем наоколо са и девненските езически некрополи.
Години наред се опитвахме с екипа да „ осезаем “ земния слой за това ранно българско население, уточни Войкова. През предходната година, на база откритото, са достигнали до извода, че наличието на българите в действителност е обезличено, когато ромеите са почнали да благоустрояват града и крепостната система през 11-и век. Това е било доста огромна инвестиция, а градежите са „ скрили “ късноантичното обитаване на крепостта, т.е. ранните български следи.
След 11-и век архитектурата на ромеите значително е изравнена с българската, сподели още Мария Войкова. Тя посочи, че през предходната година са открити и много огромни къщи - към 20 квадратни метра. Квадратурата е внушителна за средновековните стандарти, тъй като междинната повърхност на землянката в края на 10-и и 11-и век е била 9,5 квадрата, уточни археологът. И даде образец с най-големите землянки в Преслав, които са от 12 квадратни метра. В Петрич кале археолозите са разкрили в действителност наземни жилища, с много по-голяма повърхност, като някои от тях са с по две стаи. Другият вид архитектура са полувкопаните постройки, които нагоре имат кирпичени стени.
При работата си през 2025 година екипът е разкрил квартал със занаятчийски и жилищни пространства. Войкова изрази задоволството, че каквото са си сложили за цел преди сезона, са го изпълнили, и са проучили терена, директно до към този момент реставрираната и консервираната кула на крепостната стена.
Културният слой на Петрич кале е доста по-различен от това, което виждаме в множеството късноантични и средновековни градове у нас, сподели още ръководителят на разкопките. По думите й височината му е от порядъка на 6 метра. След като изчерпят средновековния слой, археолозите ще слязат към римския интервал на обитаване на крепостта. На някои места към този момент са го достигнали и се вижда, че се отличава с доста постоянна архитектура, която би могла да бъде един от акцентите при експонирането на обекта, уточни Войкова. Тя посочи, че при разкопките през 2025 година средствата, планувани за консервация, са били ориентирани към довършването на към този момент разкрита гробница и на крепостната врата. Нашата цел е всичко, което откриваме, незабавно да бъде запечатано и да бъде оставено във тип, който е четивен за хората, акцентира Войкова.
Голямата тайнственост в Петрич кале си остава така наречен щерна. Кой и за какво е копал в скалата този голям окоп с дълбочина 3-3,5 метра и ширина към 4 метра, остава цялостна мистерия. Това, което разбрахме, е, че не е щерна, т.е. оборудването не е съхранявало вода, уточни Войкова. Тъй като никой не може да отговори на огромните въпроси – кой, по кое време и за какво е копал по този начин огромно в скалата, взехме решение да търсим отговори на по-малките загадки, сподели археологът. По думите й преди всичко би трябвало да се обясни какъв е обсегът на щерната. На този стадий е ясно, че продължава най-малко 160 метра, паралелно по ръба на скалния откос, уточни Войкова.
Крайният отговор за дължината й евентуално ще го дадат експертите от Института по океанология към Българска академия на науките, които през 2025 година са създали геофизично изследване с радар и в този момент обработват данните. По думите на Войкова това проучване може да уточни до къде стига така наречен щерна, а по-късно археолозите ще продължат да копаят в нея и да вършат своите проучвания и заключения.
За каквото и по всяко време правено това оборудване, най-ранните данни за момента демонстрират, че през 4-5-ти век е употребявано за жилищни цели, което значи, че скалата е издълбана преди този момент, добави Войкова. Другият вид е този величествен, само че абсурден план, да е дело на римляните, които са имали и финансовата, и софтуерната опция да го осъществят. След като не е юридически в късната древност, идващите „ обвинени “ са римляните, уточни Войкова. И посочи, че в случай че при разкопките през идващите години в „ щерната “ бъдат разкрити някакви находки от епохата на Рим, значи няма да са те строителите.
Който и да е копал, пространството е било извънредно комфортно за идващите жители както да си вършат жилища, по този начин и складови пространства, добави Войкова. Засега най-късното намерено жилище е от края на 14-и - началото на 15-и век. То е дало на археолозите добра визия по какъв начин са употребили „ щерната “ през този интервал. В окопа са се преграждали стени от камъни със заварка от тиня, а от горната страна се е поставяло дървено покритие, уточни Войкова. По думите й в късноантичния архитектурен вид дървеното покритие е имало и керемиди, а в късносредновековния – затревена повърхнина - чимов пласт, който е запазвал топлината и - за разлика от керемидите, е нямало по какъв начин да бъде издухан от вятъра.
Културният слой в Петрич кале стартира от средата на 15-и век и надолу в земните пластове доближава до трети век. Това е информация за 12 века обитаване - археологически профил на Североизточна България от късната римска ера до късното средновековие, който би трябвало да бъде обработен слой след слой, уточни Войкова. Тя посочи, че през 2025 година в обекта е работено интензивно, с помощта на финансирането от Министерството на културата. Освен изследване на горните пластове, археолозите са имали опция и да консервират част от разкритата архитектура от римския и ранновизантийския интервал.
Що се отнася до загадката към щерната, позицията на Войкова е, че е хубаво да има въпроси, които „ висят “ във въздуха, тъй като тъкмо те карат хората да мислят, да търсят свои отговори и да мечтаят.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ